Определение № 305 от 23.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3950/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П. срещу решение № 4255 от 03.07.2025г. по в.гр.д. № 11392/2024г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 31.07.2024г. по гр.д. № 2850/2021г. на Софийски районен съд. Отхвърлен е иск на Т. Д. П. за сумата 10 000 лева, предявен срещу И. Д. Д. за обезщетение за неимуществени вреди поради противоправни бездействия по преписка № 489702-1108/11.05.2016 г. на МВР. Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ищеца решение на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно.Изтъкнато е че правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца Т. Д. П. за изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК, след като се сочат за конституиране нови ответници и се добавят нови основания на претенцията.Искането за обезщетение при условията на деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД е квалифицирано по чл.216, ал.3 ,предл. първо ЗМВР,който фактически състав въззивният съд е изследвал.Искът е основан на твърдение, че подаден от ищеца сигнал вх. № 489702-1108 от 11.05.2016 г. до МВР и разпределен за разглеждане на ответника, в производството по проверка на сигнала ответникът Д. умишлено отказала да разпита ищеца. За установено и безспорно е прието ,че в сигнала са изнесени данни за неправомерни действия на ръководители и други служители от 08 РУ-СДВР. За проверка на сигнала била образувана комисия, председателствана от ответника, в качеството й на държавен инспектор при Дирекция „Инспекторат“ към МВР.В една част ( по едно от основанията на иска, поради оттегляне ), относно отказа на ответника да издаде решение по сигнала и да изпрати решението на органа, който е препратил сигнала (Омбудсмана на България), производството е прекратено с определение от 18.03.2024 г. на СРС,като с определение в същото съдебно заседание е прието за безспорно,че ищецът не е разпитван от ответницата. По предмета на делото въззивният съд на свой ред е приел ,че противоправно бездействие на ответницата по процесния сигнал,подаден на 11.05.2016г не е установено ,предвид чл. 109 от Правилника за устройството и дейността на МВР, влязъл в сила на 25.04.2017г и приложимата в тази връзка правна уредба на чл.114, ал.3 и ал.4 АПК .Въз основа на изтъкнатите норми е отхвърлен довода на ищеца за прилагане реда на НПК ,тъй като за установяване на фактите и обстоятелствата по сигнала могат да се използват всички средства,които не са забранени от закона, средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението, освен ако друг нормативен акт предписва доказването да се извърши по определен начин или с определени средства. Въззивният съд е изтъкнал оперативната самостоятелност на органа по проверката ,като се е позовал на чл.107, ал.3 и 4 АПК. Посочено е ,че в АПК не е регламентирано задължение за разпит на подателя на сигнала, това е само възможност, която зависи от конкретната преценката на решаващия орган и в този смисъл следва да се тълкува и чл. 23, т. 2 от Правилата за организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите, одобрени със заповед № 8121з-1432/25.11.2015, която логично няма императивен характер. В случай,че решаващият орган не проведе правилно и законосъобразно разследване на сигнала,то той носи съответната санкционна отговорност.Гражданите и юридическите лица могат да инициират проверка чрез подаване на сигнал по реда на АПК по всяко време до съответния административен орган, включително ако не са заявили известни им обстоятелства по вече подаден такъв. При това положение въззивният съд е достигнал до решаващ извод изключващ противоправността на вмененото на ответника бездействие,изразяващо се неразпитване на подалото сигнала лице.По останалите елементи на делектния фактически състав е изтъкнато ,че ищецът не може да търпи вреди от факта, че не е разпитан в процедурата по проверка на сигнала, защото не е в неговата компетенция да реши как да бъдат разследвани заявените от него обстоятелства.Легитимната цел на подаването на сигнал до административни органи е поставените въпроси да бъдат разрешени по публичноправен път. Подателят на сигнала не е страна в тези правоотношения и съответно не може да бъде субект на увреждане. Заявените от ищеца морални страдания обективно не могат да бъдат причинени от ответника. В касационната жалба се поддържа недопустимост и неправилност на решението, с искане за неговото обезсилване,като делото бъде върнато на нов състав. Съдът е следвало да установи ,че факти изтъкнати при изменението на иска са били скрити за ищеца,което нямало да се случи ,ако ответницата го бе призовала ,и че точно затова не го е призовала - за да не види ,че има Комисия. Изтъква се ,че за ищеца умишлено е била преградена възможността да убеди тази комисия,че сигналът му трябва да бъде подкрепен. Съдът не е анализирал несъразмерността между сигнала, който е срещу шестима служители на МВР и усилията, които е положила ответницата да го призове. В изложение касаторът, който има юридическа правоспособност, се позовава на очевидна нeправилност на решението и разрешен в противоречие с практика на ВКС въпрос,формулиран като твърдение на жалбоподателя за неизчерпателно коментиране от съда на възраженията на страната, обоснован е с изтъкване за задълженията на въззивната инстанция мотивите към въззивното решение да отразяват решаващата дейност по същество на правния спор и въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните. Противоречието спорад касатора е със задължителните указания в ППВС№7/65 и т.19 от ТР№1/04.01.2001г на ОСГК поради факта ,че съда не е коментирал изчерпателно всички негови възражения, които в реда на изложението се формулират в пет точки. Ответницата по жалбата е депозирала отговор чрез пълномощник адв. Р. В. в който поддържа, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване - не е формулиран какъвто и да е въпрос, не са налице хипотезите на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.В отговора не е заявена претенция за присъждане на разноски. По предварителния въпрос за допускане на въззивни решения до касационно обжалване, Върховен касационен съд, Трето г.о намира следното: Обжалваното въззивно решение не страда от пороци,водещи до неговата нищожност или недопустимост, нито е налице изтъкваната от касатора очевидна неправилност, определяна в трайната практика ВКС като квалифицирана форма на неправилност, обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, която може да бъде констатирана от съдържанието на съдебния акт без да е необходима преценка на доказателствата.Сочените от касатора евентуални пороци на въззивното решение не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. Очевидна неправилност, като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения,постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма, или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл,нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда,а това не се констатира от състава на Върховен касационен съд в настоящия случай. Също така, не е недопустимо въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение при оплакване ,че не е недопуснато изменение на иска с навеждане на нови основания и привличане на нови ответници в първа инстанция,след като решението е произнесено по наведените с исковата молба основания, при положение че е съдът не е бил десезиран с разглеждането им. В рамките на правомощието да уточни въпроса съгласно разясненията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК,настоящият състав на ВКС приема поставеният в изложението въпрос за процесуалноправен - за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и мотивите към въззивното решение да отразяват решаващата дейност по същество на правния спор ,при наведено основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните,както и всички събрани по делото доказателства в съвкупност, установената практика на ВКС неоклонно е давала положителен отговор.Въззивния съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези на страните,техните доводи и възражения при съблюдаване на очертаните предели на въззивното производство, в качеството си на решаващ съд.Върховен касационен съд е допускал касационен контрол поради противоречие с указанията по ППВС №1/1953г, т.19 от Тълкувателно решение№1/2001г ОСГК,т.2 от Тълкувателно решение №1/2013г на ОСГТК и формираната практика по чл.290 ГПК по повдигнатия процесуалноправен въпрос при необсъждане на довод или възражение от решаващо значение,а не когато доводите на защитата не са възприети от въззивния съд с мотивирано изтъкване на обстоятелствата, изключващи претиндираните от страната доказателствени изводи, или правни последици. Касационно обжалване е допускано по отношение на въззивни решения, в които не е отговорено на всички доводи и възражения на страните, обуславящи за крайния резултат при решаващата дейност на съда (реш.№331 от 2010г по гр.д № 257/2009г,ІVг.о ,реш.№65/2010 гр.д 4216/2008г, ІV г.о, реш.№28/2019г по гр.д № 2014/2018г, ІV г.о и др.)В случая е отговорено на всички доводи и възражения на страните ,обуславящи за крайния резултат при решаващата дейност на съда и противоречие с установена практика на ВКС не се обосновава. Императивната разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните, както е разяснено в ППВС №7/65г и т.19 от ТР №1/04.01.2001г ОСГК и трайно застъпвано в константната практика на ВКС.Като собствено е изследвал материалноправните предпоставки за търсената с иска отговорност за вреди, при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е изложил мотивирано съображения кои предпоставки за ангажиране на тази отговорност /елементи на деликтния фактически състав/ не са налице - липса на противоправност в поведението на ответницата и липса на причинна връзка с претендираната за обезщетение неимуществена вреда.Така въззивното решение опредметява разглеждане на спора по същество и дължимото в мотивите обсъждане на доводите и възраженията на ищцовата страна и жалбоподател относно необходими за успешно провеждане на иска предпоставки.Решението на Софийски градски съд не е постановено в противоречие с установената практика на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос В заключение,касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд Трето гражданско отделение