Определение № 540 от 18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2501/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 62309/28.V.2013 г. на [фирма]-С., [населено място] /Е.[ЕИК]/, подадена против въззивното определение № 8777/13.V.2013 г. на Софийския градски съд, ГК, постановено по ч. гр. дело № 5239/2013 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец против първоинстанционното разпореждане на СРС, ГО, 38-и с-в, от 15.ІІІ.2013 г. по ч. гр. д. № 6026/2013 г.: за отхвърляне на негово заявление с вх. № 3104843 от 13.ІІ.2013 г. за издаване, по реда на чл. 417, т. 3, предл. 2-ро ГПК, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължеие /в размер на сумата от 2 913 лв., мораторна лихва въху нея в размер на 202.67 лв. за период от 7 месеца до подаване на заявлението, както и законната лихва върху същата главница от датата на подаване на заявлението и до окончателното й изплащане/. Единственото оплакване на д-вото частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяванетио му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за издаването на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист, а също и за присъждането на всички направени по делото разноски в размер общо на 92 лв. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма] обосновава приложно поле на касациония контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за неговата допустимост. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С., [населено място], ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая въобще да се обсъжда налице ли е приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В процесния случай, при евентуално уважаване на заявлението на търговеца частен касатор по чл. 417, т. 3 ГПК и последващо евентуално възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение от страна на длъжницата Н. А. П. от С., би се стигнало до предявяване на положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, чиято цена би била по-ниска от първия законоустановен в текста на чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 5 000 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение