Определение № 1377 от 28.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2001/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца С. М. С., чрез адв.Ж. Д. от АК - Хасково, срещу решение № 369/17.07.2023г. по възз.гр.д. № 483/2022г. на ОС - Велико Търново, с което е потвърдено в отхвърлителната му част решение № 147/10.03.2022г. по гр.д.№ 1940/2021г. на РС - Горна Оряховица. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора въззивният съд е игнорирал и не е обсъдил доводите му във въззивната жалба, не е извършил правилна, пълна и всеобхватна преоценка на критериите за справедливост, подценил е търпените от него болки и страдания и е подценил, че възстановителният период не е протекъл бързо.Въведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон, разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не е извършена оценка на икономическата обстановка и инфлационните процеси в страната към момента на настъпване на деликта и размерът му е не кореспондира с икономическата обстановка, предвид ниския му размер. Искането е за отмяна на решението и за уважаване на иска.Претендира за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване едновременно по т.1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материално-правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. С писмен отговор ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следнпото: Първоинстанционно решение е влязло в сила, като необжалвано от ответника, в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500лв. за травматични увреждания при ПТП, настъпило на 15.04.2021г., причинено от противоправното поведение на застрахован при ответника водач на МПС.С него са преклудирани правопораждащите факти на търсената отговорност на ответника с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Очертаният от въззивния съд спор във въззивното производство е относно характера и тежестта на причинените на ищеца вредни последици и размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Въз основа на епикризата и заключението на вещото лице в обжалваното решение е прието за установено, че в резултат от падането и плъзгането върху асфалта на пътното платно при удара с лекия автомобил ищецът е получил леко мозъчно сътресение от първа степен – главоболие и зашеметяване, без контузно огнище в мозъка и леки телесни увреждания – натъртвания и охлузвания по тялото и крайниците.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съставът на въззивния съд е посочил, че отчита икономическия живот в страната през пролетта на 2021г. и сега, измерен чрез статистическите данни за възможностите на средностатистическия българин, съпоставени с цените на стоките и услугите, периода на възстановяването на ищеца - между 20 и 30 дни, липсата на каквито и да било усложнения, наличието на временно ограничен обем на движенията в шийната област, наличието на повече от една травми, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 74 години, преживения силен стрес и казуистичната практика на съдилищата. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този/тези въпрос/и да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение(чл.281, т.3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба(чл.290, ал.1 ГПК). По поставените материално-правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е формирана постоянна съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. посочената от касатора.В нея се приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди при претърпени телесни увреждания се определя, като се преценят редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и икономическото състояние в страната към момента на увреждането и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Конкретните обстоятелства следва да бъдат оценени в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Наличието на съдебна практика по въпроса изключва основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Даденото от въззивния състав разрешение е в съответствие с формираната съдебна практика.Въззивният съд е обсъдил всички претърпени от ищеца телесни увреди и техния интензитет, периода на възстановяването му в състоянието отпреди инцидента, отражението на злополуката и в психиката му. Ето защо, не е налице въведеното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. При този изход на производството пред касационната инстанция на касатора не се дължат разноски.Разноски не се присъждат и на ответника, тъй като няма данни да са извършени. Мотивиран от изложеното, съставът на I т. о.,