Определение № 2825 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 225/29.12.2025 г. по гр.д. № 233/2025 г., с което Апелативен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 378/16.05.2025 г. по гр.д. № 1727/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлил исковете, предвидени в чл. 439 ГПК, с които длъжникът С. Я. В. е оспорил по давност вземанията на Н. Х. Г. и И. Г. И. за лихвоносни главници с разноски от по 70 043.77 лв., пресъдени с влязла в сила присъда по нохд № 264/2008 г. на Окръжен съд – Ямбол. Решението се обжалва от С. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси, които обобщени съгласно разясненото в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следния: Прекъсва ли срока на погасителната давност предприето изпълнително действие, чийто резултат по изпълнителното дело погасява вземането на присъединен взискател, а не на взискателя, по чието искане действието е предприето? Касаторът твърди, че въпроса обуславя решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 3 ГПК. По същество се оплаква, че с решението е нарушен чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Претендира разноските по делото. Ответниците Н. Г. и И. И., ответници и по касация, възразяват, че въпросът няма претендираното значение и решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че пресъдените вземания с влязла в сила присъда се погасяват с изтичане на 5-годишна давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД), която се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). За прекъсването на давността е без значение, че настъпилият резултат от предприетото изпълнително действие – постъпленията от наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, съдебният изпълнител е отнесъл в погашение на вземания на държавата - присъединен взискател с привилегия по чл. 136, т. 5 ЗЗД, а не на взискателите/на ответниците Н. Г. и И. И. - хирографарните кредитори, насочили изпълнението върху трудовото възнаграждение на длъжника. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя решението. Отрицателният отговор, който касаторът очаква настоящият състав да даде, е в противоречие с основанието за прекъсване на погасителната давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Основанието изисква предприето действие по принудително изпълнение и не обвързва прекъснатата давност с изискване/допълнителна предпоставка изпълнителното действие да погасява (частично или изцяло) вземането на взискателя, по чиято инициатива е предприето. По въпроса е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят сторените разноски от ответниците пред Върховния касационен съд. Те се изразяват в уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения. При тези мотиви, съдът