Определение № 6 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 72/2014 г.

Производството е по чл.135, ал.4 АПК. Делото е образувано по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Пловдив и Административен съд - Пловдив относно разглеждането на исковата молба на П. Й. П. и Р. Г. П. против М. и Център „Ф.” за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., претърпени вследствие отказ на центъра да подпомогне лечение на дъщеря им в чужбина, както и поради противоправно бездействие на министерството, като тези обстоятелства са установени с решение на К. за защита от дискриминация, която е приела, че по отношение на дъщерята на ищците, е допусната пряка дискриминация / неравно третиране/ по признак „лично положение”. Настоящият съдебен състав намира, че са налице условията по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК за спиране на производството по делото. Пред Върховен касационен съд и Върховен административен съд е образувано тълкувателно дело № 2 /2014г. с предмет произнасяне по противоречиво решаване на въпроси по делата по чл.135 ал.4 АПК по възникнали спорове за подсъдност между административни и общи съдилища. Един от тези въпроси е по т.4, а именно на кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането, какъвто е предметът и на настоящия спор. Водим от горното и на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд