Определение № 1159 от 11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 47/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗК „Лев Инс“АД срещу решение № 692 от 10.06.2024г. по в.гр.д. № 244/2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 5720/2022г. на Софийски градски съд. Застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл.432,ал.1 КЗ на И. Л. С., родена 2009г., действаща със съгласието на нейната майка Л. С., сумата 130 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта, настъпила в резултат пътен инцидент на 11.02.2021г., на К. К. П., който е отглеждал и възпитавал ищцата като свое дете. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска. Оспорва се материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. П.. Поддържа се, че съдилищата недопустимо са приели „замяна на въведения с исковата молба правопораждащ факт“ - твърдяна първоначално биологична родствена връзка, произтичаща от произход - чл.61 СК, а след оспорването му от ответника с отговора на исковата молба, са въведени други твърдения - че ищцата е отгледана от починалия като негова дъщеря и помежду им била създадена близост, изпълваща като съдържание отношенията между родител и дете. Оспорва се и изводът на въззивната инстанция, че е налице причинно следствена връзка между механизма на пътния инцидент, довел до падане на автомобила в река Искър и смъртта на пътника в колата К. П.. Твърди се, че по делото не са установени непреодолими по естеството си препятствия или травми, които да са довели до невъзможността пътникът да напусне автомобила преди да настъпи леталния изход, причинен от механична асфиксия при удавяне. Изложени са и съображения за неправилно приложение на разпоредбата начл.52 ЗЗД. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: „Когато соченият вредоносен резултат не е елемент от състав на престъпление, признато за такова от материално компетентен съд, следва ли въззивният съд да обоснове наличие на причинно следствена връзка между конкретно действие/бездействие в нарушение на правила за движение по пътищата и конкретен вредоносен резултат, извеждайки я от меродавните факти, към които законът прикрепва правните последици от нарушението? Изисква ли принципът за функционална обусловеност на застрахователната от деликтната отговорност, и за да е основателна претенция по чл.493 КЗ, да бъде доказано в съотношение на кумулативност не само отговорност на водача за извършено нарушение, но и че конкретният вредоносен резултат е пряк резултат само от обстоятелствата, определящи извършено нарушение на правилата за движение, за което да се изключва обусловеност на вредите от други ка зу ални за събитието обстоятелства? При определяне на причинността на заявените вреди от деликт, изискват ли кумулативно законовоустановените елементи на фактическия състав по чл.45 ЗЗД и чл.493 КЗ, да бъде доказана пряка и конкретна причинност между поведение в нарушение на правило за движение по пътищата и вредоносния резултат, напълно изключваща причинност на вредите от обстоятелства, които не могат да се свържат с неправомерни действия/бездействия, свръзани със собствеността или ползването на МПС? В каква зависимост и кои са подлежащите на доказване факти, чрез които се установява непрекъсната причинно следствена връзка между деликт и сочените вреди?“ Твърди се противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с ППВС № 7/1959г. и с решението по гр.д. № 1144/2017г. на 3 г.о. на ВКС. „Допустимо ли е при действието на разпоредбите на чл.61 СК, чл.127,ал.4 и чл.154 ГПК заместване на първоначални твърдения за произход, заявени с исковата молба след депозирането на отговор по чл.131 ГПК, в случаите, при които новите твърдения, заместващи първоначалните, въвеждат различен от първоначално сочения правопораждащ материалноправната легитимация факт и този факт е изключващ първоначално сочения?“ Допустима ли е промяна след изтичането на сроковете по чл.154 ГПК на твърдения за съдържанието на конкретно право с други, различни от първоначалното сочените?“ като „значим за точното прилагане на закона с оглед целения стабилитет на гражданско правните отношения. „ Необходимо ли е във всеки конкретен случай съдът да посочи кои са обстоятелствата, определящи връзката на взаимност, привързаност, обич и грижа между пострадалия и търсещия обезвреда и въз основа на кои критерии определя наличие на връзка, сходна с тази между родител и дете, съпоставено с разрешенията по ППВС №4/1986г.?“ Твърди се и противоречие с ППВС №5/1969г. и посочени актове по чл.290 ГПК „Необходимо ли е за правилното прилагане на материалния закон съдът, разглеждащ гражданските последици от деликт, при прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД с оглед определяне на размера на обезщетението, да посочи в мотивите си как доказаните по делото факти са възприети като конкретно проявление на неблагоприятно засягане на нематериалната сфера и спрямо конкретния каузалитет какво е значението на всеки от тях за размера на паричната обезвреда?“ при предпоставката, посочена към предходния въпрос. В писмен отговор И. С. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на въззивната жалба. Отговор от третото лице помагач И. Д. К. не е постъпил. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно, че на 11.02.2021г. около 01 часа управляваният от третото лице помагач И. К. автомобил „Фолсваген Пасат“, рег. [рег.номер на МПС], в който пътник на предна дясна седалка е бил чичо му К. П., се е движил по [улица]с посока [улица]. Поради неправилни действия на водача в района на мостово съоръжение над река Искър, автомобилът напуснал платното за движение в ляво, самокатастрофирал в металната мантинела, излетял от моста и паднал в коритото на река Искър върху покрива си. От силния удар във водата се деформирал покривът, автомобилът се обърнал на основата си и потънал до нивото на стъклата. Смъртта на П. е констатирана от органите на полицията на сутринта към 8 часа. Тялото му е намерено на предна дясна седалка със заклещени крака в таблото. Констатирано е, че предна лява врата е отворена, но полицейските служители не са успели да отворят предна дясна. По делото не е спорно, че причина за настъпване на произшествието са действията на водача К., а смъртта на П. е резултат от механична асфиксия при удавяне. Водачът на автомобила, който е неправоспособен, е напуснал местопроизшествието. Въззивната инстанция, сезирана с жалба на ответника е приела, че смъртта на пътника е в пряка връзка с процесното произшествие. Счетено е, че независимо, че в кръвта му е установено наличие на 2,24 промила алкохол - опиянение, което е от естество да забавя реакциите му, обективно смъртта от удавяне, съгласно заключението на медицинската експертиза, е настъпила в рамките на 3 до 5 минути. Обсъдено е, че при наличните данни за невъзможност за бързо отваряне на предната дясна врата и за заклещен долен крайник между борд-таблото и седалката, обективно се касае за непреодолими препятствия пострадалият за кратък период от време да може да напусне превозното средство и да бъде спасен. Анализирано е и, че в конкретния случай според установеното от експерта, смъртта от удавяне е могла да настъпи и без алкохолно опиянение. Обосновано, че гибелта на П. е резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на лекия автомобил, който обективно е имал възможността да предотврати падането на колата в реката, а с това и удавянето на спътника си, а същевременно по делото не са установени обстоятелства, прекъсващи причинно-следствената връзка между произшествието и леталния изход. Счетено е, че евентуалното наличие на друго конкретно травматично несъвместимо с живота увреждане, което е станало пряка причина за настъпването на смъртта, в конкретната хипотеза е без значение. За съществено е прието обстоятелството, че между нарушението на правилата за движение по пътищата от застрахования при ответника водач, довели до самокатастрофиране и падане на колата от моста и смъртта на спътника му, е налице пряка и непосредствена каузална зависимост. При отговора на спорния въпрос дали ищцата попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, въззивната инстанция се е позовала на мотивите към ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., съгласно които, кръгът от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане, се определя на принципа на справедливостта, тъй като обезщетението възмездява главно страданията от загуба на морална опора и подкрепа. Мотивирано е, че законът изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетени само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт; сред тях са и низходящите на починалия, както и отглежданото от него дете, след като се установи, че действително са претърпели такива вреди. Обосновано е, че ищцата И. попада в кръга на имащите право на обезвреда като лице, отглеждано от пострадалия. Въз основа на показанията на свидетелката Ю. С. - секретар в кметството в [населено място] поле, е прието за доказано, че семейството се е установило да живее в селото през 2014г. Майката на ищцата и починалият К. живеели на съпружески начала, отглеждали всички деца в семейството, включително и ищцата, която е била най-малка. От значение за определяне на размера на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е приета нейната млада възраст - 12 години и изживеният психологически стрес, негативните емоции от загубата на баща, в каквото качество ищцата е възприемала пострадалия и винаги е наричала „тате“. Като значими за определяне на обезщетението са приети и установените от свидетелката обстоятелства, че ищцата е изживяла загубата най-тежко от всички деца, затворила се в себе си, спряла да общува. За установено по категоричен начин и прието, че между двамата е съществувала близка и силна непрекъсната емоционална връзка, каквато е връзката между родител и дете. Обосновано е, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 130 000 лв. е справедливото като паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД за претърпените от момичето вреди от загуба на най - близък човек. Не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване тезата на касатора за „недопустимо заместване“ на първоначално изложените твърдения за произхода на ищцата с „нови“. Обстоятелството, че починалият е отгледал и възпитал ищцата като своя дъщеря, е въведено след отговора на исковата молба, преди първото по делото заседание, в резултат на което първоинстанционният съд е допълнил в този смисъл доклада си по делото. Отсъства визираното от касатора съдопроизводствено нарушение, тъй като процесуалният закон - чл.146,ал.3,изр. първо ГПК осигурява възможност за предприемане на процесуални действия от страните и след доклада по чл.146,ал.1 ГПК. Некоректно е твърдението на касатора, за „изменение“ на претенцията. По делото е внесено единствено уточнение на фактите, на които се основава предявеният иск и това уточнение е докладвано на страните. Несъответно е и обвързването на този въпрос с разпоредбата на чл.154 ГПК, а самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване по него е отсъствие на въведена допълнителна предпоставка. Основанието, което касаторът сочи (т.3 на чл.280,ал.1 ГПК), не се състои и не се изчерпва с твърдението, че правният проблем е „значим за точното прилагане на закона с оглед целения стабилитет на гражданско правните отношения“. Не следва касационното обжалване да се допусне и по въпросите, зад които стои тезата на касатора, че между процесния пътен инцидент и смъртта на П. от задушаване при навлизане на вода в белия дроб, няма причинна връзка. Твърдението за отсъствие на причина, която да доведе до обективна невъзможност пътникът да напусне автомобила при потъването му във водите на реката, е категорично и недвусмислено отречено посредством обсъдените от въззивната инстанция доказателства: Свидетелските показания на Х. Х. - инспектор в МВР, присъствал при откриването на автомобила в реката, който установява, че краката на пътника са били заклещени и тялото е извадено през задна дясна врата, тъй като свидетелят не е успял да отвори предна дясна; Заключението на съдебно-медицинската експертиза, съгласно което, намирането на автомобила паднал във водата, дава основание за извод, че „причината за смъртта е в пряка и непрекъсната причинна връзка с процесния транспортен инцидент, при който автомобилът е паднал във водата“; Поясненията на експерта, че смъртта при удавяне настъпва сравнително бързо като в случая от значение са данните, че дясната предна врата не е могла да бъде отворена и фактите за заклещен долен крайник между борд таблото и седалката. Касаторът изначално отрича наличието на каузална връзка между транспортния инцидент и настъпилата смърт. Не е предмет на касационното обжалване и на изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК евентуално поведение на починалия, съставляващо поемане на риск от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране. Не следва касационно обжалване да се допусне по въпросите, относими към материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение. Въззивната инстанция подробно е мотивирала извода си за несъмнено установена по делото свързаност между претендиращата обезщетението и починалия като между дъщеря и баща. Трайно установена е съдебната практика, че съгласно ППВС № 5/1969г. и мотивите към Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирано да претендира обезщетение за търпими при смърт неимуществени вреди е и лице, което починалият е отглеждал и възпитавал като свое дете, независимо от обстоятелството имал ли е и манифестирал ли е намерение за осиновяването му, респ. независимо от това дали е предприел действия по осиновяване. Правото на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете е мотивирано със съдържанието на съществувалите с починалия житейски отношения, напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете, които при установени действително претърпени вреди, е справедливо да бъдат обезщетени. Съдебната практика признава правото на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смърт на отглеждащия и на навършилото пълнолетие отглеждано дете (т.д. № 53676/2015г. І г.о и по т.д. № 2843/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС). Въззивната инстанция обосновано е кредитирала показанията на свидетелката, която познава семейството от 2014г., когато К. заедно с Л. С. и четирите деца М., Ц., К. и И. дошли да живеят в [населено място] поле. Свидетелката има преки впечатления и за отношенията между И. и К. П., посещавала е дома им многократно, а след смъртта на П. общува с И. всеки ден, тъй като детето идва при майка си, която е хигиенист в кметството, в което като секретар работи свидетелката. Непосредствени са възприятията й, че И. силно скърби за човека, който е възприемала като свой баща - от весело и лъчезарно дете, е тъжна, мълчалива и затворена. На база на тези показания съставът е приел за установени релевантните факти, че ищцата е била отглеждана от починалия, живял във фактическо съжителство с майката Л. като свое дете в материален и морален смисъл, а в живота на И. той бил единствената бащина фигура. Отсъства основание за преценка при изводите си относно материалната легитимация на ищцата и относно справедливия размер на обезщетението съставът на САС да е допуснал противоречие с практиката на ВС и ВКС. Решаващият състав е изложил своите фактически и правни изводи и вследствие на самостоятелен анализ е дал своята оценка за справедливия паричен еквивалент на доказаните морални вреди от загуба на най-близък човек, посочил е в мотивите си кои установени по делото факти възприема като конкретно проявление на засегната нематериална сфера на момичето и е изследвал в съвкупност общите и специфичните за правния спор факти, релевантни за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.