Определение № 50548 от 01.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1174/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Г. С. като пълномощник на „Кремис 09“ ЕООД, срещу решение №789 от 21.12.2021 г., постановено по в.т.д. №1004/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в, с което е потвърдено решение №261210/02.08.2021 г. по т.д. №636/2021 г. на СГС, ТО, VІ–24 с-в, в обжалваната от „Кремис 09“ ЕООД част. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо решението на първата инстанция в частта, с която - след обявяване неплатежоспособността на касатора и откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.1 ТЗ, е спряно производството по т.д. №636/2021 г. на СГС с указания към длъжника и неговите кредитори, е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът е достигнал до правни изводи, които не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Според касатора длъжникът разполага с необходимите финансови средства, за да покрие разноските в производството по несъстоятелност, включително за заплащане на възнаграждение на синдика поне за 6 месеца. Акцентира се върху факта, че в конкретния случай „Кремис 09“ ЕООД разполага с три банкови сметки, като в само в една от тях има 25 000 лв. Иска се отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него първоинстанционно решение в обжалваната му част и връщане на делото на първоинстанционния съд за по-нататъшни процесуални действия. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулиран е следният правен въпрос, който според касатора е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №46/20.04.2021 г. по т.д. №1267/2020 г. на II т. о., а именно: „ Има ли въззивния съд задължение за установяване на актуалното икономически състояние на предприятието на длъжника при постановяване на решението?“. Декларативно, без излагане на аргументи, в изложението е посочено, че въззивното решение е очевидно неправилно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от молителя в производството по несъстоятелност „Сико Спед“ ЕООД. Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №261210/02.08.2021 г. по т.д. №636/2021 г. на СГС в обжалваната от „Кремис 09“ ЕООД част, с която - след обявяване неплатежоспособността на дружеството и откриване на производство по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 ТЗ, е спряно производството по т.д. №636/2021 г. на СГС и е указано на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на СГС сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 5 000 лв., както и че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър. С оглед съдържанието въззивната жалба, с която не се оспорва крайния извод на първоинстанционния съд, че длъжникът „Кремис 09“ ЕООД е изпаднал в състояние на неплатежоспособност с начална дата - 31.12.2019 г., въззивният състав е приел, че решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Кремис 09“ ЕООД и обявяване неплатежоспособността на длъжника с определената начална дата, е влязло в сила. В тази връзка съдът е посочил, че предмет на въззивната проверка е само първоинстанционното решение в частта му, с която СГС е приел, че производството по несъстоятелност следва да се открие поради наличието на хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ – при липса на имущество, което да покрие началните разноски по несъстоятелността. С оглед на този релевантен въпрос въззивният съд е обсъдил събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства и заключението по изслушаната финансово - икономическа експертиза. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството притежава следните парични средства и бързоликвидни активи към 31.12.2020 г., по видове и балансови стойности: 1) суровини и материали – 10 000 лв.; 2) вземания от клиенти и доставчици – 181 000 лв. и 3) парични средства в брой – 6 000 лв. – т.е. общо 197 000 лв. Акцентирано е, че доказателства за наличие на друго ликвидно имущество или пари, вкл. по банкови сметки или като касова наличност, които да послужат за покриване на необходимите начални разноски за производство по несъстоятелност, не са били ангажирани от страна на длъжника както в производството пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция. В обжалваното решение апелативният състав е посочил, че в проведеното открито съдебно заседание на 13.07.2021 г. първоинстанционният съд е указал на лицата по чл. 625 ТЗ по реда на чл. 629б, ал.1 ТЗ, че следва да внесат по сметка на СГС в седмодневен срок сумата от 5 000 лв, която е необходима за покриване на първоначалните разноски, вкл. е указал какви ще бъдат последиците от неизпълнение на това указание. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на същата дата, като в дадения от съда срок определените разноски не са били привнесени нито от молителя – длъжник, нито от друг кредитор. Съдът е подчертал, че не се ангажират доказателства такава сума да е внесена до обявяване на първоинстанционното решение по партидата на въззивника-длъжник. На базата на посочените по-горе факти, въззивният състав е обосновал извода, че са налице в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на нормата на чл. 632, ал.1 ТЗ, а именно, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността и че разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ. Според апелативния съд установените по делото факти сочат еднозначно на наличие на тези елементи, доколкото притежаваните от длъжника парични средства и бързоликвидни активи безспорно не са достатъчни за покриване на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност. Съдът е отразил, че установените като налични парични средства като сума не са такива, които да отговарят на горния критерий, от една страна, а от друга – се намират по запорирани банкови сметки, поради което и то не може да оперира с тях. Що се отнася до установените като налични суровини и материали, в обжалваното решение е посочено, че няма данни те да са от категорията на лесно реализируемо бързоликвидно имущество, което да осигури предплащане на разноските. Като друго самостоятелно основание за наличието на предпоставките за на постановяване на решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, въззивният съд е посочил факта, че първоинстанционният съд е изчерпал стриктно в установената от чл. 629б ТЗ последователност всички предпоставки, залегнали в нея, а именно: определил е сумата за покриване на началните разноски, както и срок за предплащането й от лицата по чл. 625 ТЗ и сумата не е била предплатена до постановяване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ. Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доколкото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК има твърдение за очевидна неправилност на решението (което не се поддържа изрично като основанието за допускане на касация), следва да се отбележи, че обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може да се приеме, че изводът на съда за липсата на достатъчно средства длъжникът да покрие разноските в производството по несъстоятелност за явно необоснован при наличие на сумата от 25 000 лв. в неговата сметка, като се има предвид, че представеното от въззивника банково извлечение не е прието по негово желание като доказателство по делото и че от заключението на вещото лице не се установява наличието на влог на длъжника в посочения размер. Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставеният от касатора правен въпрос: „ Има ли въззивния съд задължение за установяване на актуалното икономически състояние на предприятието на длъжника при постановяване на решението?“. На първо място въпросът не е значим за конкретния правен спор, тъй като не е относим към решаващите мотиви на въззивния съд, за да обоснове извода, че в случая са налице кумулативните предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл. 632, ал.1 ТЗ и да спре производството, а именно: 1) че доказателства за наличие на ликвидно имущество или пари, вкл. по банкови сметки или като касова наличност, които да послужат за покриване на необходимите начални разноски за производство по несъстоятелност, не са били ангажирани от страна на длъжника както в производството пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция; 2) че от събраните по делото доказателствата, включително от заключението на вещото лице по извършената финансово-икономическа експертиза не се установява, длъжникът да има налични парични средства и бързоликвидно имущество, което да осигури покриване на началните разноски и 3) че разноските не са били предплатени по реда и при условията на чл. 629б ТЗ. Твърдението в изложението, че съдът е следвало да отчете наличието на три банкови сметки на длъжника, от които в само една има сумата 25 000 лв. (във връзка, с което е поставен горният въпрос), не е съобразено, с обстоятелството, че представеното от въззивника с въззивната жалба банково извлечение не е прието по негово желание като доказателство по делото. Независимо от липсата на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в случая не е налице и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка за това по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Практиката на ВКС, на която се позовава касаторът - решение №46/20.04.2021 г. по т.д. №1267/2020 г. на ВКС, II т. о., касаещо задължението на въззивния съд да установи актуалното икономическо състояние на предприятието на длъжника при постановяване на решението, е относима към въпроса, свързан с установяването на неплатежоспособността на длъжника по смисъла на чл. 608 ТЗ като основание за откриване на производството по несъстоятелност, който въпрос в случая не е бил предмет на въззивното производство. Отделно следва да се отбележи, че на осн. чл. 632, ал. 2 ТЗ във всеки един момент ако длъжникът удостовери, че има достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ, той може да поиска възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,