Определение № 263 от 22.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 360 от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1504/2021 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 260663 от 28.04.2021 г. по гр. д. № 3741/2020 г. на РС-Бургас, в частта, с която е бил уважен предявеният от А. П. Ч. срещу [община] иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата от 10540,35 лв., от която 8000 лв. обезщетение за неимуществени и 2540,35 лв. обезщетение за имуществени вреди от травма, настъпила на 20.02.2020 г. при спъване в износена тротоарна настилка и хлътнали плочки под нивото на останалите плочки на тротоара на ъгъла на улиците „Ш. планина“ и „В.“ в [населено място]. След частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е уважил обратния иск на [община] срещу третото лице-помагач „П. ВДХ“ ЕАД за сумата от 10 540. 35 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, поради неизпълнение на поетите задължения на изпълнителя по сключения договор от 28.05.2019 г. между [община] и „П. Б.“ Е. с правоприемник „П. ВДХ“ ЕАД за извършване на дейности по строителство, ремонт и поддържане на улици и прилежащите им съоръжения, при условие, че тази сума е заплатена от [община] на А. П. Ч. Въззивният съд е приел, че са налице всички основания за ангажиране на имуществената отговорност на [община] поради настъпилото събитие на 20.02.2020 г., при което е увредена ищцата А. П. Чакаларова. Прието е, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил обратния иск на общината срещу третото лице-помагач. Регресната отговорност на изпълнителя на възложената работа пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договор за изработка – кои работи са възложени и кога и как те са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред възложителя само в случай, че той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по договора за изработка и въпреки това е ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия. Прието е, че в случая страните по обратния иск са обвързани от договор № 93-ОП18-96/57/28.05.2019 г. за възлагане на дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците, общинските пътища и техните съоръжения в териториалния обхват на обособена позиция № 6 „Зора“. Не се спори, че процесният инцидент е настъпил на място, попадащо в териториалния обхват на договора. Действително, по делото не е представено възлагателно писмо, изходящо от [община] до дружеството-изпълнител, с което изпълнителят се задължава да извърши ремонт на проблемен участък. Въпреки това от представения договор е видно, че съгласно чл. 31 от раздел V „изпълнителят е длъжен да извършва регулярни обходи на територията, посочена в чл. 1 от договора, като до всеки първи понеделник на месеца (или последен работен ден) да представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности“. От тази разпоредба на сключения между страните договор може да се направи извод, че изпълнителят и без възлагателно писмо е длъжен да извършва оглед и обход на улиците, чийто ремонт и поддръжка са му възложени. Доколкото доказателства за извършени огледи и обходи не са представени по делото от страна на изпълнителя, съдът е приел, че третото лице-помагач и ответник по обратния иск е неизправна страна по договора и отговаря на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД пред възложителя за претърпените от последния вреди, изразяващи се в заплащане на обезщетения на ищцата. По тези причини е прието, че предявеният обратен иск е основателен и следва да бъде уважен. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „П. ВДХ“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че клаузата в договора с [община], която му вменява задължение да извършва регулярни обходи на територията, посочена в чл. 1 от договора, като представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като предвижда задължение без съответно насрещно заплащане. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставя се следния правен въпрос: Нищожна ли е клауза в договор, която задължава изпълнителя да предоставя безвъзмездно спомагателни услуги спрямо основния предмет на договор с възмезден характер, какъвто в случая е договорът за обществена поръчка. Ответникът [община] оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК за допускането ѝ до разглеждане по същество. А. П. Чакаларова, ищца по главния иск, оспорва жалбата и претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, предл.1 ГПК. Не са налице обаче основания за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество от ВКС. Макар въззивният съд да е дал неправилна квалификация на обратния иск като такъв по чл.79, ал.1 ЗЗД, това не се е отразило на допустимостта и правилността на въззивното решение, тъй като е разгледан предявеният регресен иск на осъдения за вреди, причинени виновно от другиго – чл.54, вр. чл.49 ЗЗД. Твърденията на [община] са, че е възложила на третото лице-помагач „П. ВДХ“ ЕАД дейността по поддръжка на пътната инфраструктура, включително и в процесния участък /чл.49 ЗЗД/, и поради бездействието на дружеството се е достигнало до увреждането. Общината е осъдена по главния иск на увреденото лице, поради което съдът е пристъпил към разглеждане на евентуалния обратен иск по чл.54 ЗЗД. Не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване /очевидна неправилност/, тъй като от прочита на решението не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът за нищожността на клаузата по чл.31 от договор № 93-ОП18-96/57/28.05.2019 г. се поставя за първи път в касационното производство, което е недопустимо. Независимо от това следва да се посочи, че въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и че не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че клаузата на чл.31 от договора предвижда ново задължение, извън предмета на основния договор, за което не е предвидено отделно заплащане. С тази клауза е вменено задължение на изпълнителя „П. ВДХ“ ЕАД да извършва регулярни обходи на територията, посочена в чл. 1 от договора, като представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности по смисъла на чл.17, т.2 от договора. Според даденото определение в чл.17, т.2, под неотложни и аварийни дейности се разбират действията по отстраняване на всички източници, създаващи повишен риск за всички участници в движението и всяко препятствие на пътя по смисъла на §6, т.37 ДР на ЗДвП, което е от характер и/или е от състояние да предизвика вреди. Пак според чл.17, т.2 от договора при необходими и аварийни работи възлагането на ремонта се извършва по електронна поща. Следователно – тълкувани във връзка една с друга, разпоредбите на чл.31, вр. чл.17, ал.2 от договора сочат на идеята, че изпълнителят „П. ВДХ“ ЕАД е имал задължението да установява и сигнализира на общината всички проблемни участъци по пътя, за да може тя да му възложи извършването на ремонта. При това съгласно § 6, т.6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, тротоарът е част от пътя и следователно - „П. ВДХ“ ЕАД е имал задължение по договора и към тази част. Данните по делото сочат, че в случая уговорката на чл.31 от процесния договор е част от задълженията на изпълнителя, а не уговорка за отделна спомагателна услуга, за която не е предвидено заплащане. Затова и поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който акцентира върху липсата на възмездност, не съответства на данните по делото и не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, като по него не може да се допусне касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разглеждането на настоящото дело от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При този изход на делото на [община] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Не следва да се присъждат разноски за касационното производство на А. П. Чакаларова, тъй като тя не е страна по обратния иск, а спорът по предявения от нея главен иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД не се е пренесъл пред касационната инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение