Определение № 1627 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 891/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Л. Х. против определение № 238/26.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 3323/2025 г. от 15-ти състав на САС. Жалбата е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на САС е оставил без разглеждане частна жалба на Р. Х. против определение на СГС, с което е оставено без уважение искане за събиране на гласни доказателства чрез допускане на двама свидетели при режим на довеждане, а е допуснат само един свидетел. Със същото определение, ищецът е освободен от заплащане на съдебни разноски в производството, до размер на 2/3 от разноските, като е потвърдено определението на СГС в частта, с която е отказано освобождаването от съдебни разноски до размер на 1/3 от тях. В частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Х., определението на САС подлежи на обжалване с частна жалба, въпреки определението на САС, съгласно което определението в тази част е окончателно. В тази част, жалбата на Р. Х. е частна жалба по смисъла на чл.274, ал.2 ГПК. По частната жалба, състав на ВКС приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване подлежат определенията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и по отношение на които е налице изрично предвидено обжалване в закона. Определение на съда, с което се допускат или не определени доказателствени искания не е от категорията определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и по отношение на тях не е налице изрично предвидено обжалване в закона, поради което правилно е определението на САС в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба против определението в тази насока на СГС. Правилността на това определение следва да се преценява по реда на инстанционния контрол на акта по съществото на спора, но не и по реда на чл.274 ГПК. По частната касационна жалба, състава на ВКС приема следното: Съдът е приел, че видно от декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, ищецът получава 684.44 лв., а съпругата му получава две пенсии с общ размер от 790.10 лв.. Посочено е, че ищецът е освободен от задължение за внасяне на такси, а до този момент единствената разноска, която е определено да внесе, е сумата от 500 лв. по допусната от първоинстанционния съд СТЕ. Съдът е приел, че доколкото Р. Х. е ищец в производството, въпреки неголемите си доходи, следва да поеме 1/3 /една трета/ от дължимите разноски по делото. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, следва ли съдът да изложи мотиви относно съотношението доходи, разходи и дължими суми в производството при наличието на ограничени финансови възможности и направено искане за освобождаване от разноски. Трайната практика на ВКС по поставения въпрос е, че при направено искане за освобождаване от държавна такса или разноски, съдът следва да направи преценка на съотношението между доходи и разходи на лицето, наред с материалното състояние по притежавано имущество и въз основа на това да прецени възможността на лицето да осъществи правото си на защита в процеса, въз основа на възможността да заплати дължимите суми. В случая съдът не е посочил съотношението между доходите на лицето и неговите разходи, като е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В случая е установено, че ищецът получава 684.44 лв., а съпругата му получава две пенсии с общ размер от 790.10 лв.. Представени са доказателства /договор за наем и анекс към същия/, от които е видно, че ищецът и съпругата му живеят на свободен наем, като заплащат месечна наемна цена от 1000 лева. Ищецът е на 82 г. към настоящия момент, а съпругата му е на 71 г.. Представени са доказателства, че и двамата страдат от тежки заболявания. Не притежават недвижимо имущество, освен учреденото право на ползуване върху недвижим имот /жилище/, по повод на щетите върху него се води настоящия процес и за което се съдържат твърдения в исковата молба, че е необитаемо. Въз основа на горното състава на ВКС прави извод, че ищецът ще бъде затруднен да осъществи защитата си по делото, заплащайки сумата от 500 лева за изготвянето на СТЕ, предвид неговите доходи и разходи и същия следва да бъде освободен изцяло от заплащане на разноски в производството. Водим от горното, състав на ВКС