Определение № 798 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5283/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Н. Н. от София чрез адвокат О.Л. и на [фирма] София чрез адвокат Д.Ц. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /САС/ от 15.VІ.2016г. по в.гр.д. № 293/2016г. Ответникът по касационната жалба Т. П. Д. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Р.Н. е заел становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, ВКС на РБ взе предвид: С атакуваното решение САС по въззивна жалба на ответниците е отменил решението на СГС от 05.ХІ.2015г. по гр.д. № 6192/2014г. в осъдителната му част за разликата над 20000лв. до 30000лв. и частично относно разноските и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Т. Д. срещу И. Н. и [фирма] искове за присъждане солидарно на 10000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изнесени клеветнически твърдения в предавания на [фирма] на 19.ІІІ.2014г. и на 26.ІІІ.2014г., ведно със законна лихва от 19.ІІІ.2014г. -върху 5000лв. и от 26.ІІІ.2014г. – върху 5000лв., и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са уважени солидарно за 20000лв. /общо за клеветническите твърдения в двете предавания – за всяко по 10000лв./. Въззивният съд е приел за установено, че в рамките на сутрешния блок на „ТВ С.” в 8 часа е излъчена авторска рубрика на отв.Н. „Гореща точка”, в която тя в качеството си на водещ направила изявленията: на 19.ІІІ.2014г. под формата на въпроси към госта на предаването К. И. казала „знаете ли, тъй като познавам Г. и процесите там и знам, че Г. е родината на „К. афера”, аз това мога да се подпиша под това, което твърдя; някак си редно ли бяха избрани тези „наместници”, като мога така да кажа, на Т. Д. и защо той държеше да бъдат те”; г-н И., Вие оттук нататък ще продължавате ли да менажирате политиците на Г., защото този опит не ви е много успешен, извинете ме за оценката ми?”; на 26.ІІІ.2014г. – изявлението „човекът, който участва миналата сряда в нашето студио К. И. разказа някои от нещата, с които Т. Д. е тръгнал в политиката, е получил заплахи; както се изразяват в едни определени среди в България е бил „поръчан”. Това е терминът, казвам това публично, за да е известно. Прокуратурата, ако не дай си боже с някой се случи нещо, търсейки неизвестния извършител, да се обърне към известния поръчител”. Прието е, че първото предаване е имало за тема предстоящите избори за евродепутати и е било посветено изцяло на ищеца в качеството му на водач на листа на ПП „Г.”, като по време на предаването на екрана е било изписано и логото „политически игри за милиони”. В унисон с това твърдението на ищцата като водещ, че Г. е родината на „костинбродската афера”, а ищецът е представен като бивш кмет на този град, директно внушава на зрителите, че ищецът е пряко свързан с аферата и има участие в опит за фалшифициране на предходни избори. Едновременно с това въпросът „някак си редовно ли бяха избрани тези „наместници” и защо Т.Д. толкова държеше да бъдат те” съдържа директно внушение към зрителите за пряко участие на ищеца в манипулиране на кметските избори в Г. след неговото напускане на поста. Мнението на Н. като водеща, че ищецът в качеството си на бивш кмет определя кои лица да бъдат номинирани за кмет и спомага те да бъдат избрани чрез манипулиране на кметските избори, и че по време на управлението на ищеца като кмет на Г. е създадена и организирана придобилата национална публичност „К. афера”, свързана с опити за фалшифициране на национални избори, е недоказано в процеса, което е в нейна тежест. Това обосновава извод за наличие на клеветнически твърдения, доколкото същите не съответстват на осъществени в действителност факти и обстоятелства, с тях на ищеца се приписва извършването на престъпления по чл.167 и чл.169 НК. Във връзка с второто предаване е прието, че името на ищеца не се сочи като пряк поръчител /терминът „поръчан” в журналистическия език е равнозначен на подбуждане към убийство/, но разяснението, че гостът е получил заплахи именно след предаването, посветено на ищезца и след разказа си за начина, по който той е навлязъл в политическия живот в страната, както и твърдението, че „поръчителят” е известен не само на водещата, а и на всички зрители, обосновава извод, че изявлението на Н. съдържа директно внушение, че именно ищецът е поръчител на заплахите. Св.И. установява, че действително е получил заплахи от лице, което лично познава, но не желае да назове, и че лично уведомил ответницата за получената заплаха. Не са ангажирани доказателства обаче, установяващи самоличността на лицето, отправило заплахата, нито относно обстоятелството, че то е било подбудено именно от ищеца. Преценката на свидетеля за вероятния подбудител не установява по несъсмнен начин действителния подбудител, поради което внушението към зрителите, че поръчител на заплахата е ищецът, представлява клеветническо твърдение, тъй като приписва на ищеца извършването на престъпление по чл.117 ал.2 НК, не кореспондиращо с реално осъществени факти. Анализът на съдържанието на двете предавания и употребените в тях изразни средства и словосъчетания обосновава извод за направени в тях от ответницата изказвания, съдържащи клеветнически твърдения за личността и работата на ищеца, накърняващи разбирането за чест, значимост на личността и достойнството на ищеца, правото на които е фундаментално в демократичното общество. Нарушаването им е противоправно дейние по смисъла на чл.45 ЗЗД, осъществено от автора на публикациите. Налице са при това положение всички предпоставки от фактическия състав на деликта за основателност на предявените искове. Прието е за установено въз основа на свидетелски показания, че ищецът понесъл много тежко предаванията, бил смазан, огорчен и обиден, притеснявал се от загубата на доверие на хората, което може да срине кариерата му на политик; това емоционално състояние се отразило на участието му в предизборната кампания, концентрирал се трудно в работата си, непрекъснато си задавал въпроса какво са целели гостите на предаването; бил подтиснат преди публични изяви, чувствал се несигурен, пристигали журналистически въпроси с негативна насоченост, трудно превъзмогнал обидата, все още се сещал за предаването. Налице са при това положение всички предпоставки от фактическия състав на деликта за основателност на предявените искове. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид характера, вида и интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността им и отражението им върху живота на ищеца в професионален и личен план. Той е публична личност, политик, към датата на предаванията – народен представител и водач на листа за участие в изборите за евродепутати; предаванията са излъчени в национален ефир, в натоварено откъм гледаемост време в сутрешен блок, в който се разискват политически и социални теми. Взета е предвид личността на ответницата – водещ, специализиран в политическата тематика, утвърден журналист, създаващо допълнителна увереност у зрителя за обективно журналистическо разследване и достоверност на изнесената информация. В случая националният ефир е използван за цели, надхвърлящи обичайното информиране на зрителя, доколкото в цялото предаване се изразява личното негативно отношение на водещата към ищеца, което противоречи на нормите на журналистическата практика. Съдът изхожда и от актуалната икономическа ситуация в страната – обективен и неотменим критерий за справедливост, установен от съдебната практика. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроси в противоречие с практиката на ВКС. ВКС намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване само по въпроса, уточнен от съда, за значението за размера на обезщетението за неимуществени вреди на непозволено увреждане, причинено на физическо лице в качеството му на публична личност, за да се провери съответствието на даденото му в случая разрешение с това по гр.д. № 5255/2015г. на ВКС ІV ГО. Касационно обжалване по останалите въпроси не следва да бъде допускано. Първият поставен от касаторката въпрос „носи ли отговорност по чл.45 ЗЗД журналист за описани чужди твърдения, чийто източник е описан” е неотносим към имащо значение за изхода на делото произнасяне от въззивния съд. Решаващите изводи в атакуваното решение са, че в предаванията ответницата в качеството си на водеща е направила изказвания, съдържащи клеветнически твърдения за личността и работата на ищеца, в първото предаване – съдържащо директно внушение, че ищецът е пряко свързан с „К. афера”, че има участие в опит за фалшифициране на избори и за пряко негово участие в манипулиране на кметските избори, във второто предаване – съдържащо директно внушение, че ищецът е поръчител на убийство. Въззивният съд няма преценка и извод изявленията на Н. в предаванията да описват чужди твърдения, чийто автор да е посочен. С оглед на това по така поставения въпрос не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, при което не следва да се подлага на преценка наличието и на допълнителното такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос относно критериите и обстоятелствата, въз основа на които следва да се извърши преценка при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, е обоснован с неаргументиране как актуалната обществено-икономическа обстановка се съотнася към присъденото обезщетение в размер „в приближение на 15 кратния средномесечен доход”, и че при пълно отсъствие на доказателства за засегнат публичен авторитет факторът публична фигура следвало да бъде напълно изключен. Така поставеният въпрос също не обуславя допускане на касационно обжалване. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил трайната, многобройна и непротиворечива задължителна съдебна практика, включително и сочената от касаторката такава /т.11 от ППВС № 4/1968г., решение на ВКС по гр.д. № 1824/2009г. ІV ГО, решение на ВКС по гр.д. № 5255/2015г. ІV ГО, решение по т.д. № 656/2008г. ІІ ТО/, като е взел предвид всички установени по делото обективни обстоятелства, имащи значение в тази насока. А твърденията за липса на аргументиране как обществено-икономическата обстановка се съотнася към обезщетението и че факторът „публична личност” бил взет предвид при липса на доказателства за засегнат публичен авторитет представляват оплаквания за процесуално нарушение и за необоснованост – основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато. Относимият въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК във връзка с първото твърдение е процесуален, но такъв не е релевиран, а касационният съд не може да го вземе предвид служебно с оглед диспозитивното начало и правото на защита на насрещната страна в гражданския процес /виж в този смисъл ТР № 1/2009г. на ОСГТК/. Не е основание за допускане на касационно обжалване и въпросът „налице ли е противоправно деяние, когато името на лицето, към което са отправени обидни и клеветнически изявления, не е посочено конкретно в тях, но то е индивидуализирано в предаването по друг начин, не оставящ съмнение, че репликите са насочени конкретно към него”. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие със сочената от касаторката практика, обективирана в решението на ВКС ІV ГО по гр.д. № 2773/2015г., според което разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да е насочено и да се отнася към/за определено физическо лице, оклеветеното лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, не оставящ никакво съмнение относно неговата личност, възможно е насочеността на репликите към ищеца ясно и еднозначно да се установява от цялостния смисъл на изявлението, а когато то е направено в телевизионно предаване, следва да се имат предвид не само словесните изявления, а и съпровождащото ги визуално възприятие. За касационното обжалване касаторите следва да внесат по сметката на ВКС по 400лв. д.т. в едноседмичен срок от връчването им на съобщения с указание в същия срок да представят в съда доказателства за това. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,