Определение № 1306 от 12.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 690/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „В.“ЕООД, [населено място] против решение №175 от 13.12.2022 г. по т.д. №41/2022 на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по касация- „Никомел“ ООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Р. А. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са и доводи по съществото на правния спор. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. Н., след като е възпроизвел текста на чл.280,ал.1, т.3 ГПК е поставил въпросите- 1/“ Процесуално легитимиран ли е ищецът, в качеството си на довереник по договор за поръчка с клауза за предприемане на всички необходими действия, включително и да завежда дела в компетентния съд, да събере и получи равностойността от имуществото на доверителя от свое име.“ 2/ „Следва ли въззивният съд да се съобразява с договора за поръчка, чиято воля на страните е завеждане на необходимите съдебни дела.„ 3 / „По въпроса за тълкуване на договора следва ли съдът да потърси действителната воля на страните при спазване разпоредбите на чл.280-292 ЗЗД.“ 4/ “Следва ли при договор за поръчка решаващия съд да съобрази разпоредбата на чл.75 ЗЗД и следва ли довереникът да има качеството на овластено лице от кредитора по отношение на изпълнение на задължението“. 5/ „По въпроса следва ли решаващият съд при тълкуване на договор за поръчка да търси действителната воля на страните при спазване разпоредбата на чл.20 ЗЗД“. В заключение, страната лаконично е отбелязала, че съдът се е произнесъл и по материалноправен въпрос – който не е посочила – в противоречие с практиката на ВКС, като са изброени съдебни актове на този съд. Други доводи не са развити. С молба, депозирана в срока по чл.285 ГПК, касаторът кратко е посочил, че налице били нови обстоятелства, за което представя четири броя допълнителни споразумения към договора за поръчка и удостоверение за наследници. Страната не е посочила относимостта на тези доказателства към разглеждания правен спор. Касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата, със задължителна тълкувателна практика дефинитивност, се налага извод, че първият поставен въпрос, макар и общ, може да бъде приет за релевантен тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. Вторият поставен въпрос е фактически и хипотетичен, тъй като съдържателно предполага довод на касатора, свързан с оплакване, за това, че въззивният съд не е съобразил договора за поръчка, което е фактически невярно. Съдът е обсъдил подробно именно тези договори и е направил конкретни правни изводи, спрямо които касаторът не е поставил правен въпрос.Третият и петият въпрос имат еднакво съдържание и са неотносими към спора, доколкото съдът не е тълкувал договорите в контекста, в който страната поддържа оплакването си, а правно е изяснил последиците от поетите с договора задължения, ясно изразени в чл.2 от договорите за поръчка като задължение на довереника да изпълни поръчката от свое име, но за сметка на доверителя. Четвъртият въпрос също е неотносим към спора, като третиращ неотносима към случая хипотеза. Макар и поради релевантност на първият поставен въпрос да може да се приеме, че е налице общо основание, то касаторът не е развил каквито и да било доводи по допълнителния критерий, заявен от него като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Дефинитивно, това основание е изяснено със задължителна тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г., която предполага касаторът да въведе, съобразно поставен въпрос, доводи, свързани с прилагане на непълна, респективно неясна правна норма нуждаеща се от тълкуване, респективно да развие съображения за наличие на неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се по определени, обосновани от страната, причини от осъвременяване, респ. промяна. Липсата на доводи по допълнителния критерий е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване по това основание. Поддържаното, също така общо, основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК не е налице не само поради това, че страната не е посочила формулиран от нея правен въпрос, свързан с него, но и поради липса на относимост на изброената практика на ВКС, съдържаща различни хипотези на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД. Липсват каквито и да било съображения за наличие на противоречие с изводите на съда по поставените въпроси и изброената практика, дори и да се приеме, че същите въпроси са поставени и в хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ако, това е имал предвид касатора, обаче, то следва да бъде посочено, че двете поддържани като допълнителен критерий основания са несъвместими. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. В своето допълнение към касационната жалба страната е представила договори за цесия, с които физически лица прехвърлят на дружеството – касатор / ищец по иска/ своите вземания, предмет на повдигнатия правен спор, като изменят мандатното правоотношение в цесионно с дата 14.02.2023г. / след постановяване на въззивното решение/. Касаторът не е посочил относимостта на тези документи към повдигнатия правен спор, спрямо който ново и различно основание, на което биха могли да се претендират спорните плащания е и ново основание за завеждане на иск, различен от предявения. Извън това, мандатното правоотношение с починалия П. В. В. е прекратено с неговата смърт, поради което и представеното допълнително споразумение с наследниците му не произвежда правен ефект. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение