Определение № 50239 от 17.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3036/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение №448, постановено на 20.07.2022г. от Окръжен съд – Кюстендил, III състав по в.ч.гр.д.№295/2022г. е потвърдено определение №10 от 29.03.2022г. на съдия по вписванията при РС-Дупница, за отказ да бъде постановено отбелязване на удостоверение №20220322115445 от 22.03.2022г. на ТРРЮЛНЦ относно заличаване на особен залог, учреден върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, ЕИК 200484172 във връзка със заявление вх.№1031/2022г., подадено от „Прима ленд пропърти“ ЕООД, ЕИК 205733108. Позовавайки се на практиката на ВКС (т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС и определение №146 от 24.03.2016г. по ч.т.д. №3221/2015г. на I т.о. на ВКС) въззивният съд е приел, че наличието на представено пред съдията по вписванията удостоверение от Търговския регистър за заличаване на вписания в полза на „Кооперативна търговска банка“ АД особен залог е напълно достатъчно, за да се извърши вписване на заличаването на залога в Имотния регистър при Службата по вписванията, явяващо се вторично по отношение вписването в Търговския регистър, при което представяне на писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, не е необходимо. Изложил е обаче съображения, че изключение от горното се съдържа в разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, изречение 2 от Правилника за вписванията, според която когато удостоверението за вписване в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог. Взето е предвид, че в случая представеното удостоверение №20220322115445 от 22.03.2022г. на ТРРЮЛНЦ не съдържа никаква информация или индивидуализация във връзка с имотите, които са били в търговското предприятие, което е било предмет на договора за залог, сключен между „Кооперативна търговска банка“ АД в качеството ѝ на заложен кредитор и „Елит Петрол“ АД в качеството му на заложен длъжник. Поради това, независимо от погрешния извод на съдията по вписванията, че е необходимо представяне и на съгласие на заложния кредитор, е прието, че определението за отказ за отбелязване на удостоверението за заличаване на особения залог следва да бъде потвърдено, тъй като заявителят е трябвало да приложи и вписания в търговския регистър договор за залог. Посочено е, че описването на имотите, по отношение на които заявителят иска да бъде направено отбелязването на удостоверението от ТРРЮЛНЦ единствено в заявлението, не изпълнява условието на чл. 22а, ал. 1, изречение последно от Правилника за вписванията. Прието е, че заявителят е трябвало да представи и вписания в ТРРЮЛНЦ договор за особен залог и приложенията към него, ако има такива, от които може да се извлече по отношение на кои недвижими имоти е тежал особеният залог, респективно за кои имоти е необходимо да бъде извършено отбелязване на удостоверението за заличаване. Определението е обжалвано от „Прима ленд пропърти“ ЕООД чрез процесуалния му представител адв. Г. Г. М. от САК, с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и бъдат дадени указания за вписване на заличаването. Евентуално поддържа, че актът на съдията по вписванията е нищожен като постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 254, ал. 2, т. 2 ГПК и чл. 236, ал. 1, т. 2 ГПК и по причина, че не съдържа информация за съдията, който го е издал, и поради това нищожността му следва да бъде прогласена. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по следните правни въпроси: 1.Определението за отказ на съдията по вписванията, постановено при условията на чл. 32а от Правилника за вписванията, което не съдържа конкретно име на съдията по вписванията, постановил същото определение, явява ли се нищожно? Твърди, че в случая не е ясен авторът на акта и не може да се прецени неговата компетентност да постанови същия, както и на кое лице е подписът, положен под документа. Поддържа, че в практиката си съдилищата последователно приемат, че акт, в който не е посочено името на съдията, който го е постановил, е нищожен и по така поставения въпрос касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Твърди, че в подадената до въззивния съд жалба са развити оплаквания, че обжалваното определение на съдията по вписванията е нищожно, доколкото в същото не е посочено името на съдията, който го е издал и подписал и така направеното оплакване е констатирано от съдебния състав, но в мотивите към определението това оплакване не е било обсъдено. Поддържа, че по така поставения въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като е разрешен в противоречие с последователната практика на ВКС, посочена в изложението. 3.Кой е актът, подлежащ на вписване в Имотния регистър при Службата по вписванията, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие и необходимо ли е представянето на допълнителни документи в тази насока? Поддържа, че така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, посочена в изложението (определение №87 от 15.02.2016г. по ч.т.д.№3423/2015г. на II т.о. на ВКС; определение №447 от 10.07.2009г. по ч.т.д.№58/3009г. на II т.о. на ВКС; определение №442 от 20.07.2009г. по ч.т.д.№317/2009г. на I т.о. на ВКС; определение №468 от 28.07.2009г. по ч.т.д.№135/2009г. на II т.о. на ВКС; определение №168 от 07.02.2011г. по ч.т.д.№87/2010г. на II т.о. на ВКС; определение №250 от 03.04.2012г. по ч.т.д.№99/2012г. на I т.о. на ВКС). Твърди, че актът, въз основа на който се постановява вписване в Имотния регистър, е единствено удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, в Търговския регистър като в случая наличието на представено пред съдията по вписванията удостоверение от Търговския регистър за заличаване на вписания в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) особен залог е напълно достатъчно, за да се извърши вписване на заличаването на залога и в Имотния регистър при Службата по вписванията, явяващо се вторично по отношение на вписването в Търговския регистър. 4.Приложима ли е разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която забранява изискване на доказателства за установяване на обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ по образувани пред съдията по вписванията охранителни производства? Следва ли в тези охранителни производства, когато молителят се позовава на обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ, да се представят доказателства за установяването им? А също и следва ли в охранителните производства пред съдията по вписванията, когато молителят се позовава на обстоятелства, които вече са вписани в съответния имотен регистър, съответстващ на съдебния район на компетентност на същия съдия по вписванията и които при тези условия за него се считат за служебно известни, за тях да се представят повторно доказателства в последващи охранителни производства пред този съдия по вписванията? Навежда довод, че в конкретния случай въззивната инстанция е приела, че на основание чл. 22а, ал. 1, изр. 2 от Правилника за вписванията към конкретното заявление за отбелязване, подадено до СВ-Дупница е следвало да се представи и договорът за залог на ТП, индивидуализиращ конкретните имоти, по отношение на които е било извършено първоначалното вписване, както и по отношение на които следва да се извърши отбелязване на заличаване. Твърди, че информацията относно вписвания залог, както и наличните документи във връзка с това, са служебно известни на съдията по вписванията, доколкото същите са налични в съответната служба по вписванията на книжен и електронен носител, както и в ТРРЮЛНЦ по партидата на съответното дружество, респ. са общодостъпни. Заявява, че в подаденото до СВ-Дупница заявление и приложеното към него удостоверение от ТРРЮЛНЦ се съдържа подробна и цялостна информация относно първоначалното вписване, последващите му вписвания, както и заличаването на залога, с оглед на което счита, че фактите, касаещи първоначалния договор за учредяване на особен залог, са служебно известни на съдията по вписванията, респ. са общодостъпни в ТРРЮЛНЦ и на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не е следвало договорът да бъде изискван от него. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на постановеното от Окръжен съд – Кюстендил определение до касационно обжалване настоящият състав приема следното: Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по първите два от въпросите, които жалбоподателят поставя в изложението към подадената частна жалба, тъй като твърденията и доводите, които обосновават това искане, не съответстват на данните по делото – в постановеното на 29.03.2022г. определение, с което е отказано отбелязването на удостоверение №20220322112445/22.03.2022г., издадено от ТРРЮЛНЦ при АВ относно заличаване на особен залог, учреден върху ТП на „Елит Петрол“ АД, постъпило със заявление с вх.№1031/2022г. от адв. Г. Г. М., действащ като пълномощник на Ч. Й. Й. в качеството му на управител и законен представител на „Прима ленд пропърти“ ЕООД, е посочено, че същото е постановено от Г.Ш. в качеството му на и.д. съдия по вписванията при СВ-гр.Дупница. Жалбоподателят не е поддържал, че на Г.Ш. не са били възлагани функциите на съдия по вписванията по предвидения в закона ред, поради което и въззивният съд не е бил длъжен да извършва подобна проверка. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса кой е актът, подлежащ на вписване в Имотния регистър при Службата по вписванията, когато се заличава особен залог върху търговско предприятие – в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че подлежащият на вписване в подобна хипотеза акт е именно удостоверението от Търговския регистър за заличаване на вписания особен залог, каквато е и поддържаната от жалбоподателя теза. По отношение на необходимостта при заличаването на вписването на особения залог в Службата по вписванията (Имотния регистър) да бъде представен и вписаният в ТРРЮЛНЦ договор за особен залог и поставените в тази връзка въпроси в изложението: В посочените от жалбоподателя определения, постановени от състави на ТК на ВКС, е прието, че актът, въз основа на който се постановява вписване в Службата по вписванията (Имотния регистър), е единствено удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, в ТРРЮЛНЦ. Прието е, че този извод следва категорично и от ясната и недвусмислена норма на чл. 22а от Правилника за вписванията – определение №87 от 15.02.2016г. по ч.т.д.№4323/2015г. на II т.о. на ВКС; определение №447 от 10.07.2009г. по ч.т.д.№58/2009г. на II т.о. на ВКС, постановено в хипотеза на заявено искане за вписване на прехвърляне на обезпечено с особен залог върху търговското предприятие вземане. Тези определения обаче са били постановени по подадена жалба срещу определения, потвърждаващи отказ за постановяване на вписване на залог, в които е било прието, че подлежащ на вписване акт при заличаване на особен залог е съгласието на кредитора, каквато хипотеза в случая не е налице – както беше отбелязано по-горе, въззивният съд е приел, че именно удостоверението за заличаване на вписания залог е актът, който подлежи на вписване в Службата по вписванията и представянето на писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, не е необходимо. Следва да се отбележи, че при постановяването на определение №447 от 10.07.2009г. по ч.т.д.№58/2009г. на II т.о. на ВКС изрично е посочено, че при подаване на заявлението за вписване е бил представен и заверен от търговския регистър към Агенцията по вписване препис на екземпляр от договора за прехвърляне на вземането. Взето е предвид, че представеното от молителя удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията, няма характера на удостоверение по чл. 22а от Правилника за вписванията, и това е така, тъй като то не отговаря на чл. 6 от Правилника за вписванията, но е прието, че изискването на последния за посочване на имена, адрес, седалище, дата и място на издаване на акта, както и описание на имота, се преодолява с данните съдържащи се в договора от 10.10.2007 год., който освен тези индивидуализиращи данни, е заверен и от Агенцията по вписванията. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, потвърждавайки отказа на съдията по вписванията в хипотеза, при която препис от екземпляр от договора за учредяване на особения залог и от доказателствата, послужили за заличаването на залога не са били представени. Категорично в практиката си ВКС приема, че представеният за вписване или отбелязване акт трябва да отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, буква „в“ от Правилника за вписванията и да съдържа описание на недвижимия имот, включен в активите на търговското предприятие. Действително в определение №410 от 28.11.08г. ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. ”в” ПВ не се прилага за актове, които нямат за предмет конкретни имоти, а съвкупности, включващи имоти: договори за прехвърляне на търговско или занаятчийско предприятие и обща възбрана. Това разрешение обаче според соченото от жалбоподателя определение №442 от 20.07.2009г. по ч.т.д.№ 317/2009г. на I т.о. на ВКС, е неприложимо в хипотеза на вписване на залог на търговско предприятие, тъй като в договора за залог върху търговското предприятие могат да бъдат посочени и отделни активи, залогът върху които тежи върху тях и след отделянето им от предприятието – чл.21, ал.3 от Закона за особените залози. Посоченото разрешение отчита обстоятелството, че търговското предприятие като съвкупност е динамична величина и при прехвърляне на предприятието имуществото подлежи на индивидуализация към определен момент (както и наследството), докато при залога защитата на интересите на заложния кредитор налага забраната за разпореждане с активи да бъде оповестена спрямо третите лица за времето на действие на заложното право. По тези съображения е прието, че разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ПВ не подлежи на разширително тълкуване чрез изключване на приложението на правилото на чл. 6, ал. 1, б. ”в” ПВ при вписване на залог на търговско предприятие, в чиито активи има недвижим имот, изрично посочен в договора за особен залог. При вписване на залог на търговско предприятие по чл. 22а ПВ съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 1, б. ”в” ПВ – описание на имота с изискуемите от закона индивидуализиращи белези. Същото разрешение според настоящия състав следва да намери приложение и при отбелязване на заличаването на особения залог, при отчитане на обстоятелството дали се заличава изцяло залог на цялото търговско предприятие, заличава се частично залог на цялото търговско предприятие или залогът касае конкретно определено имущество на това търговско предприятие. При това следва да се има предвид, че вписванията в Службата по вписвания касаят конкретни недвижими имоти с цел даване на гласност на подлежащите на вписване и отбелязване актове, касаещи всеки конкретен имот, на което обстоятелство кореспондира и установеното в чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ изискване. И както е прието в определение №442 от 20.07.2009г. по ч.т.д.№317/2009г. на I т.о. на ВКС, не е необходимо удостоверението, издадено от ТРРЮЛНЦ изрично да препраща към договора, чиито електронен образ е приложен към молбата за вписване, тъй като съмненията за идентичността на този договор с вписания в Търговския регистър може да бъде преодоляна чрез справка на електронния адрес на търговския регистър по делото на търговеца с посочване на ЕИК, извършена служебно от съдията по вписванията, доколкото Търговският регистър е публичен и достъпът до делото на търговеца и приложените към него документи са осъществява по електронен път. Прието е обаче, че за вписването в имотния регистър съдията по вписванията следва да разполага с копие от електронния образ на договора за особен залог, за да приложи същия заедно с удостоверението в книгата за вписванията, макар да е длъжен служебно да установи връзката между двата документа по посочения ЕИК на търговеца. Действително съставът на ТК на ВКС е извършил тази справка служебно и въз основа на нея е постановил вписването да бъде извършено, но в случая копието от договора е било представено със заявлението и извършването на подобна справка е било възможно. Извършването на справка за идентичността на представеното със заявлението копие с представеното такова при извършване на заличаването в Търговския регистър е възможно само ако такова копие е представено със заявлението. Служебно извършени справки, съдържащи съдържанието на документа, представен при заличаването на залога в Търговския регистър, съдията по вписванията няма правомощието да приложи към заявлението, доколкото същото се подрежда в съответните книги, придружено единствено от документите, представени от заявителя. При постановяването на определение №468 от 28.07.2009г. по ч.т.д.№135/2009г. на II т.о. на ВКС също е взето предвид, че със заявлението за вписване е бил представен нотариално заверен препис от договор за прехвърляне на вземане с нотариална заверка на подписите на страните върху него, както и заверен препис от търговския регистър към Агенцията по вписване от договора за прехвърляне на обезпеченото със залог върху търговско предприятие вземане от кредитора. Както е прието в определение №168 от 07.02.2011г. по ч.т.д.№87/2010г. на II т.о. на ВКС, съгласно постоянната практика на ВКС, при вписване на залог на търговско предприятие по чл. 22а ПВ, съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване изискванията по чл. 6, ал. 1 от правилника - описание на името с изискуемите от закона индивидуализиращи белези. Актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър е „удостоверението за вписване на залога в търговския регистър”. Подлежащите на вписване обстоятелства по ЗОЗ относно вписването на залога на търговското предприятие се вписват и в търговския регистър – чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, като такова обстоятелство е и заложеното имущество – чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗОЗ. ВКС е констатирал несъответствие между въведените от Правилника за вписванията изисквания към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър и регламентираното съдържание на заявлението и съответно – удостоверението за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие по Закона за търговския регистър и Наредба № 1/14.02.2007 год., за преодоляването на което е тълкувал разпоредбата на чл. 33 ЗТР. Според посочената разпоредба удостоверенията издавани от Агенцията по вписванията могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията. В тази връзка, тълкувайки посочената разпоредба на ЗТР, в определение № 442/20.07.2009 год. по ч.т.дело № 317/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о. е прието, че характер на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, има и копието от електронния образ на документ приложен към делото на търговеца. Взето е предвид при постановяване на определението, че със заявлението е било представено копие от договор за особен залог и приложение № 1 към него. Прието е, че за вписването в имотния регистър е необходимо съдията по вписванията чрез справка на електронния адрес по посочения ЕИК на търговеца в Търговския регистър да установи дали представеният с молбата за вписване договор за особен залог е идентичен с договора, въз основа на който е постановено вписването на залога в Търговския регистър. Следователно според практиката на ВКС в хипотеза, при която в представеното със заявлението удостоверение, издадено от ТТРЮЛНЦ не се съдържа информация за конкретните параметри на вписания договор за особен залог, вкл. данни за недвижимите имоти, предмет на залога, е необходимо със заявлението да бъде представено и копие от договора за особен залог с приложенията към него, съдържащи описанието на недвижимите имоти, предмет на този договор. Проверката дали именно този договор е бил представен в ТРРЮЛНЦ при вписването на залога се извършва служебно. Служебно обаче съдията по вписванията не може да извърши проверка чрез прилагане на копие от представените при вписването в ТТРЮЛНЦ документи. В хипотеза, при която се иска отбелязване на заличаване на залог, заявителят следва да представи доказателства, които дават възможност да бъде направен извод, че извършеното в ТРРЮЛНЦ заличаване касае именно недвижимите имоти, за които се иска да бъде извършено отбелязването в Службата по вписванията (Имотния регистър). В настоящия случай подобна връзка не може да бъде направена, доколкото в заявлението е посочено, че на 05.02.2019г. в Службата по вписванията е извършено вписване на особен залог върху търговско предприятие, касаещ посочени и надлежно индивидуализирани недвижими имоти, индивидуализиран като залог 001, докато в представеното удостоверение №20220322115445/22.03.2022г., издадено от ТРРЮЛНЦ е посочен като заличен залог 004 без при това да са посочени недвижимите имоти, които този залог касае. Поради това следва да се приеме, че изводите на въззивния съд в обжалваното определение съответстват напълно на трайно установената практика на ВКС. В хипотеза като настоящата заявителят следва да представи доказателства, посредством които да се установи наличието на посочената по-горе връзка, респ. доказателства, че е придобил собствеността по предвидения в ЗОЗ ред, в който случай вписаният в Службата по вписванията залог може да бъде заличен и въз основа на тези доказателства. В този смисъл определение №38 от 22.03.2021г. по ч.гр.д.№536/2021г. на I г.о. на ВКС. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение