Определение № 1854 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4040/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. К. В., подадена чрез адв.Г. Г., против решение № 426 от 03.07.2024г., постановено по въззивно гр.д. № 366/2024г. на ОС-Враца, с което след отмяна на решение № 79/29.03.2024г. по гр.д. № 672/2023г. на РС-Оряхово, в обжалваната пред ОС осъдителна част, е отхвърлен искът по чл.2б ЗОДОВ на В. против РС-Козлодуй за сумата 950 лева-обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, от нарушено право на разглеждане на гр.д. № 902/2022г. на РС-Козлодуй в разумен срок, ведно със законната лихва от 07.11.2023г. до окончателното плащане. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т. 3 ГПК. Касаторът сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, като в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК формулира въпроси, за които счита, че решени от въззивния съд в противоречие с решение № 48/06.04.2020г. по гр.д.№ 1610/2019г. на ІV ГО на ВКС: 1. Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в което делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдията заема длъжността административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд; 2. Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на делото от горната инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходната инстанция, в случаите когато е предявен иск по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция; 3. Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целия период от сезиране на съда до изпращане на делото на другата инстанция при преценката за спазване на разумния срок за разглеждане на делото. Ответникът по касационната жалба РС-Козлодуй, чрез адм. ръководител и председател на съда, в писмен отговор излага съображения за липса на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Разгледан е иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника РС-Козлодуй да плати на ищеца В. сумата 5001 лева –обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушено право на разглеждане на гр.д.№ 902/2022г. на РС-Козлодуй в разумен срок. Първоинстанционният съд е намерил иска за частично основателен и го е уважил за сумата 950 лева. Въззивна жалба против първоинстанционното решение, в осъдителната му част, е подал ответникът. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 950 лева до претендираните 5001 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 21.07.2022г. в РС-Козлодуй по подадената от В. искова молба против ОДМВР-Враца е образувано гр.д. № 902/2022г.; делото е разпределено на случаен принцип на доклад на съдия Ж. Г. Д.-А.; с разпореждане от 22.07.2022г. съдията-докладчик е постановил размяна на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК; на 11.08.2022г. е постъпил отговор от ответника ОД на МВР Враца, който поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач по делото и предявил против него обратен иск; на 30.09.2022г. съдията-докладчик е оставил без движение обратния иск и указал на ответника да отстрани констатирани нередовности; на 13.10.2022г. ответникът внесъл дължимата държавна такса; с определение от 25.11.2022г. съдът конституирал „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач на ответника, приел за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и постановил неговата размяна по реда на чл.131 ГПК с ответника по този иск - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД; на 27.01.2023г. „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД подало отговори, както по предявения срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова молба. На 11.09.2023г. съдът постановил определение по реда на чл.140 ГПК, с което се произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им проекта си за доклад и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 20.10.2023г. На 20.10.2023г. е проведено открито съдебно заседание по гр.д. № 902/2022г., в рамките на което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване; на 20.11.2023г. е обявено решение № 499/20.11.2023г. по делото са постъпили молба по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението. От представените по делото писмени доказателства въззивният съд е приел за установено и, че за периода до насрочване на делото, съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност общо за 76 дни: от 06.12.2022г. до 09.12.2022г. - 4 дни; от 11.01.2023г. до 18.01.2023г. - 8 дни; от 13.03.2023г. до 26.03.2023г. - 14 дни; от 27.03.2023г. до 15.04.2023г. - 20 дни и от 16.04.2023г. до 15.05.2023г. - 30 дни. Приел е за установено от показанията на свидетеля И. З. И. - колега на ищеца, че служителите в РУ били завели дела за заплащане на обезщетения; повечето дела били решение през пролетта на 2023г., а делото на ищеца било забавено около година и по него нямало никаква известност; ищецът започнал да се притеснява; подтиснал се, затворил се в себе си, загубил доверие в правосъдната система. Въззивният съд се е позовал на посочените в разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ критерии, както и на практиката на ЕСПЧ по приложението на § 6, ал.1 ЕКЗПЧ. Изследвал е общата продължителност на гр.д.№ 902/2022г., преценена във връзка с вида и сложността му. Приел е, че от депозиране на исковата молба до постановяване на първоинстанционния съдебен акт продължителността на делото е 1 година и 4 месеца, който срок не е намерил за „неразумен срок“ за разглеждане на конкретното дело с оглед спецификите му – РС първоначално е сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени иска; привлечено е трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто - доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е ССчЕ. Така констатираните отклонения във връзка с предмета и със страните по делото обосновават според въззивния съд по-дълъг срок за разглеждането му и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. Съобразил е, че макар спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХV „Бързо производство“, Част ІІІ „Особени искови производства“ ГПК, както поради предмета – неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове. Посочил е, че действително според практиката на ЕСПЧ трудовите спорове са с висока степен на обществена значимост, което налага разглеждането им в по-кратки срокове, но в случая спорът не е свързан с лишаване на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, тъй като по гр.д. № 902/2022г. се претендира плащането на още 10% от доп. възнаграждение на ищеца, както и плащане на възнаграждение за положен извънреден труд. Предвид това съдът е счел, че бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. Установеното бездействие на съдията-докладчик в периода от 27.01.2023г. до 11.09.2023г. според въззивния състав не може да промени извода за разумна обща продължителност на делото, тъй като релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство - от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени действия е без значение. В случая според ОС-Враца е налице хипотезата, в която е допуснато забавяне при насрочване на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство. Освен това към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции. Във връзка с наведените от ищеца доводи, че в същия РС са били образувани значителен брой идентични дела, като разпределените от тях на другите съдебни състави са приключили значително по-бързо, което според ищеца води до извод за приключване на конкретното дело в неразумен срок, съдът е изложил съображения, че по отношение на съдията-докладчик по гр.д.№ 902/2022г. на РС-Козлодуй са налице обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие по насрочване на делото-отсъствие от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност общо за 76 дни и така констатираният обективен факт на продължително отсъствие на съдията-докладчик прави некоректно и неточно сравняването на развитието на съдебното производство по неговите дела с това по останалите идентични дела на другите съдебни състави. Допълнил е и, че такова сравнение би било неправилно и с оглед безспорния факт, че в посочения период на забава съдията-докладчик е изпълнявала и функциите на административен ръководител – председател на РС-Козлодуй, което несъмнено е довело и до натоварването й с друга дейност, извън правораздавателната. Изложил е съображения, че макар отсъствието на съдията-докладчик да е било продължително, същото не е било в рамките на последователни 76 дни, а е било периодично, поради което и не би могла да бъде обоснована необходимост от процедура за преразпределение на делата на съдия Д.-А. на останалите съдии от РС-Козлодуй или за командироване на съдии от други съдилища, каквато организация на работа обичайно се предприема при отсъствие на съдия от няколко последователни месеца. Като относими към критерия „поведение на компетентните органи“ съдът е посочил и обстоятелствата, че в периода на разглеждане на делото РС-Козлодуй е работил с незапълнен съдийски щат, което е довело до значително повишаване на действителната натовареност на работещите в този съд. Въззивният съд е анализирал статистическите данни относно действителната натовареност на РС-Козлодуй и е приел, че не може да споделено възприетото от решаващия състав на РС-Оряхово, че в периода на разглеждане на делото на ищеца РС-Козлодуй не е бил съд с висока натовареност. В обобщение ОС-Враца е приел, че не е налице нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, поради което искът за ангажиране обективната отговорност на държавата по чл.2б ЗОДОВ е отхвърлен. При тези мотиви на въззивния съд, съставът на ІV ГО на ВКС намира, че обжалваното решение не може да се допусне до касационно обжалване. Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, както поддържа касаторът. От съдържанието на мотивите не се установява съдът да е приложил закона в неговия обратен смисъл, да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените релевантни факти и приложението на закона към тях. Поставените от касатора правни въпроси удовлетворяват общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на тях липсва допълнителното селективно основание, на което той се позовава, тъй като са разрешени в съответствие със съдебната практика на ВКС. Според тази практика натовареността на съответната съдебна инстанция, както и периодите на съдебните ваканции, са ирелевантни за преценката дали следва да се ангажира отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ, но даденото от въззивния съд разрешение не й противоречи, доколкото ОС-Враца изрично е посочил, че отговорността на държавата не е обусловена от конкретните причини за отделните забавяния и от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни или не за забавянето. От установения по делото обективен факт - отсъствие от работа на съдията-докладчик поради ползване на отпуск заради временна неработоспособност - съдът е заключил, че това прави некоректно и неточно сравняването на развитието на конкретното производство с това по останалите серийни дела и че срокът на отсъствието, не може да обоснове необходимост от предприемане на някакви административни мерки - преразпределение на делата на останалите съдии от съда, или командироване на съдии от други съдилища. При прилагането на критерия за значение на делото за жалбоподателя, въззивният съд е посочил, че конкретното дело не е свързано с лишаване на страната от правото й на труд и получаване на трудово възнаграждение, поради което и с оглед на този критерий не може да се направи извод за неразумна обща продължителност на съдебното производство пред първата инстанция. Въззивният съд е съобразил и практиката на ЕСПЧ, според която: при преценка на критерия „поведение на компетентните органи“ се прави разграничение между ситуация на хронична претовареност на съдилищата, когато държавата е отговорна за забавянето на делата, и внезапно или временно натрупване на дела за разглеждане, за което държавата не отговаря; дори и да е налице забавяне на производството, не е налице нарушение на чл.6 §1 ЕКЗПЧОС, при условие че общата продължителност на делото не е прекомерна предвид броя инстанции на производството. В този смисъл въззивният съд е взел предвид и практиката на ВКС, според която релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство – от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделни съдопроизводствени действия е без значение. Възможно е общата продължителност на делото да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството са имали разумна продължителност, както и обратното – при допусната забава в отделна част на производството да няма нарушение на чл.6 §1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения решението на Врачанския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО