Определение № 139 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. В. П., К. И. П., М. И. П., Л. К. Я., А. Д. П., Вяра К. Ц. и Ц. К. М. срещу определение № 20062 от 07.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 16339 от 2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 23.10.2012 г. на Софийския районен съд, 41 състав за прекратяване на гр.д.№ 39440 от 2009 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основаниe за допускане на касационното обжалване e посочен чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с незадължителна практика на ВКС /решение № 330 от 21.05.2009 г. по гр.д.№ 478 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. Представлява ли нередовност на исковата молба липсата на актуална скица на процесния имот, 2. Как следва да се индивидуализира претендирания имот в исковата молба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на Софийския градски съд на 22.01.2013 г., а частната касационна жалба е подадена на 29.01.2013 г./. Тъй като частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, за да е допустимо касационното обжалване, следва да са налице някои от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, тоест с обжалваното определение въззивният съд следва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС или с практиката на други граждански съдилища в страната или произнасянето на ВКС по този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В случая касационното обжалване не следва да бъде допускано, тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателите противоречие на обжалваното определение с посочената практика на ВКС: Разгледаният в решение № 330 от 21.05.2009 г. по гр.д.№ 478 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. правен въпрос /дали издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ е задължителна предпоставка за възстановяването на собствеността върху земеделски земи/ няма никакво отношение към съществените за настоящото дело и посочени от жалбоподателите правни въпроси /представлява ли нередовност на исковата молба липсата на актуална скица на процесния имот и как следва да се индивидуализира претендирания имот в исковата молба/, поради което няма как да е налице противоречие на обжалваното определение с това решение на ВКС. Касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като посочените от касаторите правни въпроси не са въпроси от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК: С обжалваното определение Софийският градски съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовности на тази искова молба, най- съществените от които не са свързани с индивидуализацията на имота в исковата молба и непредставянето на скица на този имот, а са: непредставянето на удостоверение за данъчна оценка на имота, невнасянето на държавна такса и невписването на исковата молба в дадения от съда срок. С разпореждане от 18.11.2011 г. първоинстанционният съд за пореден път е оставил исковата молба без движение и е дал едноседмичен срок на ищците да отстранят тези нередовности на исковата молба. Срокът за отстраняване на нередовностите е започнал да тече от 11.01.2012 г., когато на пълномощника на ищците е било съобщено разпореждането на съда от 09.12.2011 г., с което е било отказано поредно удължаване на срока за представяне на удостоверение за данъчна оценка на имота. Този срок е изтекъл на 18.01.2012 г. Повече от 9 месеца след неговото изтичане ищците не са отстранили посочените от съда нередовности на исковата молба, поради което правилно с разпореждането от 23.10.2012 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение