Определение № 328 от 06.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2123/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания Лев Инс „ АД против решение № 107/23.07.2021 г. по гр.д.№ 180/2021 г. на Окръжен съд – Разград, с което е потвърдено решение от 23.03.2021 г. по гр.д.№ 567/2020 г. на Районен съд - Разград, за осъждане касатора да заплати на Д. А. П., на основание чл.432 ал.1 КЗ, обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сестра й П. А. П., настъпила в ПТП от 29.03.2017 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение досежно извода, че ищцата - като лице извън кръга по ППВС № 4/1961 г.и ППВС № 5/1969 г. – установява материалноправна легитимация да претендира по изключение обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, като счита, че съдът не се е съобразил със задължителните указания в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излага обстойни съображения в подкрепа на довода си, че ищцата не е установила никоя от кумулативно изискуемите предпоставки за присъждане на обезщетение, свързани с материалноправната й легитимация, а именно: 1/ установяване на факти, които по естеството си са годни да провокират създаване на особено близка връзка, надхвърляща типичното съдържание на съответната родствена връзка, традиционно за българското семейство, бит и морал; 2/ установяване на факти, свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина особената житейска ситуация, връзка – с продължителност, интензитет и проявления, съобразими в значителен период преди смъртта на родственика, които да позволяват квалифицирането й като необичайна; 3/ установяване на търпими болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпимите от смъртта на близък човек. Ответната страна – Д. А. П. - оспорва касационната жалба, със съображения по същество за правилността на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до материалноправната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, като лице извън кръга по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., настоящият състав съобрази следното: В исковата молба ищцата се е позовала на обстоятелството, че като засегната от вроден дефект / заекване / е растяла потисната и със занижено самочувствие и именно починалата й сестра П. е била човекът, който я е подкрепял във всичко и окуражавал да не се притеснява от недъга си, да не се ограничава в контактите и стремежите си, да общува пълноценно с хората, за което постоянно й оказвала тактично съдействие. Само заедно с нея ищцата предприемала разходки, забавление в компания и изобщо осъществяване на социални контакти, постепенно еманципирайки се. Починалата я убедила и окуражила да кандидатства за висше образование и я подкрепяла през целия период на следването и последващо. Ищцата винаги е разчитала на тактичната й помощ за вписване в социалната среда. П. нямала свое семейство, както и ищцата не изградила такова. Винаги са живели заедно – първоначално при родителите си в Разград, а от 2014 г. и до смъртта на П. - двете, в друго жилище в Разград. Поддържали общо домакинство и прекарвали извънработното си време преимуществено заедно. Ищцата винаги разчитала на помощта на сестра си, която при това се ползвала с авторитет в обществото, като общински съветник и силно обществено ангажирана личност. Със смъртта й изгубила не само най-близкия си човек, но и надеждите си за бъдещето, тъй като били неразривно свързани с присъствието и помощта на П.. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката Н. потвърждава, че поради недъга си Д. се чувствала по-различна от другите, притеснителна, трудно контактувала, но с П. придобивала известно самочувствие, в нейно присъствие била усмихната и лъчезарна. П. й била голяма опора, давала й кураж във всичко, насърчавала я да учи и общува, да не се притеснява от недъга си. И двете не изградили самостоятелни семейства и последните години живеели заедно, в дома на П., а преди това – освен в периода на висшето си образование – в дома на родителите си в Разград. Сестрите били неразделни, споделяли си всичко, П. била морална опора на сестра си. Свидетелката споделя, че има огромна разлика в личността на Д. след смъртта на сестра й – потисната, затворена, тъжна. Свидетелката А. – майка на сестрите - заявява идентични обстоятелства: в резултат на заекването си Д. придобила комплекс за неувереност, растяла по-плаха от сестра си, имала нужда от някой, който да я защитава и стимулира и този човек намерила в лицето на П. – приятел, съветник, другар ,образец за поведение, а не само сестра. П. винаги я окуражавала да вярва в себе си, да не се ограничава заради недостатъка си, била й подкрепа и за учението и последващо в работата. Самата тя, ползваща се с авторитет като професионалист, давала ценни съвети на Д. – и житейски, и за организацията на работа в колектив, каквато й била възложена като технолог в кланица в [населено място]. Според майката, Д. е успяла да придобие увереност, да се изгради като личност и да се утвърди като специалист благодарение на сестра си, двете се допълвали и нямайки собствени семейства успявали да се справят с трудностите на живота заедно. След смъртта на П. в живота на Д. „се отворила празнота„,била съсипана, затворила се в себе си, не контактувала, ограничавала се с професионалния си живот – „ от работа в къщи „. Свидетелката споделя, че починалата й дъщеря била уважавана личност, общински съветник в Разград, обичана от колегите и работниците си. Д. се гордеела със сестра си и включително предвид авторитета й в обществото търсела и разчитала на съветите й. Прието е и заключение на съдебно-психологическа експертиза с вещо лице Т. К., според което, от данните по делото, интервюто с ищцата и проведеното психологическо изследване е установена силна емоционална връзка приживе между двете сестри. При ищцата в личностен аспект се наблюдава изградена устойчива ценностна система и морални критерии, но ограничена социална адаптация. Работи, изградила е добри взаимоотношения с близките си и получава подкрепата им, но травматичното събитие е оказало негативно въздействие върху социалното й общуване, ограничило я е в създаването на контакти извън семейната общност. Според вещото лице, емоционалната връзка между двете сестри е повече от роднинска, бидейки едновременно приятелска, доверителна, стимулираща. След загубата на П. се наблюдава дисбаланс във взаимоотношенията на Д. с околните, нарушаващ в известна степен емоционалния баланс в личността й. С липсата на силно подкрепяща близка фигура се стесняват ресурсите й за справяне със силни стресови ситуации и житейски кризи. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 24 000 лева, като след анализ на гореизложените свидетелски показания и заключение на вещо лице – психолог, е приел, че между сестрите е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална връзка и от загубата преживялата сестра е понесла сериозни морални болки и страдания, предвид установената й реакция на травматичното събитие - съответна на висока степен на привързаност приживе, според вещото лице К.. Съдът е акцентирал на изключителна привързаност на сестрите през целия им съзнателен живот, на липсата на самостоятелни семейства, на съвместното живеене и взаимопомощ. Коментира установена осезателна личностна промяна у Д. след смъртта на П. – затворена, тъжна, апатична. Съдът изрично е приел, че не се касае за формална връзка на родство, с присъщото й съдържание, а за особено силна привързаност и взаимна обич, които удовлетворяващ материалноправната легитимация на ищцата да претендира неимуществени вреди от смъртта на сестра си. В изложението по чл. 283 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Какво се разбира под „ особено близка връзка с починалия „ и „ по изключение „, съгласно ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС и покрива ли се този критерий с установените по делото факти, в този смисъл – подлежат ли на репариране вредите на ищцата, в качеството й на сестра на загиналата при ПТП ? и 2/ Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., в хипотезата на пряк иск на ищец срещу застраховател по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с посоченото в първия въпрос ТР, както и с решение по т.д.№ 904/2020 г. на І т.о. на ВКС. Първият от въпросите, в първата си част е общ и неориентиран към спецификата на конкретния казус и решаващите мотиви на въззивния съд, изисквайки изчерпателно изброяване на възможните хипотези на материалноправна легитимация, съобразно задължителните указания в цитираното ТР, самото то даващо възможните общи ориентири за преценка наличието на „особена близост„ и присъдимост на обезщетението „по изключение„. Изчерпателно изследване на всички възможни конкретни хипотези нито е възможно, нито е нужно, тъй като не обслужва преценката за основателност на касационния довод за недоказана в конкретния случай материалноправна легитимация на ищцата. Във втората си част въпросът също не удовлетворява изискването за правен, тъй като дири директен отговор за правилността на преценката на въззивния съд, предмет на друга фаза на касационното производство – чл.290 ГПК. Вторият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не се явява удовлетворен допълнителния такъв, в сочената хипотеза на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. Въззивното решение е обосновано и в съответствие с възприетото в цитираната задължителна и казуална съдебна практика. Установими са от мотивите особените житейски обстоятелства, обусловил силната емоционална и духовна връзка между сестрите, със съдържание надхвърлящо това на обичайната такава – говорният дефект на по-малката сестра и съпътстващите го притеснителност, чувство за непълноценност, плахост и ограничения в социалното общуване, които са превърнали по-голямата сестра в нейна постоянна морална опора, подкрепа и стимул за придобиване увереност, социална адаптация, образоване и професионална реализация, както и обстоятелството, че в зряла възраст всяка от сестрите не е успяла да изгради собствено семейство, а са създали общо свое, в общ дом и споделяйки съвместен живот, вкл.по отношение на приятелската си среда и свободно време. Съобразени са проявленията на тази изключителна връзка на привързаност и взаимна обич, както и настъпилите след загубата на по-голямата сестра промени в личността и ежедневието на по-малката, квалифицирани като проява на особено силен травматичен стрес, нарушаващ емоционалния баланс на личността й, независимо от подрепата на семейната общност, намаляващ ресурсите й за справяне с житейски кризи и силни стресови ситуации, в каквито винаги е разчитала изключително на моралната подкрепа и кураж, давани от починалата / заключение на съдебно-психологическа експертиза /. Следователно, не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение