Определение № 2178 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. М. срещу определение № 13329 от 06.11.2023 г. постановено по ч.гр.д.№ 7012/2023 г. на Софийски градски съд, в частта, в която е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане № 20070080 от 05.12.2022 г. по гр.д. № 22517/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което исковата му молба, насочена срещу част от етажните собственици и управителят й в лично качество е върната, а производството по делото прекратено. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд е следвало да разгледа по същество исковата му молба вместо депозираната след нея такава от страна на управителя на етажната собственост. Излагат се доводи, че въззивният съд е извършил неправилна преценка досежно надлежната процесуалната легитимация на страните по спора, неправилно не е назначил поискана експертиза и не е разгледал приложените към исковата молба и частната въззивна жалба доказателства. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Постъпило е писмено становище от Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. "Свети Наум" № 18, представлявана от Д. Й. Г., чрез процесуалния си представител адв. И., в което се сочи, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и не следва да се допуска до касационно обжалване. Етажната собственост не е страна по исковете, които са обект на потвърдителното въззивно определение. По насочения срещу Етажната собственост иск въззивният съд е отменил разпореждането на първостепенния съд за връщане на исковата молба. Тъй като лицата, срещу които последващият иск е бил насочен, изобщо не са били конституирани в процеса в личното си качество, то настоящото частно производство е едностранно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, с който се оставя без уважение частна жалба срещу разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Производството по гр.д. № 22517/2021 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба на М. Д. М. срещу Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. "Свети Наум" № 18, представлявана от Д. Й. Г. с предмет обезщетение за заплащане на подобрения в наета от ищеца обща площ, представляваща помещение с размер около 6 кв. м. под кота нула и находяща се на входа на сградата с гореописания адрес – иск по чл. 59 ЗЗД. Ищецът е извел претендираните си права от договор за наем по отношение на процесния имот, твърдейки, че в годините е направил множество полезни разноски, чието заплащане му се дължи от наемодателя след прекратяването на наемното правоотношение. Посочил е, че насочва исковата си претенция срещу Етажната собственост, представлявана от Д. Й. Г.. В допълнителна молба е въвел твърдения, че процесуално легитимирани да отговарят по иска са и други лица поради участието им в общо събрание, в включително и управителят Г. в лично качество. В отговора на исковата си молба ответникът е възразил, че претенцията е неоснователна поради погасяването й по давност, липсата на качеството добросъвестен владелец у ищцовата страна, както и липсата на съгласие от страна на всички съсобственици за извършването на спорните подобрения. С разпореждане № 20070080 от 05.12.2022 г. по гр.д. № 22517/2021 г. състав на Софийския районен съд е приел, че исковата молба е останала нередовна - ищецът не отстранил в цялост констатираните пороци, и е върнал в цялост исковата молба като е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил указанията, дадени с разпореждане от 07.09.2021 г. относно насочения срещу други ответници по делото иск, за които не било посочено основанието на исковете срещу тях. По тези съображения въззивният съд отменил разпореждане № 20070080 от 05.12.2022 г. на Софийски районен съд по ч.гр. д. № 22517/2021 г. в частта относно предявения иск срещу Етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. Лозенец, гр. София, бул. "Свети Наум" 18 потвърдил разпореждането в останалата му част относно другите лица и управителя Г. в личното й качество. Потвърдителната част на определението част е предмет на разглеждане в настоящото производство. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че такива не се установяват. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Допускането до касационно обжалване и предпоставено от формулиране от касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран такъв въпрос, а касаторът се позовава на взаимно изключващи се хипотези на допустимост на касационното обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. По изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Водим от горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на второ гражданско отделение на ВКС