Определение № 941 от 20.10.2015 г. на ВКС по д. № 2526/2015 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №3116/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени частичните искове на ищцовото дружество срещу А. Ц. по чл.285 ЗЗД – за сумата от 58 000 лв. и по чл.286 ЗЗД – за сумата от 2000 лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима срещу въззивното решение по първия иск. По втория иск с цена под 5 000 лв. въззивното решение е влязло в сила – чл.280, ал.2 ГПК, и жалбата следва да остане без разглеждане ВКС намира, че следва да допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в подлежащата на такова част по поставените от касатора в изложението въпрос 2 и 7, а именно: Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релавантните за спора факти? и При установени с писмени и гласни доказателства конклудентни действия на ответника, сочещи на неформален договор за мандат между страните, следва ли съдът да приеме, че такъв съществува?- поради противоречие на въззивното решение с цитираната и приложена практика на ВКС. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение