Определение № 181 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 6978/27.07.2021 г., подадена от З. Д. К., чрез адвокат Т. Т., срещу решение № 141 от 29.06.2021 г. по гр. д. № 1002/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260425 от 18.09.2020 г. по гр. д. № 1149/2018 г. на Районен съд – Пловдив, с което по предявени от З. Д. К. субективно съединени искове по чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на Р. И. Т., постоянен синдик, представляващ ЕТ „Киров и син-П. К.“ (в несъстоятелност), и „Арт лайф декор” ЕООД, че ищцата е собственик на основание Постановление № 23/29.09.2016 г. по т. д. № 573/2011 г. на Окръжен съд - Пловдив, XVI състав на мотокар „ДБ 1792“, модел *, двигател *, 3.5 тона, гориво - дизел, година на производство – 2006 г., и ответниците са осъдени да й предадат владението върху така описаната вещ. Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК З. Д. К. се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. Следва ли да се приеме, че при липса на идентичност между продаваната движима вещ и обективирана в Постановление № 23/29.09.2016 г. по т. д. № 573/2011 г. по описа на ОС - Пловдив, а именно: мотокар ДБ 1792, модел *, двигател *, тонаж 3500 кг, дизелово гориво, година на производство – 2006 г., височина на подемния механизъм 3300 мм, следва да бъде осъден ответникът - постоянен синдик на ЕТ „Киров и син-П. К.“ (в несъстоятелност), Р. И. Т. да предаде „предлаганата“ от втория ответник „Арт лайф декор“ ЕООД вещ; 2. Пазарната оценка от м. март 2013 г. на процесната движима вещ от вещо лице Н. А., която е първа и показва реалната движима вещ, както и нейното състояние, следва ли да се кредитира, като относима към предмета на делото, и следва ли да се вземе под внимание цветът на същата; 3. Твърдяната „грешка“ от вещо лице Н. А., в двете изготвени пазарни оценки от м. март 2013 г. и от 2016 г., показва ли две различни индивидуално определяеми движими вещи, чиито техническо състояние и външен вид да оказват пряко влияние по отношение ангажиране на ответниците коя точно движима вещ следва да бъде предадена на К. съгласно документа за собственост. Постъпил е отговор на касационната жалба от „Арт лайф декор“ ЕООД, в която са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за недопустимост и неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, предвид цената на предявените по делото искове (под 5000 лв. за всеки отделен иск), на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съображенията на съда за този извод са следните: С исковата молба на З. Д. К., подадена срещу Р. И. Т., постоянен синдик, представляващ ЕТ „Киров и син-П. К.“ (в несъстоятелност), и „Арт лайф декор” ЕООД, са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 108 ЗС - за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на мотокар „ДБ 1792“, модел *, двигател *, 3.5 тона, гориво - дизел, година на производство – 2006 г., височина на подемния механизъм 3300 мм, и за осъждането им да й предадат владението върху същия; иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност - за заплащане на обезщетение в размер от 3812.40 лв. за претърпени от нея имуществени вреди в резултат от противоправно неупражняване от страна на ответника Р. И. Т. на правомощията му по закон относно масата на несъстоятелността на ЕТ „Киров и син-П. К.“ (в несъстоятелност), предвид допускането същата да бъде разпиляна и да не може да бъде предадена на собственика. Цената на първия иск, съгласно т. 20 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е пазарната цена на вещта, определена към датата на предявяване на иска. В случая процесният мотокар е бил с определена минимална цена преди провеждане на публичната продан в размер на 1770 лв. и е закупен от З. К. за 3812.40 лв., като няма основание да се приеме, че от момента на закупуване (постановление № 23/29.09.2016 г. на Окръжен съд – Пловдив по т. д. по несъстоятелност № 573/2011 г.) до подаване на исковата молба на 22.01.2018 г. въпросната движима вещ е повишила пазарната си стойност. Същевременно, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, цената на втория иск възлиза на търсената сума - 3812.40 лв. Изложеното обуславя оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,