Определение № 31 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ю. С. Т. против решение № 261450 от 27.11.2020 г. по гр. дело № 961/2020 г. на СГС /Софийски градски съд/, гражданско отделение, ІІ „А“ въззивен състав. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение при проверка на предпоставките за процесуалната допустимост на производството констатира, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Първоинстанционното производство е образувано по отрицателни установителни искове на Ю. С. Т. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] с правно основание чл. 439 ГПК, като ищецът претендира да бъде установено, че не дължи на ответника заплащане на сумите - 5000 лв., главница, частично от 10720 лв., ведно със законната лихва от 03.11.2009 г. до окончателното плащане, сумата 283.30 лв., лихва за забава за периода от 13.08.2009 г. до 02.11.2009 г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 08.01.2010 г. по ч. гр. дело № 13659/2009 г. на Районен съд, [населено място], ХІ граждански състав и е било образувано изпълнително дело № 2351/2010 г. на ЧСИ С. Я. с район на действие РС – София. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е предвидена необжалваемост на решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20000 лв. за търговски дела, с изключенията, изчерпателно изброени в нормата, незасягащи отрицателните установителни искове, предявени по настоящия спор. При субективно и обективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В настоящия случай всеки от предявените при условията на обективно съединение главен и акцесорен искове е с цена до 5000 лв., което е под установения в закона размер, при който касационната жалба е процесуално допустима. Следва да се има предвид още, че не може да се подаде касационна жалба, когато цената на иска е под размера на посочената в закона сума, независимо че искът е бил предявен като частичен /в случая главният иск за недължимост на сумата 5000 лв./. Съгласно разрешението, прието в ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, запазило актуалността си, с оглед еднаквост на уредбата по ГПК, при който е прието ТР на ОСГК на ВКС и действащия ГПК, включително и при последната редакция от 2017 г., процесуалният закон не прави разлика при приетия критерий за необжалваемост /по сега действащата норма - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК до 5000 лв./ между решение, постановено по частичен иск или по иск за целия размер на парично вземане. Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение