Определение № 271 от 18.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1857/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. И. Ч. против решение № 41/15.04.2021 г. по гр.д.№ 79/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 29/07.12.2020 г. по гр.д.№ 145/2020 г. на Ямболски окръжен съд, за отхвърляне предявения от касатора против ЗД „Бул Инс„АД иск, за обезщетение на неимуществени вреди, търпими от смъртта на нейната внучка – Я. М. Ч., настъпила в резултат на ПТП от 06.09.2015 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение и конкретно извода за недоказана материалноправна легитимация на ищцата, да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внучката си, като намира, че същият не е обоснован от фактическите констататации в мотивите на съдебния акт. Намира недооценени в тази връзка събраните гласни доказателства и изразената от съда резерва относно показанията на св. М., доколкото самата тя е заявила да е посещавала селището по местоживеене на ищцата и починалата 2 пъти годишно. Според касатора, установените фактически обстоятелства обосновават изключителност на създалата се емоционална връзка между баба и внучка, за чието съдържание не счита за необходимо ангажиране показанията на ежедневно общували и наблюдавали лицата свидетели. Неправилно страната счита позоваването на въззивния съд на формирана съдебна практика след постановяването на ТР 1/ 2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, която не изчерпва възможните хипотези и не ограничава съда в изследване на конкретната житейска ситуация, което въззивният състав не е сторил. Ответната страна - ЗД„Бул Инс„АД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е в съответствие със задължителните указания в ТР 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а с оглед последното - част от посочените решения на състави на ВКС вече не са актуални. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Решаващият извод за отхвърляне на иска е недоказана активна материалноправна легитимация на Я. Ч. да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внучката си – Я. М. Ч., настъпила в резултат на ПТП от 06.09.2015 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите, лек автомобил. В исковата молба се сочи, че починалата има живи баби и дядо по майчина и бащина линия и всеки от тях приема загубата й като много тежка и непоносима, но връзката между ищцата и починалата е била необикновена, силна и „ изпълваща ги и двете „.. Привързаността на ищцата се определяла и от факта, че Я. е първо внуче и носи името й, както и от факта, че на 2 – годишна възраст е оставена от родителите й, заминали на работа в София, за постоянно отглеждане от баба й. Тези грижи продължили и след 2004 г., когато родителите се върнали в Елхово, но работели целодневно, а Я. боледувала често и не можело да се разчита на отглеждането й в детска градина. Сочи се, че детето споделяло повече с баба си, отколкото с родителите си и разчитало на съветите и подкрепата й, Тя я научава да си води дневниче, което ищцата пази и до момента като много скъпо и съкровено нещо. След 2008 г. семейството на починалата се премества в друг град, но Я. страдала много за баба си, постоянно говорела с нея по телефона, а родителите й я водели всяка събота и неделя, по празници и през ваканциите, вкл. след развода им, при който упражняването на родителските права върху детето било предоставено на майката. Тези дни ищцата чакала с нетърпение. След смърттта на Я. баба й изпълнила къщата с нейни снимки, пали свещ всеки ден и се моли за душата на прекрасната си внучка, пази дневничето й и други нейни вещи, като дори не дава друг да се докосва до тях.Болката й е неописуема и непреодолима. За установяване на сочените обстоятелства е разпитана св. М. / о.з. от 03.12.2020 г. / - сестра на майката на починалата Я.. Същата сочи, че ищцата гледала внучка си като малка постоянно, поради заетостта на родителите.Твърди, че двете поддържали постоянна връзка по телефона, а детето прекарвало ваканциите при баба си. Оценява връзката им като изключително силна, като „ някакво чудо „ – починалата споделяла с баба си дори неща, които не споделяла с родителите си. Свидетелката твърди, че е прочела дневника на Я. след смъртта й, в които са описани разговорите с баба й. Намира че след нейната смърт живота за Я. е свършил, въпреки че междувременно се е родило друго внуче. От показанията се установява, че свидетелката е с постоянно местожителство във Варна, а в [населено място], където живее ищцата и където е пребивавала внучка й приживе, свидетелката твърди да е ходила два пъти годишно, при своята баба. Семейството на починалата живяло в Елхово, а последващо в Я., вкл. след развода на родителите. За да сподели извода на първоинстанционния съд за недоказана активна материалноправна легитимация на ищцата, въззивният съд, въз основа на събраните гласни доказателства, отчетени за недостатъчни, е съобразил, че същите не установяват създадена приживе, по изключение, особена близост в отношенията на покойната с баба й, аналогична по съдържание на връзката родител – дете. Недостатъчна за обосноваване на такъв извод, според съда, е личната преценка на свидетелката, т.е. дадената от същата квалификация на тази връзка, без упоменаването на достатъчно конкретни факти за мотивирането на такава квалификация. Не се установяват, надхвърлящи по интензитет обичайните, нормално присъщи за родствената връзка между баба и внучка, болки и страдания. Навеждат се примери за изключителност на създадената приживе връзка между родственици, извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., във формираната след ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС практика на ВКС. Акцентира се на решение по т.д.№ 1275/2019 г. на ВКС, в което е отречена активна материалноправна легитимация на ищцата - баба, на базата на идентични на заявените в настоящото производство факти: отглеждане на детето от бабата в ранните му години, посещения на село по време на ваканциите, постоянно поддържани връзки между баба и внуче, на фона на паралелно упражнявани родителски грижи. Показанията на св. М., според въззивния съд установяват наличието на традиционните за българското семейство и бит отношения между баба и внучка. При това, съдът акцентира на тяхната недостатъчност, тъй като наблюденията на свидетелката са спорадични – посещавала е селището по местоживеене на ищцата два пъти годишно, живеейки постоянно в друго населено място. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси :1/ Какви житейски обстоятелства и ситуации следва да съобразяват и какви критерии следва да прилагат съдилищата, за установяване наличието на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, изградена приживе между баба и внучка, при предявен пряк иск срещу застрахователя, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди вследствие на деликт ?; 2/ Кои са и могат ли да бъдат изчерпателно посочени житейските обстоятелства и ситуации, станали причина между починалия и лицето, претендиращо обезщетение, да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди и следва ли тази връзка да е поддържана и съпроводена от постоянен и непрекъснат физически контакт или решаващите състави следва да преценяват всеки конкретен случай и житейска ситуация, през призмата на житейски опит и справедливост при спазването на посочените от ВКС критерии като насоки ?; 3/ Нужно ли е и/или задължително продължително физическо отсъствие на родителите, за да се приема, че е налице обстоятелство, довело до изграждането на изключителна връзка между бабата и нейното внуче, оставено й за отглеждане от пеленаче до 7 - годишна възраст или е възможно такава силна връзка и емоционална обвързаност да възникнат по друг начин, повод и/ или житейска ситуация и да продължат дори след като детето вече не живее постояннно при баба си ? - въпросите се обосновават в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, доколкото в същото изрично е посочено, че „при липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от законово основание,а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи „. С формално позоваване хипотезата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК са формулирани и въпросите: 1/ Дали свидетелските показания на свидетел, който не е родственик и не живее в едно домакинство с ищцата или починалия и не е заинтересован от изхода на делото, относно интензитета и силата на изградената емоционална връзка между баба и внуче и търпените значителни морални болки и страдания от загубата и продължителното им проявление във времето, следва да не се кредитират от съда, като основани на спорадични наблюдения ?; 2/ Съществува ли изискване за определена продължителност, интензитет, вид и начин на наблюдение, който да е осъществяван от свидетеля, за да се приеме, че той е възприел наличие на изградени между ищеца и загиналия отношения извън обичайните за родствената им връзка ?; 3/ Кой е подходящия свидетел и кои са подходящите способи за изграждане на убеждение в съдилищата за една силна емоционална връзка, за нейната сила и характер и свидетеля следва ли да е осъществявал физическо проследяване ден след ден на тази връзка / може ли тя да бъде физически проследена / за да бъдат ценени от съда неговите показания ?; 4/ Задължителен ли е постоянния физически контакт между ищеца и загиналия, за да бъде поддържана търсената емоционална връзка ? Касаторът сочи и „очевидна неправилност„ на въззивния акт, на основание чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, обоснована с отказ на въззивния съд да кредитира показанията на свидетел, който не е родственик и няма интерес от изхода на делото, само поради спорадичния характер на наблюденията му. В посоченото ТР № 1/ 2018 г. по тълк.дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието: „ От гледна точка на чл.52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия п о с т о я н н а, т р а й н а и д ъ л б о к а емоционална връзка, заради с ъ д ъ р ж а н и е т о на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките”; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като и з к л ю ч е н и е – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи о с о б е н а б л и з о с т, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт/”. Изрично е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Пак според ТР: „ Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото.Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт с е р и о з н и / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания. Формулираните първи три въпроса не съответстват на конкретен решаващ мотив на въззивното решение и са провокирани от недоволството на касатора от формираните правни изводи, при това в пълно съответствие с преждеизложената съществена част от мотивите на ТР, които дават и отговора на въпросите. Тяхната обоснованост, въз основа на конкретните фактически констатации, е по начало предмет на преценка за правилността на въззивния акт, дължима в друга фаза на касационното производство, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, но във всички случаи не е въведена в съдържанието на тези въпроси. Първият от тях, противно на частта от самите мотиви на ТР № 1 / 2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, на които акцентира касатора, изисква изчерпателно изброяване на възможните хипотези на житейски ситуации и обстоятелства, от естество и по изключение да породят особена близост, което е ирелевантно за конкретния правен резултат. При това въззивният съд не е формирал извод, че тези житейски ситуации са ограничени по съдържание, нито се е позовал на конкретни решения на ВКС с извод, че извън визираните в тях хипотези други не са възможни. Посочени са само в обосноваване на решаващите му изводи за недоказана активна материалноправна легитимация на ищцата. Не е основал същите на недоказан непрекъснат физически контакт между ищцата и починалата й внучка, нито на нуждата от доказано продължително физическо отсъствие на родителите на детето. Втората група въпроси са предпоставени от касационния довод, че въззивният съд неоснователно е отказал да кредитира показанията на единствената разпитана свидетелка. Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондират с действителното съдържание на мотивите, в които съдът е коментирал установимите от показанията на свидетелката факти, не е отказал кредитирането им изобщо, а ги е счел – поради спорадичните наблюдения на същата, като живееща в друго населено място и посещаваща инцидентно това по местоживеене на ищцата, където е пребивавала и починалата й внучка – за неубедителни и оттук - недостатъчни да обосноват извод за особена житейска ситуация, създала предпоставки за възникване по изключение на особена – различна по съдържание от традиционните отношения на привързаност и обич между баба и внучка – близост между същите, предпоставяща и значително по-големи по интензитет и съдържание болки и страдания от загубата. Съдът е изхождал от обстоятелството, че показанията на свидетелката съдържат основно квалификации за съдържанието на тази връзка, не и посочване на достатъчно конкретни факти от взаимоотношенията между ищцата и внучката й / дори възприети само в рамките на инцидентните пребивавания на свидетелката в [населено място] /, поради което съдът не би могъл да приеме самите квалификации за обосновани и достатъчни. По начало въпросите изхождат от съображения, които въззивният състав не е споделял: нито че постоянният физически контакт приживе между преживелия родственик и починалия е императивно условие за признаване на особена близост, нито че са нужни свидетелски показания на лице, осъществяващо непрекъснато наблюдение върху връзката между тях. Нелогично е въведените в първия въпрос, като самостоятелно значими за кредитиране на свидетелските показания, обстоятелства: че свидетелят не е родственик / макар в случая да е налице родство по сватовство с ищцата и по съребрена линия с пострадалата /, както и че няма интерес от изхода на спора. Достатъчна е неудовлетвореността на допълнителния селективен критерий с формалното посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата изисква посочване на непълна, неясна или противоречива правна норма, приложима в отговор на въпросите и като такава - подлежаща на тълкуване. Такава правна норма формулираната втора група въпроси не посочват, нито настоящият състав открива такава. По идентични съображения не се обосновава и очевидна неправилност. Кредитирането на свидетелските показания не е осъществено при грубо нарушаване на съдопроизводствено правило, видимо единствено и само от мотивите на въззивното решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение