Определение № 632 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 45/2025 г.

ВАСВторо отделение22.01.2025 г.докладчик Галина Солакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3788 от 08.10.2024 г. по адм. дело № 667/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Н. Ч., подадена чрез адв. Д. Куртев, срещу определение № 3788 от 08.10.2024 г., постановено по адм. дело № 667/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменен дадения ход на делото по същество, оставена е без разглеждане жалбата ѝ срещу мълчалив отказ на Общински съвет Панагюрище по заявление вх. № ОС-02-331/08.04.2024 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че по заявлението на жалбоподтелката е налице формиран мълчалив отказ на Общински съвет Панагюрище, който е годен за съдебно обжалване административен акт. По тези съображения се прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът – Общински съвет Панагюрище не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалба на М. Н. Ч. срещу мълчалив отказ на Общински съвет Панагюрище по заявление вх. № ОС-02-331/08.04.2024 г., с което е поискано да се учреди в полза на заявителката право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 59375.501.152 по КККР на [населено място], община Панагюрище. С обжалваното в настоящето производство определение, съдът е приел, че в случая не е формиран мълчалив отказ по заявлението на Ч. и не е налице годен за обжалване административен акт. Прието е, че не се касае за властническо волеизявление на административен орган, а за искане за разпореждане с общинско имущество, което е израз на оперативната самостоятелност на собственик да се разпорежда с имоти негова собственост, поради което същият няма нормативно задължение да се произнесе по заявлението за учредяване право на строеж за общински имот, следователно по него не може да се формира мълчалив отказ. Като е приел липсата на годен за обжалване административен акт, Административен съд - Пазарджик на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Трайна и последователна е практиката на второ отделение на Върховния административен съд, че решенията на общинските съвети, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във връзка със ЗОС, нямат качеството на индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като те не представляват властническо волеизявление на административен орган, а разпореждане на собственик с общинско имущество. Това са решения, засягащи реда и начина, по които се стопанисва и управлява общинската собственост и са израз на оперативната самостоятелност на собственика да се разпорежда с имоти общинска собственост. В тази връзка законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че по така подаденото заявление за учредяване право на строеж върху общински имот, Общински съвет Панагюрище няма нормативно вменено му задължение да се произнесе с изричен административен акт, следователно мълчалив отказ не може да бъде формиран при непроизнасяне. При липса на годен за обжалване административен акт подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството подлежи на прекратяване, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложеното и при липсата на основания за отмяна обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, а частната жалба – без уважение като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

4