Определение № 569 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2393/2022 г.

Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Пи Маркет“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу определение № 219 от 13.09.2022 г., постановено по т. д. № 1827/2022 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Пи Маркет“ ЕООД срещу решение № 409 от 01.04.2022 г. по т. д. № 166/2022 г. на Окръжен съд - Варна. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на първия тричленен състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа, че изводът в определението за търговски характер на делото, по което е постановено обжалваното с касационната жалба въззивно решение, е неправилен, тъй като между него и ответника „Интейк“ ЕООД не съществува материално правоотношение, което може да бъде предмет на разглеждане и регулиране от норми на Търговския закон. Излага доводи, че с оглед постановките в Тълкувателно решение № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС търговското качество на страните не е достатъчно за квалифициране на спора като търговски и че доколкото страните не са обвързани от договорно правоотношение /в т. ч. и търговска сделка/, а предявеният иск е основан на неоснователно обогатяване, липсват елементи, които да придадат търговски характер на спора. Ответникът „Интейк“ ЕООД със седалище в [населено място] е депозирал отговор по чл.276, ал.1 ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор и от „КНМ Груп“ ЕООД със седалище в [населено място] /подпомагаща страна на страната на ответника в исковото производство „Пи Маркет“ ЕООД/, в който са изложени аргументи за основателност на частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да остави без разглеждане касационната жалба на „Пи Маркет“ ЕООД срещу решението по в. т. д. № 166/2022 г. на Окръжен съд - Варна, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Изводът за недопустимост на касационното обжалване е мотивиран с търговския характер на делото, по което е постановено посоченото въззивно решение, и с цената на предявения от „Интейк“ ЕООД против „Пи Маркет“ ЕООД осъдителен иск - 6 250.38 лв., която е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Съдебният състав е съобразил, че страните в процеса са търговци и че всяка от тях черпи правата си от общ праводател по повод вземане за стойността на недължимо начислена електроенергия в търговски обект на праводателя. Поради това се е произнесъл, че макар претенцията да е основана на фактическия състав на чл.75, ал.2 ЗЗД, предметът на правния спор е обвързан функционално с търговското качество на страните и с търговската сделка на общия им праводател, поради което делото е търговско и за касационната обжалваемост на въззивното решение е приложимо правилото на чл.280, ал.3, т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Пи Маркет“ ЕООД, е правилно. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв. с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В мотивите към Тълкувателно решение № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че обективен и общопризнат в правната теория критерий, по който се различават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото; Ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, независимо от неговия вид, делото е гражданско, а ако за спорните материални правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредените в Част трета на Търговския закон сделки, делото е търговско; Наред с делата, които попадат в обхвата на търговските спорове по чл.365 ГПК, търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. Предвид постановките в цитираното тълкувателно решение, настоящият състав на ВКС намира за обоснован и законосъобразен извода на първия тричленен състав, че обжалваното пред него въззивно решение е постановено по търговско дело. С въззивното решение е потвърдено решение на първоинстанционен съд за отхвърляне на осъдителен иск с цена 6 250.38 лв., разгледан на основание чл.75 ЗЗД. Очертаният в мотивите към решението спорен предмет на делото разкрива, че претенцията за заплащане на търсената с иска парична сума е породена от предшестващи възникването на спора договорни правоотношения по повод търговска продажба на електрическа енергия, като с иска се претендира вземане за стойността на коригирана потребена електроенергия, дължимо от „Енерго-Про Продажби“ АД на подпомагащата страна „КНМ Груп“ АД и прехвърлено от последната с договори за цесия първоначално на ищеца „Интейк“ ЕООД, а след това на ответника „Пи Маркет“ ЕООД. Страните по делото са търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ и всяка от тях претендира, респ. отрича права, които имат връзка с извършено от „Енерго-Про Продажби“ АД по принудителен ред /в хода на образувано изпълнително дело/ плащане към „Пи Маркет“ ЕООД на задължението за стойността на коригирана потребена електроенергия, по повод на което са сключени договорите за цесия с „КНМ Груп“ АД. Предметното съдържание на спора насочва към извод, че спорът е функционално обвързан с търговското качество на страните и със сключените от тях в това качество сделки, което му придава белезите на търговски и предполага квалифициране на делото като търговско. Обстоятелството, че спорното правоотношение се урежда от разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД, не може да бъде аргумент за отричане на търговския характер на делото, след като са налице посочените по-горе обективни и субективни критерии за неговото квалифициране като търговско. Цената на предявения иск е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела и с оглед търговския характер на делото правилно първият тричленен състав на ВКС е преценил, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол и че касационната жалба е недопустима. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,