Определение № 665 от 03.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД, със седалище в гр.София, представлявано от изпълнителния директор Д. Д., подадена чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Р. П. срещу въззивното решение № 7032/17.10.2019 г, постановено по гр.дело № 10587/2019 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Трети „Б“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 43481 от 18.2.2019 г по гр.дело № 25382/18 г на СРС, Второ ГО, 64 състав, поправено с решение № 95620/16.4.2019 г.С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. Е. В.-Г. срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е необосновано и очевидно неправилно. Ответницата по касационната жалба К. Е. В.-Г. не взема становище по същата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и основанието очевидна неправилност-чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Формулиран е следният въпрос: „дали длъжността „ръководител сектор „Жалби и рекламации“ при „Български пощи попада в приложното поле на чл.328 ал.2 КТ, респ.има ли същата ръководен характер“. Сочи се противоречие със следните съдебни актове на ВКС: Решение № 257/15.5.2019 г по гр.дело № 4002/2017 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 92 от 28.4.2017 г по гр.дело № 3478/16 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 68 от 16.5.2018 г по гр.дело № 3105/17 г на ВКС, Трето ТО. По делото е установено следното: Страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „Ръководител сектор „Жалби и рекламации“ към отдел „Финансово управление и контрол“, Дирекция „Вътрешен контрол“ към Централно управление „Български пощи“ ЕАД.Същото е прекратено със заповед № 8 от 27.2.2018 г на основание чл.328 ал.2 КТ.Работодателят е търговско дружество с изключително държавно участие-пощенски оператор със задължение за предоставяне на универсална пощенска услуга на територията на РБ, като изпълнява куриерски и финансови услуги, както и абонамент за печатни издания.Управлява се от главен изпълнителен директор и заместник изпълнителен директор.Към датата на уволнението структурата на дружеството се състои от 10 дирекции: Управление на човешките ресурси и собствеността, Правна дейност, Финанси и икономика, Търговска дейност, Координация на проекти и международна дейност, Пощенски услуги и логистика, Сортировъчна дейност и магистрален транспорт, Вътрешен контрол, Сигурност, Информационни и комуникационни технологии.Към всяка от дирекциите функционират по няколко отдела-общо 25, а отделите са разделени на сектори-53 на брой. Дирекцията, в която е полагала труд ищцата е „Вътрешен контрол“ и се състои от два отдела.Единият от тях-Отдел „Финансово управление и контрол“, състоящ се от три сектора, като Сектор „Жалби и рекламации“ се ръководи от ищцата.В длъжностната й характеристика са включени задължения като: организиране, планиране и ръководство на дейността на сектора, разпределяне на текущите задачи, контролиране на проучванията по жалби, рекламации и сигнали, изготвяне и анализиране на отговори, обработване на международни рекламации, контролиране на предложения за изплащане на обезщетения, изготвяне на доклади относно констатирани слабости.Длъжността е пряко подчинена на ръководителя на отдела, съответно-той на ръководителя на дирекцията.При тези данни въззивният съд е обосновал извода, че служителката е имала ръководни функции само в рамките на сектора, а функциите на това звено се изразяват в администриране и разглеждане на постъпилите срещу дружеството оплаквания.Тези ръководни функции не са съществени спрямо предмета на дейност на дружеството.Служителката не може да взема решения, свързани с управлението му и от нейната дейност не зависи постигането на целите на бизнес програмата, поради което тази длъжност не е ръководна по смисъла на чл.328 ал.2 КТ.Предвид на което е прието, че не е налице посоченото уволнително основание и предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са уважени. Относно касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Решение № 257/15.5.2019 г по гр.дело № 4002/2017 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 92 от 28.4.2017 г по гр.дело № 3478/16 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 68 от 16.5.2018 г по гр.дело № 3105/17 г на ВКС, Трето ТО. С първото от посочените решения е прието, че уволнителното основание по чл.328 ал.2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление.Дали служител е част от ръководството на предприятието е въпрос, относно който не са определящи наименованието на длъжността, а възложените трудови функции относно ръководството на трудовия процес и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Останалите два съдебни акта са неотносими към така поставения въпрос.С тях е даден отговор на други въпроси, които нямат отношение към казуса, не са били спорни и не са разгледани от въззивния съд, а именно: включва ли се в основанието за уволнение по чл.328 ал.2 КТ изискването договорът за управление на предприятие да съдържа бизнес програма и бизнес-задачи с конкретни икономически параметри, как следва да се докаже съществуването на последните при оспорване законността на уволнението и има ли право да прекрати трудовия договор на това основание, вписан в търговския регистър управител на еднолично търговско дружество, чийто договор за управление не е безсрочен, а бизнес-планът е в проект на административно одобрение. В съответствие с представената от касатора съдебна практика, обективирана в решение № 257/15.5.2019 г по гр.дело № 4002/2017 г на ВКС, Четвърто ГО, въззивният съд е приел, че длъжността на ищцата не е ръководна.Действително наименованието й е „ръководител сектор“, това обаче не обосновава ръководния й характер по смисъла на чл.328 ал.2 КТ.Ръководенето на сектора за жалби и рекламации не е свързано с организирането и координирането на цялостната дейност на дружеството.Трудовите функции на ищцата имат спомагателен характер спрямо цялостната дейност на работодателя.Разбира се същите са необходими с оглед предмета на дейност, но от тях не зависи постигането на заложения бизнес-план, политиката и съществените резултати на предприятието.Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като формулираният въпрос е свързан с правилността на посоченото решение-ръководна ли е длъжността на ищцата и законно ли е уволнението, които въпроси не могат да се разглеждат във фазата на селекция на касационната жалба. Не е налице и основанието очевидна неправилност. С решение № 52 от 23.4.2019 г по гр.дело № 2733/2018 г на ВКС, Трето ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че неправилността на решението представлява необоснованост, нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.281 т.3 ГПК.Мотивите на решението следва да дават отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъждане на доказателствата, фактическите и правни изводи.При очевидната неправилност, противоречието в мотивите се отнася до твърденията на страните и очертания от съда предмет на доказване /съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ или до противоречие между доказателствата и установените факти-необоснованост или противоречие между фактите и приложената от съда материалноправна норма /неправилна квалификация/. В разглеждания случай, въззивният акт е дал изчерпателен отговор на доводите и възраженията на страните, обсъдени са всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, не е налице нарушение на процесуалните правила или на материалноправни норми. Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение