Определение № 651 от 21.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 318/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. П. - ЕТ с фирма “ Б. - П. П.” - [населено място] срещу Решение № 255 от 29.ХІІ. 2009 г. по гр.д. № 346/ 2009 г. на Г. окръжен съд, с което е отменено Решение № 243 от 30.Х.2009 г. по гр.д. № 562/ 2009 г. на С. районен съд и е постановено друго, с което по иска на [фирма] -[населено място] срещу [фирма] -[населено място], е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2017 лв. за конфекциониране на 1042 бр. М.. KS 526437 по Фактура № 141/ 19.ХІІ.2008 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като разрешеният от съда материалноправен въпрос е решен в противоречие с други решения на ВКС. Жабоподателят поддържа, че въззивният съд не е съобразил, че договорът за изработка е консенсуален - Р.№ 404/ 13.ІІІ.2000 г. на ВКС - и че не са събрани доказателства при какви условия - количество, единична цена, срок - е бил сключен, както и че приемането на извършената работа, не е само фактическо, но и правно действие - Р. на ВКС № 1661/ 1999 г. Иска да се допусне касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] не излага становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземането, който е уважен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Жалбоподателят излага, че разрешените от съда материалноправни въпроси са за консенсуалния характер на договора за изработка и че следва да има доказателства при какви условия е сключен - количество, единична цена, срок, както и че приемането на извършената работа е не само фактическо, но и правно действие. Тези въпроси не са разрешени от съда в противоречие с установената съдебна практика, посочена и от жалбоподателя - като е приел съдът, че страните са сключили устен договор за изработка, който е неформален договор, по съображения, изведени въз основа на събраните доказателства, съдът е направил извод, че поръчващият е пропуснал в срока по чл. 264 ал. 2 ЗЗД да възрази за лошо качество на изработеното, поради което съгласно чл. 264 ал. 3 ЗЗД работата се счита приета. Затова следва да се приеме, че изложените от жалбоподателя материалноправни въпроси: за неформалния характер на договора за изработка и сключването му с постигане на съгласие, и за приемането на изработеното - не са релевантните за спора въпроси. Тези въпроси са решени от съда в смисъла на изложеното от жалбоподателя и в съответствие с посочената от него установена съдебна практика. Искът за установяване на вземането на ищеца съдът е уважил, след като въз основа на обсъдените доказателства е приел, че ответникът е приел изработеното и не е направил в срока по чл. 264 ал. 2 ЗЗД възраженията си за лошо качество. С оглед изложеното оплакванията на жалбоподателя, както сочи и в Изложението на касационните основания, са оплаквания за неправилност на решението по чл. 281 т. 1 ГПК, а не основания за касационно обжалване. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение