Определение № 5137 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4480/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. Й., М. Н. П., Н. Т. Х. и М. Р. Х. чрез адв. П.-Г. срещу решение № 94 от 27.05.2025г. по гр.д. № 66/2025г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено Решение №287 от 18.10.2024г. по гр.дело №1851/2021г. на Окръжен съд-Стара Загора за отхвърляне на предявените от касаторите и от Стойка М. П. против Д. Г. Д. искове: 1/ за обявяване на завещателното разпореждане на Т. Г. Й., починал на 07.05.2021г., извършено във формата на саморъчно завещание с дата 08.04.2021г. за нищожно на основание чл.42, ал.1,б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 ЗН поради това, че не е написано и подписано от завещателя; 2/ евентуално за обявяване на същото завещание за нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на воля; 3/ евентуално за унищожаване на завещанието на основание чл.43, ал.1,б.“а“ ЗН поради това, че по време на съставянето му завещателят не е бил способен да завещава вследствие психично заболяване; 4/ иск по чл. 108 ЗС за признаване, че ищците са собственици по наследство от Т. Г. Й. и по договор за продажба на наследство от 08.07.2021г. на следните недвижими имоти: а/ Жилище, апартамент, с площ 62,20кв.м. в [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.10, прилежащо избено помещение №10, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на етаж 5 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда-многофамилна и б/ Поземлен имот, заедно с вила, с площ 1088кв.м., находящ се в [населено място], общ.Р., представляващ УПИ * в кв.81, кад.район * и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху тези имоти; отхвърлено е и искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №172 от 31.05.2021г., том III, рег.№1923, дело №224/2021г., на нотариус П. И. с рег.№*. В касационната жалба на четирима от ищците се твърди нищожност, недопустимост и неправилност на решението. Нищожността и недопустимостта са обосновани с непрецизен петитум на исковата молба и непредприети действия от съда за отстраняването на неяснотата. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и очевидна неправилност. Формулирани са девет правни въпроса. Ответницата по касационната жалба Д. Г. Д., представлявана от адв. Й., изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Необжалвалият другар на жалбоподателите Стойка М. П. намира жалбата за основателна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявени са искове за нищожност на саморъчно завещание на две основания, евентуален иск за унищожаемост на завещанието и обусловени от изхода им искове за собственост на два недвижими имота. Ищците Стойка М. П., Й. С. Й. и М. Н. П. са наследници по закон на Т. Г. Й., починал на 07.05.2021г., ищците Н. Т. Х. и М. Р. Х., съпрузи, са купувачи на част от наследството на същия наследодател, придобита с договор от 08.07.2021г. от наследника Е. К. М.. Ответницата Д. Д. - съседка на наследодателя се позовава на съставено от него саморъчно завещание от 08.04.2021г., обявено на 31.05.2021г. и на съставен въз основа на завещанието констативен нотариален акт за собственост на апартамента и вилния имот. Ищците твърдят, че саморъчното завещание не е написано и подписано от наследодателя, че завещанието не отговаря на изискванията на закона и не съдържа изискуемите задължителни реквизити; че в него има поправки и дописвания, включително в единния граждански номер на ползващото се лице, което не позволява неговата точна индивидуализация, както и че имотите не са описани по начин да бъдат индивидуализирани; на тези основания считат завещанието за нищожно поради липса на форма и на предмет. Твърдят, че наследодателят е имал здравословни проблеми много преди посочената в завещанието дата и страдал от редица заболявания, включително психически такива и от есента на 2020г. не можел да действа разумно, а през последните месеци от живота си бил много зле психически и няколко пъти влизал в болници. В деня на съставяне на завещанието - 08.04.2021г. е изписан от Центъра за психично здраве, за да постъпи в болница за операция, бил в тежко състояние, неадекватен, неориентиран, говорел несвързано и не разбирал какво става. Поради тези обстоятелства ищците считат, че наследодателят не е бил способен да завещава, тъй като не е разбирал смисъла и значението на постъпките си и не е можел да ръководи действията си, поради което завещанието е унищожаемо. Претендират наред с това да бъдат признати за собственици на имотите по наследство и да им бъде предадено владението от ответницата. Заявеният петитум на исковата молба е за обявяване на завещателното разпореждане за нищожно на основание чл.42, ал.1, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 ЗН, евентуално за нищожно на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, евентуално за унищожаемо на основание чл.43, ал.1, б.“а“ и б.“б“ ЗН, както и да бъде признато за установено, че ищците са собственици по наследство и продажба на наследство на двата недвижими имота и ответницата да бъде осъдена да им предаде владението върху тях, като бъдат отменени издадените констативни нотариални актове. С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени; първите три иска, касаещи завещанието, са посочени в диспозитива само с правното им основание, както е направено в петитума на исковата молба. По доводите на ищците за нищожност на първоинстанционното решение поради неясно изразена воля на съда, въззивният съд е посочил, че диспозитивът на обжалваното решение съдържа посочване на правната квалификация на отхвърлените облигационни претенции, но не и фактическите основания и обективни признаци на предявените за защита материални права досежно релевираната нищожност и унищожаемост на завещанието. Това е порок, отстраним от въззивната инстанция и е свързан единствено с непрецизност на диспозитива, който възпроизвежда непрецизно заявения от самите ищци петитум, а не с липса на надлежно формирана правна воля. Мотивите на първоинстанционното решение съдържат разбираема и ясно изразена воля по наведените от ищците обстоятелства, на които се основават облигационните им претенции, счетени за неоснователни, в съответствие с които е и произнасянето в диспозитива, независимо от посочването само на правната норма, под която са подведени. В своя потвърдителен диспозитив въззивният съд е посочил и фактическите основания на исковете, наред с правната квалификация. Съдът е приел, че ищците са материалноправно легитимирани - първите трима са наследници по закон на Т. Й., а останалите двама - Н. и М. Х. са купувачи на наследството по договор с наследника Е. К. М.. Със саморъчното завещание от 08.04.2021г. Т. Й. завещава на Д. Г. Д. следното: „1. Апартамент, намиращ се на [улица], ет.4, ап.10; 2. Дворно място с вила с нотариален акт №229, том I, дело №445/1987г.“ Представени са документите за собственост на тези имоти на името на завещателя. За установяване спазването на формата на завещанието по чл. 25, ал.1 ЗН е приета графологична експертиза. Заключението е изготвено при използване като сравнителен материал на заявления за издаване документи за самоличност, многобройни документи, съдържащи се в личното трудово досие на Т. Й. от местоработата му, съставяни в периода 1983г.-2017г., осем бележки с ръкописен текст и цифри, както и две пълномощни с нотариална заверка на подписа на Т. Й. от 09.04.2021г. и от 13.04.2021г., чието авторство е оспорено от ищците. Експертът не е констатирал признаци на тремор, допълнително спиране на пишещото средство и следи от допълнителни щрихи от графит на молив или други признаци за използване на технически средства при неговото изготвяне. Относно последните две цифри от ЕГН на заветника, по отношение на които се забелязва различие в текста на завещанието, експертизата е посочила, че те са разбираеми, изписани нормално, но повторени /наслагвани, удебелявани/, като е дописана в края още една цифра „5“, което се дължи на навика на Т. Й. да повтаря първоначално изписаните цифри и букви, видно от представения свободен сравнителен материал. Формиран е извод, че завещанието е написано и подписано саморъчно от завещателя в неговата цялост, както и да няма данни за извършени зачерквания и поправки, освен последните две цифри „35“ на ЕГН на заветницата Д., които са повторени /удебелени/ при писането. Заключението е оспорено от ищците с доводи за недостоверност на ползвания сравнителен материал и лишаването им от възможност да представят такъв. Допусната е повторна експертиза, като на ищците е дадена възможност да представят сравнителен материал, което те не са сторили. Прието е заключение, според което представените сравнителни образци са достатъчни за даване на категорично заключение, като те съдържат достатъчно минимално количество от писмени знаци и елементи за доказване на идентичност. Формиран е категоричен извод, че завещанието е написано и подписано от завещателя, а също и че подписите в оспорените пълномощни са на Т. Й.; отречено е наличие на признаци за имитация или автоимитация на подписа. По въпроса за поправки, дописвания и зачертавания в текста на завещанието експертизата е отговорила, че при последните три цифри от ЕГН се наблюдава повтаряне елементите на цифрите „3“ и „5“ и добавена цифра, която може да бъде оприличена на „5“, както и други щрихи върху й и около нея, каквито повтаряния на елементи от букви се наблюдават в представения сравнителен материал, изпълнен от Т. Й., и съставляват негов писмен навик. Това заключение също е оспорено от ищците и е допусната тройна експертиза. Тя потвърждава извода на двете предходни експертизи относно написването и подписването на завещанието. Вещите лица са обяснили, че при няколко представени като сравнителни образци документи първо се изследва дали всички те са изпълнени от едно и също лице и ако се установи, че някои от тях не са изпълнени от лицето, те се изключват от изследването, по който начин се изчистват сравнителните образци и едва след това се пристъпва към същинското изследване. Когато се установи, че целият текст в изследвания документ е написан от едно и също лице, се избират най-характерните за лицето признаци, които се различават от типовата норма и са устойчиви във времето. Решаващият съд е посочил, че няма основание да не бъдат възприети тези експертизи, които са еднопосочни в изводите си. Намерил е за несъстоятелен аргументът, че експертизите са ползвали предоставен само от ответницата сравнителен материал; изтъкнал е, че представените от Д. бележки с ръкописен текст са малка част от ползвания обилен сравнителен материал от повече от 80 документа, съдържащи се основно в личното трудово досие на завещателя и касаещи издаването на документи за самоличност. Освен това, самите ищци не са представили какъвто и да било сравнителен материал, въпреки дадената им възможност. Съдът е отхвърлил и доводите, че експертизите са ползвали недостоверен сравнителен материал, към който са подхождали избирателно. Посочил е, че се касае за повече от 80 документа, съставяни през различни години в периода от 1983г. във връзка с трудовото правоотношение на завещателя и издаване на документи за самоличност; тяхната достоверност е изследвана от самите експертизи, включително двете нотариално заверени пълномощни, ползвани като сравнителен материал от първоначалната експертиза, чиято автентичност е потвърдена от повторната и тройната експертизи. Обстоятелството, че в заключенията са изготвени фотоснимки само на част от документите не е резултат на някаква пристрастна избирателност - изготвянето на фотоалбум е единствено за онагледяване и в него са включени документите, съдържащи индивидуалните специфични за лицето устойчиви във времето признаци, съпоставими с изследвания документ. От решаващи значение е, че заключенията не съдържат степен на вероятност, а са категорични в изводите си. При тези решаващият съд е счел автентичността на завещанието за доказана по несъмнен и безспорен начин и претенцията за нищожност на завещателното разпореждане поради неспазване на законовата форма - за неоснователна. Евентуалният иск за нищожност на завещанието е основан на твърдения за наличие на поправки и дописвания в единния граждански номер на ползващото се лице, което не позволява неговата точна индивидуализация, както и на липса на достатъчна индивидуализация на завещаните имоти. Тези обстоятелства съдът е счел, че не могат да бъдат подведени под нормата на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за нищожност поради невъзможен предмет, каквато правна квалификация поддържат ищците. Твърденията, че заветникът и завещаните имоти не са индивидуализирани означават, че предметът на завещателното разпореждане не е определен или определяем, при което не е налице валидно формирана завещателна воля. В случая в завещанието са посочени трите имена на заветника Д. Г. Д., както и единният граждански номер на същата; налице е удебеляване на последните две цифри, но те съвпадат с цифрите от действителния ЕГН. По отношение на завещавания имот няма нормативно изискване за описването му с всички негови белези относно точно местонахождение, площ, граници, идентификатор и други; достатъчно е описанието му да е такова, че да може той да бъде определяем и отграничен като обект. В завещанието не е посочено населеното място, на територията на която се намира завещания апартамент, но е посочен пълният му административен адрес, който съвпада с този на притежавания от завещателя апартамент в [населено място]. При това положение несъмнена е волята му за завещателно разпореждане именно с процесния апартамент. Завещанието не съдържа характеристики на завещаното „дворно място с вила“; посочено е обаче, че се касае за имота конкретен нотариален акт, с което препращане към цитирания и представен по делото титул за собственост завещателят ясно е изразил волята си относно предмета на завещателното разпореждане, отнасящо се до дворно място с площ от 1030кв.м., съставляващо УПИ * в кв.81 по плана на [населено място], общ. Р.. Без значение е, че завещателят е притежавал и друго дворно място в [населено място] с площ от 910кв.м., съставляващо парцел *, за което документът за собственост е друг нотариален акт. Горното води до неоснователност на предявения евентуален иск за нищожност на завещанието. Претенцията за унищожаемост на завещанието, основана на твърдения, че към момента на съставянето му завещателят не е бил способен да завещава, защото не е разбирал смисъла и значението на постъпките си и не е можел да ръководи действията си, е с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН. Съдът е приел, че е релевантно психичното състояние на завещателя Т. Й. именно към датата на извършване на завещателното разпореждане на 08.04.2021г. Установил е от медицинската документация и от гласните доказателства, че ответницата и семейството й са били дългогодишни приятели със завещателя Т. Й. и са притежавали апартамент в съседство с неговия. В края на месец март 2021г. ответницата отишла да го посети и го намерила в безпомощно състояние, като с нейно съдействие бил откаран в болница и приет в ендокринологичното отделение поради декомпенсиран захарен диабет с кетоацидоза (в този насока са показанията на св.К. Т., който е съсед и е видял Т. когато се е качвал в линейката заедно с Д. и жена полицай. Завещателят е престоял в болницата до 02.04.2021г. като поради проявена психотична симптоматика е консултиран с психиатър и е стартирана медикаментозна терапия; на 02.04.2021г. е приет е в „Център за психично здраве-Стара Загора“АД. При приемането му е констатирано, че е в ясно съзнание, контактен, правилно ориентиран, некритичен, без съзнание за психично заболяване; мисловният му процес протичал обстоятелствено, на места с параноични приплъзвания; споделял нихилистични налудности и такива с нелеп фантастен характер; памет и интелект - болестно ангажирани; на 06.04.2021г. е бил в ясно съзнание, с добър контакт, ориентиран правилно, апсихотичен; на 08.04.2021г. (датата на съставяне на завещанието) е изписан спокоен, ориентиран, без актуална психотична симптоматика, във влошено соматично състояние, като е насочен към урологично отделение; в епикризата липсва препоръка за поддържаща терапия. Според показанията на св.В. В., Д. го помолила спешно да отиде до Урологията в Болница „Тракия“, където откарали Т. след изписването му от психодиспансера, но там отказали да го приемат и трябвало да го прибере в апартамента му; свидетелят го завел и му помогнал да се изкачи до петия етаж, тъй като бил изтощен, но бил напълно адекватен, шегувал се, провели нормален разговор докато чакали Д. да дойде. Показанията на този свидетел кореспондират с тези на св.Р. М., който е посетил Т. след изписването му от психиатрията и твърди, че бил много отслабнал, но поведението му било нормално, опитвал да се шегува, разговаряли. В такава насока са показанията и на св.Р. Н., живуща в съседство на Т., която по молба на Д. след изписването му от психиатрията отишла да го види има ли нужда от нещо; той бил изтощен и изморен, видимо отслабнал, не много разговорлив и я помолил да му купи от книжарницата карирани листи (завещанието е написано на кариран лист) и книжка с кръстословици. Свидетелят Т. Д. - син на ответницата е видял Т. след изписването му от психодиспансера и също сочи, че бил адекватен и решавал кръстословица. Според представената епикриза на МБАЛ“Тракия“ЕООД, където Т. Й. е бил лекуван в периода 14-21.04.2021г., на 19.04.2021г. му е извършена операция при поставена окончателна диагноза „Травма на уретера-без открита рана в корема“ с придружаващи заболявания „Органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство. Неинсулинозависим захарен диабет-без усложнения. Възпалителни увреждания на други уточнени мъжки полови органи“. При констатиране на обективното състояние при приемането му е отразено, че е контактен, адекватен и ориентиран. Свидетелят Д. посетил Т. и след изписването му от урологията. Попитал го как е, разговорът протекъл по-бавно, не му се говорело. В този момент там били и майката на свидетеля с две жени и един мъж и оправяли някакви документи и пари. Последното се потвърждава в показанията на ангажираната от ищците като свидетел Е. К. - дъщеря на М. П., според които тя се завърнала от Италия на 21.04.2021г. и веднага заедно с батко й отишли в дома на Т., за да го видят, като на място Д. им дала всичко и от този момент грижите за него били поети от свидетелката и от ищците Н. и М. Х., в каквато насока са показанията и на св.Н. К. и на св.П. Д., наета от св.К. като санитар в болницата да обгрижва Т. във връзка със следоперативната рана. Още същия ден, според св.К. и св.К., поелите грижата за Т. негови роднини го консултирали с психиатър, тъй като бил объркан и неадекватен. Последното кореспондира на представения амбулаторен лист от 21.04.2021г. за извършен на Т. Й. от д-р Д. К. преглед, при който по отношение на обективното му състояние е отразено да е напрегнат, некритичен, дезориентиран за време, ориентиран за собствена личност, споделя психотична симптоматика с онойроиден характер: „ние горим, ще падне плочата, ще останем без въздух и ще умрем, идват американците…хиените, аз съм прост…ти не разбираш… трупа го изнесоха…не го ли виждаш…“, памет и интелект – без груби нарушения. Разпитана като свидетел, д-р К. е потвърдила, че написаното в амбулаторния лист относно психичното състояние е след извършен преглед на пациента. И след посочената дата, според показанията на ищцовите свидетели К. и Д., Т. продължил да бъде неадекватен и тъй като бил без подобрение след изписаната му от д-р К. терапия го завели при друг психиатър, който не изписал нова терапия, а дал препоръка за продължаване на същата и не издал амбулаторен лист. На 01.05.2021г. Й. е приет в болница с Ковид, където е починал на 07.05.2021г. Според приетата психиатрична експертиза на вещото лице д-р И. Н. Т. Й. е страдал от Органично налудно /шизофреноподобно разстройство, според поставената му в ЦПЗ-Стара Загора диагноза, което е лечимо, но няма пълно излекуване, като в повечето случаи при този вид психично разстройство не е засегнато в пълен обем цялостното личностно функциониране и са възможни периоди на значително възстановяване функционалността на личността от посоченото заболяване. Нивото на социално и личностово функциониране при Й. е било тежко засегнато, тъй като не поддържал личната си хигиена, не се хранел и степента на засягане е била значително изразена, поради което се е наложило приемането му за лечение в психиатрично здравно заведение. Експертът сочи, че съществуващата към 08.04.2021г. медицинска документация не доказва невъзможност той да разбира и ръководи действията си, както и да преценява значението на извършения на тази дата завещателен акт. Същевременно, според експерта психичното му състояние при изписването на 08.04.2021г. е можело да повлияе отрицателно на способността му да разбира и ръководи действията си и да преценява значението на извършения от него завещателен акт, като с голяма степен на вероятност може да се приеме, че починалият Й. не е разбирал в пълна степен смисъла и значението на действията си конкретно на 08.04.2021г. За да разграничи документалното от действителното състояние на Й., вещото лице е приело, че заявеното подобрение от 08.04.2021г. при изписването му от ЦПЗ-Стара Загора не кореспондира с описаната клинична картина при приемането му в това психиатрично заведение и с характера на протичане на този вид разстройство; за липсата на реално подобрение се позовава и на проведения от д-р К. на 21.04.2021г. преглед. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че поради тежестта на клиничната картина при приемането на Й. е невъзможно да настъпи подобрение, каквото е описано при изписването му, само с десетдневна терапия с „Халоперидол“, а лечението трябва да е за месец. Приета е повторна психиатрична експертиза. Според заключението на вещото лице д-р А. А., заболяването органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство е пряк резултат от соматично страдание, засягащо първично или вторично мозъчната дейност, което не може да бъде отключено от стрес, но психотравмите могат да ускорят неговото развитие, ако влошат основното телесно заболяване. При Й. е била установена силно повишена кръвна захар, кетоацидоза, както и недохранване със значително спадане на телесното тегло с давност от няколко месеца, което може да доведе до влошаване на мозъчните функции и до възникване на органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство. При адекватно лечение на основното соматично заболяване настъпва подобрение и на органичното психично разстройство, като може да се достигне и до пълното му излекуване, а подобрение може да настъпи дори и без прилагане на психотропни медикаменти. С влошаване на телесното страдание психичното заболяване може отново да се появи. Й. е провел лечение в Ендокринологичната клиника и е започнал да се храни адекватно, което вероятно е довело и до овладяване на психопатичната симптоматика. Психичното му състояние е било влошено със симптоми на налудно /шизофреноподобно/ разстройство, според медицинските документи, по време на целия му престой в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната, както и в първите дни от престоя му в ЦПЗ, както и след изписването му от урологичното отделение. Експертизата заключава, че към 08.04.2021г. Й. е бил в състояние да разбира и ръководи действията си, включително да преценява значението на извършения от него завещателен акт. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че най-вероятно неконтролираният диабет е довел до възникване на органичното налудно разстройство, като след овладяването му няма причина мозъка да страда и да ражда психотични симптоми, а ако отново изпадне в кетоацидоза може отново да се разболее. Още на 05.04.2021г. при престоя на Й. в ЦПЗ лекарите са преценили, че той не проявява психотични симптоми и провежданата антипсихотична терапия е спряна; в периода между 8 април и 21 април няма обективна информация за психичното състояние на Й., като психичното разстройство може да възникне в рамките и на един ден. Въззивният съд е възприел като обосновано заключението на повторната експертиза. Първоначалната не сочи причините за възникване на психичното разстройство и не отчита значението на проведеното лечение в клиниката по ендокринология за овладяване на настъпилото при Й. усложнение на диабета; тя необосновано не възприема отразеното в епикризата на ЦПЗ подобрение в психичното състояние при изписването. Заключението не кореспондира и с ангажираните гласни доказателства за състоянието на Й. непосредствено след изписването му от психиатричното заведение, сочено от свидетелите на ответницата. Свидетелите на ищците нямат възприятия към този момент, а говорят за състоянието към 21.04.2021г. и след това. Така че, в показанията на двете групи свидетели няма противоречие, доколкото се отнасят до различни времеви периоди. Според свидетелите на ответницата Й. е бил адекватен след изписването му от психиатрията и те кореспондират с установеното, че на 09.04.2021г. и на 13.04.2021г. той е подписал две пълномощни с нотариална заверка на подписа, извършена в дома му. Заключението не отчита и че при изписването от ЦПЗ изрично е вписано, че няма нужда от поддържаща терапия, а само от консултация с психиатър при необходимост. Заключението на повторната експертиза изследва генезиса на психичното разстройство като резултат от соматично страдание, засягащо мозъчната дейност, каквото при Й. е било налице вследствие изпадането му в кетоацидоза и зависимостта му от това страдание, при овладяване на което се е стигнало до подобряване на психичното състояние и без прилагане на психотерапия; видно, че при Й. диабетното усложнение е овладяно и след приема му в ЦПЗ е спряна антипсихотичната терапия. Тази експертиза отчита възможността за рецидив при ново влошаване, какъвто е настъпил към 21.04.2021г., както е установено при извършения на тази дата преглед от св .К., макар и да липсват данни за настъпване на провокиращи фактори. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че не се установява по време на съставяне на завещанието завещателят да е бил неспособен да завещава, поради което предявеният иск за унищожаване на завещателното разпореждане е неоснователен. Завещателното разпореждане е валидно и е породило последиците си, с оглед на което към датата на откриване на наследството процесните имоти не са били в патримониума на наследодателя и ищците не се легитимират за техни собственици по наследство. Поради това предявените ревандикационни искове са неоснователни, както и искането им по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на издадените в полза на ответницата констативни нотариални актове за право на собственост. При преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Първите два правни въпроса, поставени в изложението кореспондират с поддържаните в жалбата оплаквания за нищожност и недопустимост на съдебното решение. Те са: 1/ следва ли въззивният съд да остави исковата молба без движение, ако констатира непрецизен петитум; визира се противоречие с т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ОСГК; 2/ допустимо ли е при неясен диспозитив на първоинстанционното решение въззивният съд да потвърди решението като в същото време постанови друг диспозитив или следва да обяви първоинстанционното решение за нищожно; сочи се противоречие с Решение № 8 от 06.02.2009г. по т.д. № 453/2008г. на І т.о.; твърди се и значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тезата на касаторите - ищци изхожда от виждането, че исковата им молба била нередовна поради непрецизност на петитума, тази непрецизност е пренесена в диспозитива на първоинстанционния акт, а въззивният съд не е имал право в тази ситуация да потвърди решението като едновременно с това прецизира диспозитива. Тезата е неоснователна и сочените пороци на въззивното решение не са налице. Исковата молба не е била нередовна, тъй като съдържа ясни изложени фактически обстоятелства и петитум. Фактът, че в диспозитива на първоинстанционното решение отхвърлените искове, касаещи действителността на завещанието, са индивидуализирани само с тяхното правно основание не представлява неяснота, водеща до нищожност или недопустимост. Този извод е добре обоснован във въззивното решение в отговор на наведените оплаквания. Извършеното от въззивния съд потвърждаване на първоинстанционното решение по никакъв начин не е опорочено (още по-малко е нищожно или недопустимо) поради това, че съдът наред с правната норма, даваща основание на исковете за нищожност и унищожаемост на завещанието, е посочил и самите обстоятелства, запълващи съдържанието на съответните основания. Соченото решение на Първо търговско отделение разглежда хипотеза на нищожно решение поради неясно изразена воля на съда, какъвто настоящия случай не е. В обжалваното решение волята на съда е ясно изразена, разбираема е и е в рамките на правомощията на съда. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационен контрол по тези въпроси. Третият въпрос е: настъпва ли процесуална преклузия, ако ответникът - заветник не заяви, че ще се ползва от оспорваното с исковата молба завещание; погасява ли се правото на заветника да черпи права от завещанието в този случай; чия е доказателствената тежест за установяване действителността на саморъчно завещание. Въпросът почива на несъстоятелната теза на касаторите, че ответницата в отговора на исковата молба не е заявила изрично, че ще се ползва от завещанието, поради което правото й е преклудирано. Първо, оплакване за допуснато такова процесуално нарушение от първата инстанция не е повдигано пред въззивния съд; поради това не може да бъде разглеждано за първи път в касационната инстанция. Второ, в случая не сме изправени пред оспорване истинността на документ, представен като доказателство по делото, по реда на чл. 193 ГПК, за да е необходимо страната, която го е представила, да заяви, че желае да се ползва от него и тогава да бъде открито производство по проверка истинността му. Този ред е неприложим по делото понеже действителността на завещанието е предмет на иска. Очевидно е от заявеното от ответницата оспорване на иска, а и от извънсъдебните й действия, че тя се ползва от завещанието и не е необходимо изрично изявление в този смисъл. Що се отнася до доказателствената тежест няма съмнение, че тя се носи от ответницата и съдът именно на нея я е възложил. Въпрос № 4 в изложението липсва. За яснота ще бъде следвана номерацията на въпросите, така както е направена в изложението. Петият въпрос е: следва ли при изготвяне на почеркова експертиза вещите лица да ползват всички представени материали или само тези, които потвърждават авторството, а да изключат тези, които го опровергават; допустимо ли е да се ползват фотокопия от материали; при липса на сравнителен материал за цифри може ли да се дава категорично заключение; нужно ли е експертно заключение за видимите поправки и добавки в теста; могат ли вещите лица да създават критерии, различни от законовите, за достоверност на сравнителния материал. Визира се противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК и с решение № 114 от 03.10.2019г. по гр.д. № 3472/2018г. на ІІ г.о. Отклонение от сочената практика липсва. Тълкувателният акт в сочената т.3 дава разрешение на въпроса за възможността въззивният съд да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/. По делото са приети три графологични експертизи (две единични и една тройна), които дават едни и същи изводи, поради което не е имало необходимост от действия на въззивния съд по събиране на нови доказателства за автентичността на завещанието. Посоченото решение на ІІ г.о. задължава съда да прецени обосноваността на експертното заключение и да мотивира защо го възприема или не. Това задължение стриктно е спазено от въззивния съд в мотивите му. Налице е подробна обосновка защо се възприемат графологичните експертизи, като е даден отговор на всички възражения на касаторите, включително относно сравнителния материал и фотокопията на документи. Касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска. Следващите три въпроса са: 6/ по какви белези се индивидуализират лицата в завещателния акт; 7/ при индивидуализация на недвижим имот следва ли да се посочи населеното място; посочване само на улица, без населено място означава ли точно местонахождение; 8/ достатъчно ли е за индивидуализирането на недвижим имот посочването на нотариалния акт с номер, без посочване на издателя му и мястото на издаване; по тези въпроси се изтъква противоречие с решение № 129 от 14.02.2019г. по гр.д. № 3314/2017г. на І г.о., както и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите са относими към мотивите на съда по второто поддържано основание за нищожност. Не е налице обаче противоречие с посочената практика. В решението по гр.д. № 3314/2017г. се дава отговор на въпроса за правното действие на нотариалния акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот, касаеща индивидуализацията на недвижимия имот. Дадени са разяснения по какъв начин се индивидуализират недвижимите имоти, а именно чрез местонахождението, вид, номер, площ и граници. Прието е, че ако в нотариалния акт някои от тези индивидуализиращи белези не са описани или са посочени погрешно, но останалите белези в своята съвкупност позволяват в достатъчна степен имотът да бъде индивидуализиран, е налице непълнота или грешка, която подлежи на поправка. Това разрешение не може да бъде отнесено буквално към описанието на недвижими имоти в завещание. Следва да се държи сметка, че завещанието е едностранна сделка и волята на завещателя подлежи на тълкуване, ако е неясна. По отношение на имота, предмет на завещателно разпореждане, волята на завещателя може да бъде изведена и от характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя, данни за които могат да се извличат не само от текста на завещанието, но и от други доказателства по делото. Законът не изисква недвижимият имот да бъде посочен в завещанието с всички негови индивидуализиращи белези /местонахождение, площ, съседи; достатъчно е индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който прави имота, предмет на разпореждането, обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай. В този смисъл е Решение № 154/29.06.2016 г. по гр.д. № 549/2016 г. на ВКС, I г.о. По настоящето дело въззивният съд е достигнал до извод, че двата имота, предмет на завещанието, са описани по начин, който позволява тяхното несъмнено идентифициране и разграничаване от други недвижими имоти, притежавани от завещателя. Затова е приел, че посочването само на адреса и вида на единия имот е достатъчно, въпреки непосочване на населеното място, тъй като при конкретните обстоятелства това описание води до един-единствен възможен имот. Същото се отнася и до посочването на нотариалния акт за другия имот - то също в случая е достатъчно, понеже актът е конкретно обозначен и еднозначно идентифицира имота.Така че, предметът на завещанието е обективно определяем и действителната воля на завещателя е установена безпротиворечиво. Предвид изложеното не е налице основание за достъп до касационно обжалване и по тези въпроси. Деветият въпрос е: при наличие на две единични противоположни психиатрични експертизи, следва ли въззивният съд да назначи нова или тройна такава. Позоваването е отново на противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.3. Както бе посочено при обсъждането на петия въпрос, въззивният съд не е допуснал отклонение от дадените в тълкувателния акт разрешения. От страна на касаторите са били наведени оплаквания във въззивната жалба срещу възприетото заключение на психиатричната експертиза на д-р А., на които въззивният съд е дал подробен отговор в мотивите си. Искане за нова или тройна експертиза не е поддържано от ищците, а и съдът не е имал задължение служебно да допуска такава. Съдът е изложил ясни и обосновани съображения защо възприема това заключение и по този начин е изпълнил задълженията си, произтичащи от установената практика на Върховния касационен съд по чл. 202 ГПК. Отделно, между двете психиатрични експертиза липсва пряко противоречие, защото първият извод на вещото лице д-р И. Н. в заключението е, че от медицинската документация към датата на съставяне на завещанието не следва невъзможност на завещателя да разбира значението на извършения завещателен акт. Вторият извод на това вещо лице - че психичното състояние на завещателя е можело да повлияе отрицателно на способността му да ръководи действията си е направен с голяма степен на вероятност, т.е. той не е категоричен и е базиран на медицинската документация към 21.04.2021г., т.е. след датата на съставяне на завещанието, както и на съмнението на вещото лице, че 10дневна терапия е могла да повлияе върху психиатричното състояние на завещателя и че отразеното състояние при изписването от ЦПЗ не е отговаряло на действителното. Повторната експертиза е отчела придружаващото заболяване диабет, което е причина за възникналите психиатрични проблеми и е отдала значение на извършеното лечение в ендокринологичното отделение и после в Центъра за психично здраве, поради което приема, че към датата на завещанието завещателят е разбирал постъпките си. Тази експертиза е подкрепена и от свидетелските показания. Затова въззивният съд я е счел за по-обоснована и е възприел нея, мотивирайки подробно това си становище. Извършеното от него е в съответствие с практиката: Решение № 55 от 30.05.2022г. по гр.д. № 1421/2021г. на ІV г.о., Решение № 14 от 02.03.2022г. по гр.д. №997/2021г. на ІІІ г.о., Решение № 23 от 17.02.2022г. по гр.д. № 1847/2021г. на ІІІ г.о. Затова касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос не следва да се допуска. Липсва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по последния въпрос, както и по предходните въпроси, защото по тях е налице практика на Върховния касационен съд, посочена по-горе, която е актуална и липсва необходимост от осъвременяването й. От прочита на решението не се разкрива очевидна неправилност на някой от изводите на съда, нито на решението като цяло. В обобщение, следва да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход ответницата има право на направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение, които са 4650лв. или 2377,51евро. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.