Определение № 1436 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 781/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. П. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Л. Г., срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV-ти гр. възз. с-в, № 125 от 29.03.2012г. по в.гр.д. № 123/2012., с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд, VІ-ти гр. с-в, № 1874 от 20.12.2011г. по гр.д. № 5567/2011г., с което е отхвърлен предявеният от В. П. П. против [фирма] [населено място] иск по чл. 215 КТ за заплащане на сумата 9300 лв. командировъчни пари за периода 1.04.2004г. – 26.09.2005г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2500 лв. лихва за забава. Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В. съд е отхвърлил предявения от В. П. П. против [фирма] [населено място] иск по чл. 215 КТ за заплащане на сумата 9300 лв. командировъчни пари за периода 1.04.2004г. – 26.09.2005г., по съображения, че с трудовия договор работното място на ищеца /касатор/ е било определено в [населено място]. Следователно ищецът не е бил командирован, тъй като не е извършвал трудова дейност извън мястото на постоянната си работа. На следващо място е изложил мотиви, че претенцията е и погасена по давност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът В. П. П., моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради това, че съдът не е обсъдил задълбочено съдържанието на приложеното по делото допълнително споразумение, както и не е приел, че вземането по иска по чл. 215 КТ е станало изискуемо от датата на подаване на исковата молба и не следва да се прилага погасителната давност. По този начин съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложимия закон, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага решение № 1046/2006г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 1083/2006г. ІІІ г.о. ВКС, с които е прието, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от МС. Вземането за обезщетение по чл. 215 КТ е безсрочно парично задължение, което става изискуемо от деня на поканата. От цитираното съдържание на изложението е видно, че жалбоподателят не е поставил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който да се допусне касационно обжалване. От изложението и приложената съдебна практика би могъл да се изведе въпросът от кога започва да тече погасителната давност за вземането за обезщетение по чл. 215 КТ, но в случая този въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като искът е отхвърлен с мотиви за неоснователност на претенцията по чл. 215 ЗЗД, а само за пълнота е отбелязано, че тя е и погасена по давност. По давност се погасяват само съществуващи задължения, поради което отговорът на поставения въпрос е без значение за решаването на делото. Следва да се отбележи и липсата на твърдяното противоречие в съдебната практика по прилагането на погасителната давност. Вземането за обезщетение по чл. 215 КТ като безсрочно парично задължение, става изискуемо от деня на поканата. Давността в този случай обаче започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване. Водим от горното съдът