Определение № 215 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2575/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Спряно е с постановено по настоящето дело определение № 267/ 08.07.2019 г. до приемане на решение по Тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС. Производството по посоченото тълкувателното дело приключи с издаването на Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г., с което отпадат предпоставките за спиране на производството по настоящето дело и то следва да бъде възобновено. Същото е образувано по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд № 300 от 07.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 186/ 2019 г., с което е потвърдено определение на Добрички окръжен съд от 15.01.2019 г. по гр.д.№ 462/ 2018 г. и по този начин е прекратено производството по искането на КПКОНПИ по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата от Е. С. И. и Д. К. Д. на незаконно придобито имущество на обща стойност 391 242,50 лв. Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, защото въззивният съд неправилно счел срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.) за преклузивен. Счита, че е налице добре установена практика, според която този срок има инструктивен характер. Излага и съображения, че въззивният съд се е отклонил от задължението си да отговори на всички доводи на страните в мотивите на акта си. В приложеното към частната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поддържа, че даденото от въззивния съд процесуалноправно разрешение противоречи на практиката на Върховния касационен съд по въпроса за характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.) – дали същият се явява инструктивен или преклузивен. Евентуално поддържа наличие на очевидна неправилност. Ответните страни Е. И. и Д. Д. оспорват частната жалба като поддържат, че обжалваният акт е правилен. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е прекратил производството по делото след като е приел, че производството за отнемане на незаконно придобито имущество срещу първия ответник е образувано с решение на КПКОНПИ от 20.06.2018 г. Това обаче е станало след като е изтекъл едногодишният срок за извършване на проверка по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.), като няма данни този срок да е бил продължаван. Срокът за проверка (според мнозинството от състава на въззивния съд) е преклузивен и пропускането му води до преклудиране както на правомощията на КПКОНПИ да вземе решение за начало на производство и да внесе искане за отнемане на незаконно придобито имущество в съда, така и до погасяване на материалното право на държавата за отнемане на имуществото. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от КПКОНПИ правен въпрос обуславя обжалваното определение, тъй като съдът е постановил акта си въз основа на разбирането, че срокът за извършване проверка по ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на отнемане. Това разрешение противоречи на задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г. по тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС. Според извършеното с него тълкуване, изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.) и чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) не съставлява процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, защото този срок е инструктивен. Затова прекратителното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, да бъде отменено и делото да бъде върнато на компетентната инстанция по същество за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По изложените съображения съдът