Определение № 211 от 24.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2882/2013 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211

гр. София, 24.03.2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2882/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл.288 вр.чл.280, ал.1 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез управителя Р. Г. срещу решение №90 от 27.02.2013г., постановено по в.гр.дело № 921/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд в осъдителната му част. Касационната жалба е приподписана от адв. В. Н.. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпа до касация се обосновава с критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът [фирма] [населено място], чрез адв. Х. М. поддържа становище за не допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Пазарджишкия окръжен съд е потвърдил решение постановено на 24.07.2012г. по гр.дело № 233/2012г. на Велинградския районен съд. С решението са уважени предявени от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове по чл. 266 и чл.86 ЗЗД за сумата от 11 431.37 лв. представляваща стойността на договорено възнаграждение за извършена услуга съгласно договор за монтаж от 18.03.2008г. по фактура от №405/25.05.2009г. и за сумата от 2450 лв. мораторна лихва за времето от 26.05.2009г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.05.2011г. Въззивната инстанция е приела, че между страните по делото има валидно сключен договор за изработка, ищецът като изпълнител е престирал възложената му от ответника работа, за което има съставен приемателен протокол от 19.01.2009г., подписан от представител на възложителя. Съдът като е взел предвид уговорките в Приложение №2 на договора и обстоятелството, че работата е приета без възражения от възложителя, е направил извод, че вземането за възнаграждение е станало изискуемо от датата на приемане на работата с подписания протокол за приемане. Счетено е, че условие за изискуемост на вземането не е съставянето на фактура, а приемането на възложената работа, поради което трябва да бъде зачетена волята на страните при сключване на договора за изработка. Прието е, че не подписването на фактура № 405/25.05.2009г. не е задължителен реквизит на фактурата, съгласно чл.7, ал.1 ЗС, но не доказва липсата на волеизявление на възложителя като страна по сделката. Авансовото плащане на сумата от 4249.80 лв. от възложителя е доказателство за признание на задължението и доказва неговото съществуване. След обсъждане на доказателствата по делото съдът е приел, че ответникът не е доказал оспорената от него автентичност на приложение №1 и №2 към договора. От назначената комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза е установено количеството на положения мокет, мокетни первази, лайсни и изкуствена трева, както и тяхната цена. Съдът се е позовал на чл.5, ал.2 на договора от 18.3.2008г., във връзка с довода на ответника, че протоколът от 19.01.2009г. не е подписан от него, както и на показанията на свидетел, че при съставянето на протокола за приемане е присъствал представител на възложителя И. М., в което качество протоколът е подписан от него.

По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:

Формулираните от касатора въпроси: имали процесуалното задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба; имали процесуалното задължение въззивният съд да не приписва на доказателствата съдържание каквото те нямат и надлежното отразяване на издадената от изпълнителя фактура в счетоводството на възложителя, и частичното плащане по тези фактури от възложителя, представлява ли признание за съществуването и дължимост на възнаграждението в пълен обем и точното отразяване изпълнението на договора може ли да бъде доказано само с надлежно отразяване на издадените от изпълнителя фактури не са обуславящи изхода на спора, доколкото първите два въпроса са довод за неправилност на решението, поради допуснато от съда процесуално нарушение / чл.281, т.3, пр. второ ГПК/, а по третия - доколкото съдът е приел изпълнение на възложената работа въз основа на други доказателства - заключение на СТСЕ, която е извършила оглед и измерване на място в хотела на дружеството, както и на приемателния протокол от 19.01.2009г. Въззивният съд е изложил мотиви по доводите на въззивника във въззивната жалба. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Във фазата на селектиране на касационната жалба ВКС трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Тъй като процесуалните въпроси не попадат в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, това е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол, поради което не се обсъжда представената от касатора съдебна практика.

Поставените два въпроса в раздел ІІ на изложението също не са обуславящи изхода на спора с оглед на изложените от въззивният съд мотиви за значението на приемателния протокол от 19.01.2009г. за правоотношенията възложител – изпълнител по договора за изработка за приемане на възложената работа. Въпросът дали са допустими свидетелски показания за установяване на упълномощителна сделка за представителство, когато договорът е сключен в писмена форма, няма значение за отношенията между възложителя и изпълнителя, доколкото съдът се е позовал на клауза на договора за изработка, в който страните са уговорили, че възложителят ще посочи свой представител за приемане на работата. Чрез разпита на свидетеля е установяван само факта кой е посочил и за какво е посочил М. да присъства на приемането на работата и подписване на приемателния протокол, но не и в какви правоотношения се намира М. с търговското дружество [фирма].

Независимо от горното, касаторът не излага аргументи по допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по тези два въпроса, с оглед на приетото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването само на закона не обосновава извод за допустимост на касационното обжалване по този допълнителен критерий.

В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

На ответното дружество не се присъждат разноски. В договора за правна помощ страните са уговорили адвокатско възнаграждение за 700 лв., без да е отбелязано в графата “внесена сума”, че възнаграждението е платено. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, в какъвто смисъл е ТР №6 от 6.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОГТК на ВКС. Доказателства за платено адвокатско възнаграждение не е представено.

Водим от горното ВКС, ТК

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №90/27.02.2013г., постановено по в.гр.д. № 921/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: