Определение № 1261 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10882/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е пред петчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ по повдигнат от тричленен състав на Върховния административен съд спор за подсъдност с Административен съд София – град /АССГ/ и определяне на съда, компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата на Асоциация „Българска асоциация Единство - Торевиеха“ срещу заповед № РД09 – 1856 от 17.07.2024г. на министъра на образованието и науката, с която е утвърден списък на българските неделни училища в чужбина за учебната 2024/2025г. По повод постъпилата в АССГ жалба на Асоциация „Българска асоциация Единство - Торевиеха“ е образувано адм. дело № 9268/2024г. по описа на същия съд. С определение № 17612 от 20.09.2024г., постановено по адм.д. № 9268/2024г. по описа на АССГ, тричленен състав на съда е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Върховния административен съд. Съставът на АССГ е приел, че съгласно чл. 132 ал. 2 т. 2 АПК, на ВАС са подсъдни оспорванията срещу актове на министри, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Посочил е, че съгласно чл. 11 ПМС № 90 от 29.05.2018г., министърът на образованието утвърждава списъка на неделните училища, като не е предвидена възможност това правомощие да бъде делегирано на друго лице. Поради това е обосновал извод, че заповедта е свързана с изпълнението на конституционните правомощия по чл. 23 от Конституцията на Република България /КРБ/ да създава условия за развитие на науката, образованието и изкуствата, по чл. 53 ал. 6 КРБ да насърчава образованието и да упражнява контрол върху всички видове и степени училища, както и че е свързана с изпълнение на задължението за закрила на българските граждани в чужбина – чл. 25 ал. 5 КРБ, което включва и подпомагането на достъпа до образование на български език. По тези съображения е приел, че не е компетентен да разгледа спора и е изпратил делото по компетентност на ВАС. С определение № 12021 от 07.11.2024г., постановено по адм. дело № 9627/2024г. по описа на ВАС, е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 132 ал. 2 т. 2 АПК, тъй като оспорената заповед като издадена на основание чл. 11 от ПМС № 90 от 29.05.2018г., не е издадена въз основа на конституционно правомощие, а произтича от подзаконов нормативен акт. Посочил е, че разпоредбите на чл. 23 и чл. 53 ал. 6 от Конституцията на РБ не сочат на конституционно правомощие по чл. 132 ал. 2 т. 2 АПК на министъра да утвърждава списък на неделните училища, като тези разпоредби на Конституцията разписват задължение на държавата да създава условия за развитието на образованието, насърчаването и финансирането му, но не и за такова правомощие на министъра, което да обосновава издаване на заповедта. Посочил е, че съответствието на подзаконовия акт с такъв от по – висока степен, а именно Конституцията, е изпълнение на изискванията, на които следва да отговаря всеки подзаконов нормативен акт, но това не обосновава извод, че всяко уредено в такъв акт правомощие на министър, има характер на конституционно правомощие. По тези съображения е приел, че не е компетентен да разгледа спора и е повдигнал препирня за подсъдност. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, намира, че делото е подсъдно на Административен съд София – град, по следните съображения: С оспорената заповед министърът на образованието и науката на основание чл. 25 ал. 4 от закона за администрацията и на основание чл. 11, чл. 15 ал. 4 и чл. 16 ал. 5 и ал. 7 от ПМС № 90 от 29.05.2018г. за българските неделни училища в чужбина е утвърдил списъка на българските неделни училища в чужбина за учебната 2024/2025г., съобразно приложение. Съгласно чл. 132 ал. 1 от АПК „На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд“. Според чл. 132 ал. 2 т. 2 от АПК На Върховния административен съд са подсъдни: оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър - председателя, заместник министър - председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд“. Видно от цитираното на ВАС са родово подсъдни оспорванията срещу актове на министри, издадени при упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Съобразно чл. 105 ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили“. Съгласно чл. 108 ал. 1 „Министерският съвет се състои от министър - председател, заместник министър - председатели и министри“, а съгласно ал. 2 и 3 от посочената разпоредба на Конституцията „Министър -председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея“, а „Министрите ръководят отделни министерства, освен ако Народното събрание реши друго“. Посочените разпоредби очертават упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, а именно ръководство и координация на общата политика на правителството по отношение на министър - председателя, а по отношение на министрите ръководство и координация на общата политика в рамките на правомощията на министерството. Това се потвърждава и от нормата на чл. 25 ал. 2 от Закона за администрацията, според който „Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия“. В случая конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление в областта на образованието на министъра на образованието и науката са тези правомощия, които касаят осъществяването на държавната политика в областта на образованието. С оспорения в настоящото производство акт не се упражняват правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление, тъй като акта не касае държавна политика в областта на образованието, а е акт по определяне на списък на неделни училища, съобразно предоставените в подзаконов акт правомощия. Т.е. дори в конкретния случай с оспорената заповед не се упражняват конституционни правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Чл. 23 от Конституцията на РБългария разписва, че „Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство“, а чл. 53 ал. 6 посочва, че „Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища“. Оспорената заповед, с която е одобрен списък на конкретните неделни училища в чужбина за една учебна година, не е акт, който да е издаден пряко в изпълнение на тези конституционни правомощия, а напротив е акт, който е издаден, въз основа на подзаконов нормативен акт и не представлява дейност по осъществяване на държавно управление. В конкретния случай заповедта, с която се одобрява списъка на българските недели училища в чужбина за учебната 2024/2025г. по същността си не представлява дейност по упражняване на конституционните правомощия на министъра по ръководство и осъществяване на държавно управление по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК чрез провеждане на политиката в областта на образованието, поради което делото не е родово подсъдно на ВАС като първа инстанция. Съгласно общата разпоредба на чл. 132 ал. 1 оспореният в това производство акт е родово подсъден на съответно местно компетентния административен съд в случая Административен съд София – град.