Определение № 184 от 25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2015 г.
ВКСII гражданско отделение25.04.2016 г.
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 1380 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение. ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 559 от 20.11.2014 г., постановено по гр.д. № 475 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Плевен в частта, с която е потвърдено решение № 37 от 3.04.2014 г. по гр.д. № 720/2011 г. на Районен съд-Кнежа за уважаване на предявения от К. Н. П., Й. Р. Я., Е. И. В., Н. В. Н., И. В. Х., Т. С. В. и Я. В. М. против И. А. А. и Т. З. М.-А. ревандикационен иск по отношение три ниви в землището на [населено място], [община]: нива от 7.001 дка в местността „Р.”, имот № 012001, нива от 50.800 дка в местността „Р.”, имот № 013001 и нива от 9.001 дка в местността „Османците”, имот № 037002. В едноседмичен срок от съобщението касаторите И. А. А. и Т. З. М.-А. да представят доказателства за внесена по бюджетната сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 51.32 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. А. и Т. З. М.-А. чрез пълномощниците им адвокат Г. Г. против решение № 559 от 20.11.2014 г., постановено по гр.д. № 475 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Плевен в частта, с която е потвърдено решение № 37 от 3.04.2014 г. по гр.д. № 720/2011 г. на Районен съд-Кнежа за уважаване на предявения от К. Н. П., Й. Р. Я., Е. И. В., Н. В. Н., И. В. Х., Т. С. В. и Я. В. М. против И. А. А. и Т. З. М.-А. ревандикационен иск по отношение три ниви в землището на [населено място], [община]: нива от 7.001 дка в местността „Р.”, имот № 012001, нива от 50.800 дка в местността „Р.”, имот № 013001 и нива от 9.001 дка в местността „Османците”, имот № 037002.
К. Н. П., Й. Р. Я., Е. И. В., Н. В. Н., И. В. Х., Т. С. В. и Я. В. М. не са подали писмен отговор на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
С определение № 85 от 15.05.2015 г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.3. Тълкувателно решение № 4 е постановено по 14.03.2016 г., поради което настоящото производство следва да бъде възобновено.
При преценка налице ли е основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
В. съд е приел за установено, че процесните земеделски земи са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на ищците като част от наследниците на П. И. Р., а договорът по нотариален акт № 167, том ІІ, рег. № 2283, н.д. № 191/2006 г. на СВ-М. Б., с който ответниците са закупили имотите е сключен с несобственици и няма вещнопрехвърлителен ефект. Обсъдени са доказателствата за получавана рента от ищците до стопанската 2010/2011 г. и удостоверение изх.№ 40/3.01.2014 г., издадено от [фирма] за сключен едногодишен договор за наем за процесните имоти с И. А. и е направен извод, че към настоящия момент ответниците владеят имотите, поради което ревандикационният иск е основателен.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставят въпросите:
- длъжен ли е съдът при постановяване на съдебното решение да вземе предвид и онези факти и обстоятелства, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, по който твърдят противоречие с решение № 117 от 21.05.2013 г. по гр.д. № 20/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и
- следва ли да бъде отхвърлен иска по чл.108 ЗС, ако в производството по делото се установи, че ответниците не владеят имота и не упражняват фактическа власт върху същия, а имота се владее от страна на ищците, по който твърдят противоречие с решение № 1417/6.01.2009 г. по гр.д. № 6073/2007 г. на ВКС, ІІ г.о.
Първият въпрос е обоснован с тезата на касаторите, че съдът не е обсъдил приетия договор за аренда от 27.05.2014 г., с който една от ищците е отдала процесните имоти под аренда на [фирма] и признанието на ищците в становището им от 15.07.2014 г., че владеят имотите. В. съд не е обсъдил посочените доказателства, поради което решението му противоречи на практиката на ВКС, според която решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания, което задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска, т.е. преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Разрешението на втория въпрос е дадено с т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и същото следва да бъде съобразено при постановяване на касационното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение