Определение № 117 от 06.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1575/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ответника „Делта гард “ ООД за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното определение от 19.02.2020 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд по подадените от ищеца „Полимери инвест “ АД (н) и неговия синдик касационни жалби. Ищецът оспорва молбата като неоснователна, предявявайки и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, синдикът не изразява становище. Молбата е допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество, е частично основателна. По подадените от ищеца и неговия синдик касационни жалби ответникът е депозирал два отговора, с които е предявил искане за присъждане на разноските за касационното производство със списъци по чл. 80 ГПК и приложени два договора за правна помощ, според които ответникът е уговорил и заплатил в брой на упълномощения адвокат две възнаграждения, всяко в размер на 9900 лв. Поради това с оглед изхода на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените разноски. Във връзка с подадената от синдика жалба същите следва да му бъдат присъдени изцяло, а във връзка с подадената от името на законния представител на ищеца жалба разноските следва да бъдат присъдени частично – предвид основателното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК по следните съображения. При обжалване на въззивното решение, отнасящо се до отхвърлената част от иска по чл. 694 ТЗ – за разликата над 24338 лв. до предявения размер от 139000 лв. - минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. е 3823.24 лв. Заплатеното над този размер адвокатско възнаграждение (общо 9900 лв.) очевидно не съответства на степента на правна сложност на касационното производство, развило се само в първата фаза по допускане на касационното обжалване и при положение, че по жалбата на ищеца касационното обжалване не е допуснато поради липса на твърдяната очевидна неправилност и поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – при отсъствието на формулирани въпроси, които да са релевантни към правните изводи на въззивния съд. С тези мотиви съдът