Определение № 25 от 06.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1752/2018 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2540/04.05.2018г. на „Първа инвестиционна банка“АД против решение № 70/16.04.2018г. по т.д. № 389/2017 г. на Апелативен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 166/18.07.2017г. по гр.д. № 10048/2016г. на Габровски окръжен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на „Сити кидс“ООД сумата от 150 000 евро, представляваща част от дължимо обезщетение по договор за цесия от 18.11.2014г., предявена като част от вземане в общ размер от 367 402,68 евро, на осн. чл.100, ал.1 вр. чл.79 и чл.82 ЗЗД. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Постъпила е и допълнителна касационна жалба с изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с вх. № 2884/28.05.2018г. ( пощенско клеймо 25.05.2018г.), в която касаторът излага допълнителни оплаквания срещу въззивното решение и поставя нови въпроси за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Сити кидс“ООД в писмения си отговор оспорва основателността на основната касационна жалба и допустимостта на допълнителната, както и изпълнението на условията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, констатира следното: Касационна жалба вх. № 2540/04.05.2018г. е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Допълнителната касационна жалба с вх. № 2884/28.05.2018г. (пощенско клеймо 25.05.2018г.) е просрочена. Видно от съдебните книжа по т.д. № 389/2017г. на ВТАС въззивното решение е връчено на касатора на 24.04.2018г., от който момент започва да тече срокът по чл.283 ГПК и следователно изтича на 24.05.2018г. Следователно същата следва да се остави без разглеждане. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е допустимо, тъй като в действащото право няма норма, която да ограничава ищеца да предяви последователно няколко частични иска, ако за съответната част не е формирана сила на пресъдено нещо в предходен процес. Счел е, че производството е висящо по отношение на иск с правно осн. чл.100, ал.1 вр.79, ал.1 вр. чл.92 ЗЗД. Апелативният съд е установил, че между банката като цедент и „Сити кидс“ООД като цесионер на 18.11.2014г. е бил сключен договор за цесия на вземания на касатора спрямо „Футуроаора” ООД по Договор за кредитна линия № 000СL-S-000017/12.02.2009 г. и анекси към него и Договор за кредитна линия № 000СL-S-000018/12.02.2009 г. и анекси към него и допълнителни разходи за обща цена за вземанията в размер на 367 402.68 евро за главници и лихви по договорите за кредитна линия, 2 868.75 лева – разходи за застраховане на обезпеченията, 312 лева – разходи за връчване на нотариални покани за изискуемост на вземането. За безспорен е бил намерен фактът на сключване на договори за банкова гаранция между „Футуроаора” ООД-наредител и „Първа инвестиционна банка” АД-гарант, в полза на трето лице бенефициер – дружество със седалище в Италия. В същите е било уговорено, че при отправено искане на наредителя „Футуроаора” ООД банката (гарант) приема да издаде неотменяема и безусловна банкова гаранция със съответни параметри съгласно приложения към договорите. ВТАС е преценил задължението на банката-гарант като субсидиарно – възниква след неизпълнение от страна на главния длъжник-наредителя. Въззивната инстанция е счела за безспорно обстоятелството, че към момента на усвояване на сумите по договорите за кредитна линия „Първа инвестиционна банка“ АД не е извършила плащане на бенефициера по банковите гаранции. Според решаващия състав не се е установило при условията на главно и пълно доказване осъществяване на предпоставките, визирани в договорите за кредитна линия, за служебно усвояване от банката на предоставените с тях средства поради неизпълнение на задължения на „Футуроаора” ООД по договорите за банкови гаранции. ВТАС е съобразил, че процесните договори за кредитна линия обезпечават неизпълнение на задължения на „Футуроаора” ООД по договорите за банкова гаранция, а такива към момента на служебното усвояване на сумите от страна на банката не са съществували. Следователно „Първа инвестиционна банка“ АД не могла да се позове на точка 5.2. от Анекси № 2 към Договор за кредитна линия № 000СL-S-000017/12.02.2009 година и точка 5.2. от Анекс № 1 към Договор за кредитна линия № 000СL-S-000018/12.02.2009 година – 208 368 евро за служебно усвояване на средства за погасяване на което и да е от задълженията на „Футуроаора” ООД по договорите за банкова гаранция. Направен е извод, че при липса на плащане от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД в полза на бенефициера по банковите гаранции не са се породили и правните последици на обезпечителните правоотношения, уредени в договорите за кредитна линия. С оглед на изложеното е приет за ирелевантен настъпилият факт по точка 5.2,буква „а” от Анекс № 2/7.01.2010 година към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 г., точка 5.2. от Анекс № 1 към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009г. – образувано производство по несъстоятелност за „Футуроаора” ООД. Не са били налице предпоставките на точка 15, буква „к”, във връзка с точка 23 от Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 г., във връзка с точка 5.2, буква „а” от Анекс № 2/7.01.2010 г. към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000017/12.02.2009 г.; точка 15, буква „к”, във връзка с точка 23 от Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 г., във връзка с точка 5.2, буква „а” от Анекс № 1/7.01.2010 г. към Договор за кредитна линия № 000CL-S-000018/12.02.2009 г. за обявяване от „Първа инвестиционна банка” АД за изискуеми на 5.09.2014 г. на усвоените суми по предоставените кредитни линии. Допълнителен аргумент за несъществуване на прехвърленото с договора за цесия вземане апелативният съд е изложил и с оглед отправеното от „Футуроаора” ООД до „Първа инвестиционна банка” АД уведомление с вх. № 12- 5200/15.09.2015 г., в което се съдържа изявление за едностранно прекратяване на посочените по-горе договори за банкова гаранция и договори за кредит. Според решаващият съд между наредителя и гаранта се сключва договор за поръчка. По силата на породеното мандатно правоотношение банката се задължава да издаде банкова гаранция съобразно условията на договора. Поради което цитираното по-горе уведомление по своята същност е било счетено за изявление по чл. 287 ЗЗД за оттегляне на поръчката. С достигането на изявлението на „Футуроаора” ООД до „Първа инвестиционна банка” АД договорите за банкова гаранция следва да се считат за прекратени. Извършените след този момент действия от „Първа инвестиционна банка“ АД за усвояване на средства по договорите за кредитна линия са без правно и договорно основание. ВТАС е изложил съображения, че при договор за цесия вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал (чл. 99, ал. 2 от ЗЗД). Валидността на договора за цесия се преценява с оглед валидността на неговото конкретно правно основание. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания. Договорът за цесия предпоставя съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В случая към момента на сключване на договора за цесия „Първа инвестиционна банка“ АД не е извършила плащане по банковите гаранции в полза на бенифициера, не е имала основание за усвояване на суми по договорите за кредитна линия – не е налице валидно възникнал дълг на „Футуроаора” ООД към „Първа инвестиционна банка” АД. Следователно договорът за цесия не е произвел транслативно действие и „Сити кидс“ ООД не е станало титуляр на вземането, предмет на цесията. Тъй като при възмездна цесия цедентът отговаря за съществуването на вземането по време на сключване на договора на осн. чл. 100, ал. 1 ЗЗД, той дължи връщане на полученото срещу несъществуващото вземане и обезщетение за претърпените от цесионера вреди. За да постанови крайния си правен извод въззивният съд се е позовал и на влязлото в сила решение № 389/15.01.2016г. по гр.д. № 270/2015г. на РС-Благоевград, с което е признато за установено по отношение на „Сити кидс” ООД, че не съществува вземане на дружеството спрямо „Футуроаора” ООД в размер на 5 000 евро – част от заявено вземане на ответното дружество спрямо ищцовото за сума общо в размер на 367 402,68 евро, предмет на Договор за цесия от 18.11.2014 г., претендирано на основание Договор за кредитна линия № 000СL-S-000017/12.02.2009г., Договор за кредитна линия № 000СL-S-000018/12.02.2009 г. между „Футуроаора” ООД и „Първа инвестиционна банка” АД. Със същото решение „Първа инвестиционна банка” АД е осъдено да заплати на „Сити кидс” ООД сумата 5 000 евро – част от дължимото обезщетение по Договор за цесия от 18.11.2014 г., чийто общ размер е 367 402,68 евро и 3 180,75 лв. Апелативният съд е съобразил, че решението по частичния иск формира сила на пресъдено нещо по отношение на уваженото съдебно предявено право, включително и по неговия размер. Установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо. Независимо от обстоятелството, че производството по последващия частичен иск за друг размер на вземането не е продължение на това по първия частичен иск в точния смисъл, обстоятелството че по същото материално правоотношение вече е дадена защита в ограничен обем – по част от размера на вземането, следва да се съобрази. В случая общите правопораждащи факти на спорното право са тези относно сключения договор за цесия, съществуването на вземането към момента на прехвърлянето, отговорността на „Първа инвестиционна банка” АД спрямо „Сити кидс“ ООД. Силата на пресъдено нещо на цитираното решение на РС- Благоевград по частичния иск, предявен от „Сити кидс” ООД против „Първа инвестиционна банка” АД, според ВТАС се разпростира и върху правопораждащите факти на спорното право – наличието на предпоставките на чл. 100, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД за ангажиране на отговорността на „Първа инвестиционна банка” АД. Тъй като „Първа инвестиционна банка” АД е било конституирано като трето лице-помагач в производството по гр. д. № 270/2016 година по описа на РС- Благоевград, образувано въз основа на предявен от „Футуроаора” ООД против „Сити Кидс” ООД частичен отрицателен иск за признаване за установено несъществуването на вземане на „Сити кидс” ООД спрямо „Футуроаора” ООД в размер на 5 000 евро – част от претендираното вземане на „Сити кидс” ООД против „Футуроаора” ООД за сумата 367 402,68 евро, предмет на Договор за цесия от 18.11.2014г. на осн. чл. 223, ал. 2 от ГПК това, което БлРС е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационна жалба вх. № 2540/04.05.2018г., касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ При уговорка в договор за кредитна линия, съгласно която банката усвоява служебно средствата от предоставения кредит в размер на задълженията по предоставените кредитни улеснения, между които и едностранни и неотменими банкови гаранции, при образуване на производство по несъстоятелност срещу кредитополучателя, необходимо условие ли е плащане по издадените гаранции?; 2/ В случай на издадени безусловни и неотменими банкови гаранции може ли същите да бъдат отменени и договорите за банкова гаранция – прекратени без предоставено съгласие от страна на бенифициера, в полза на който същите са издадени ? Правните въпроси са поставени без да се обоснове някоя от допълнителните предпостваки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Тъй като касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение касационната инстанция е длъжна и служебно да допусне касационно обжалване, ако е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо. ВКС намира, че такава вероятност в настоящия случай не съществува. Видно от влязлото в сила решение по гр.д. № 270/2015г. на РС-Благоевград, е прието за установено, че не съществува вземане на „Сити кидс”ООД против „Футуроаора”ООД в размер на 5000 евро, представляващо част от цедирано от „ПИБ”АД на „Сити кидс”ООД вземане, респ. е бил уважен обратният иск с правно осн. чл.100, ал.1 вр. чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД на „Сити кидс”ООД против цедента „ПИБ”АД, привлечен в производството пред РС-Благоевград като трето лице-помагач на ответника „Сити кидс“ООД, за същата сума, също предявен като частичен. Следователно между настоящите страни е налице влязло в сила осъдително решение по отношение на част от вземане, като друга негова част е предявена в производството пред ОС-Габрово. Не съществува процесуална пречка в този случай ищецът да упражни правото си на иск по отношение на непредявената част от вземането, друга част от което е била заявена и уважена в предходен процес. Касаторът се позовава и на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Аргументите му съставляват доводи, повтарящи оплакванията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, изложени в касационната жалба. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед задължителните указания по ТР № 1 /19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение касаторът следва да обоснове както общо основание за касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК, така и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Съобразно съдържанието на изложението към касационна жалба вх. № 2540/04.05.2018г. не е изпълнено изискването за обосноваване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Отделно не е изпълнено и изискването по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като и двата формулирани правни въпроса не са единствените обусловили крайното правно решение по спора, доколкото ВТАС е изложил аргументи и относно приложението на чл.298, ал.1 ГПК и чл.223 ГПК досежно развило се преди това производство пред РС-Благоевград за друга част от претендираното вземане. Касаторът не поставя правен въпрос в тази връзка. Освен това съдържанието на първи и втори въпрос насочва към отговори, нуждаещи се от конкретна преценка на клаузите по процесните договори, която дейност се отнася към проверката по същество на касационната жалба с оглед евентуални оплаквания по чл.281,т.3 ГПК, а не до фазата по чл.288 ГПК. Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното решение на ВТАС. В полза на ответника по касацията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 7300лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение