Определение № 4006 от 23.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2263/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е разпореждане № 165/10.02.2026 г. по гр.д. № 1063/2025 г., с което Окръжен съд – Велико Търново връща касационната жалба на М. М. М. срещу въззивното решение. Разпореждането се обжалва от М. М. с довод за противоречие на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с Основния закон и иска Върховният касационен съд да спре производството до приключване на конст.д. № 5/2026 г. на Конституционния съд на Република България. С разпореждането въззивният съд е приел, че чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК го задължава да върне касационната жалба. Тя е срещу въззивно решение по гражданско дело с цена 300 лв. – издръжка за м. юни 2024 г. по спогодба, утвърдена от брачния съд по гр.д. № 2517/2023 г. на РС – Горна Оряховица, оспорена с иска по чл. 439 ГПК. Чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не допуска такова въззивно решение да се обжалва пред ВКС. С решение № 10/09.07.2026 г. по конст.д. № 5/2026 г. КС отхвърли искането на ВАдвС за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. с ДВ, бр. 55 от 2026 г.). Решението на КС е обнародвано в ДВ, бр. 65/17.07.2026 г., влезе в сила на 21.07.2026 г. - чл. 14, ал. 3 ЗКС. и е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС). Привременната пречка по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК не е налице – конституционното дело е приключено. Настоящият състав е длъжен да зачете решението на КС и да приеме, че обжалваното разпореждане е правилно.