Определение № 3 от 03.01.2012 г. на ВКС по д. № 720/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Ц. срещу определение на ВКС, състав на четвърто г.о. от 4.11.10 г., с което е върната частната му жалба срещу постановеното по реда на чл.288 от ГПК определение по гр.д. №641/10 г. на ВКС, четвърто г.о. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. В обжалваното определение е прието, че определението по чл.288 от ГПК не е от посочените в чл.274 от ГПК и не подлежи на обжалване. Това становище съответства на задължителната тълкувателна практика на ВКС – ТР №2/11 г. ОСГТК. Там е посочено, че във фазата по допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Проверката за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има самостоятелно значение и се отличава от процесуалните въпроси, решавани с определенията по чл.274, ал.1 от ГПК. С допълнителна молба от 27.12.11 г. частният жалбоподател прави доводи от съществото на спора, които ВКС не разглежда в това производство. Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, състав на трето г.о.