Определение № 647 от 20.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 289/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София е обжалвано решение №1930 от 17.10.2014 г. по в.т.д. № 962/15 на САС, с което е потвърдено решение № 79/14.01.2024 по т.д. №9147/2012 на СГС,ТК. С последното е отхвърлен искът на дружеството- касатор, с което се претендира да бъде осъден ЗАД [фирма]-София да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 67 238 лева, дължимо по застрахователна полица №[ЕИК] на основание имуществена застраховка Каско на автомобил „БМВ”, модел Х5, с рег. [рег.номер на МПС] и ПТП настъпило на 27.03.2012 г.. Навеждат се оплаквания за нарушение на материалния закон-чл.211 т.1 и т.2 КЗ и необоснованост. Ответната страна по жалбата изпраща писмен отговор, в който изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, както и евентуално за неоснователността на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице тези по чл.280 ал.1, т.1 и т.2 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивното решение, съставът на САС е приел, че между ищеца [фирма]-София и ЗАД [фирма]-София е налице възникнало застрахователно правоотношение по застрахователна полица №[ЕИК] на основание имуществена застраховка „Каско” на автомобил „БМВ”, модел Х5, с рег. [рег.номер на МПС]. Установява се и осъществяване на ПТП на 27.03.2012 г., от което са настъпили щети на застрахованото МПС. Не се спори, че ПТП със застрахованото МПС е било осъществено при управляване от лице, упълномощено от лизингополучателя по договор за лизинг, сключен с ищцовото дружество-лизингодател и застрахован по имуществената застраховка. По делото се доказва от събраните гласни доказателства и заключение на А. за механизма на ПТП, че това е станало, поради навлизане на автомобила в района на затворен с автоматична бариера и светеща сигнализация прелез и вследствие на това удар с правещ маневра локомотив. При това положение, съставът на въззивния съд е счел, че е налице хипотезата на изключен като покрит риск, съгласно чл.14.5 от ОУ на застрахователя, доколкото в тази клауза се предвижда, че не се покрива пълна или частична загуба на застрахованото имущество, която е последица от извършени умишлено или при груба небрежност действия на застрахования, съответно негов служител или трето ползващо се лице. Тази уговорка в ОУ, неразделна част от съдържанието на застрахователния договор, е възприета от решаващия въззивен състав като съответстваща на разпоредбата в чл.207 ал.1,предложение 3 от КЗ, която вменява в задължение на застрахования да спазва предписанията на застрахователя за отстраняване,респ.избягване на източниците на опасност и че в този случай застрахователят може да откаже плащане, при положение, че изрично е предвидил това в самия договор / чл.207 ал.3,предл. последно/ КЗ, какъвто е настоящият случай- т. 14.5 от ОУ.. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като правни въпроси: дали установяването на причинно-следствена връзка между неизпълнение на договорно задължение към застрахователя е достатъчно основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение,съгласно чл.211 т.2 и т.3 КЗ или за това е необходимо и умисъл от страна на водача на МПС и следва ли неизпълнението да е значително, с оглед интереса на застрахователя, съгласно чл.211 т.2 КЗ. Така формулираните въпроси са без значене за изхода по спора поради това, че в случая въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. чл.207 ал.1,предложение 3 от КЗ вменяваща в задължение на застрахования да спазва предписанията на застрахователя за отстраняване,респ.избягване на източниците на опасност и се е позовал на това, че в този случай застрахователят може да откаже плащане, след като изрично е предвидил това в самия договор/ чл.207 ал.3,предл. последно/ КЗ. Следователно става въпрос за приложение на различни правни разпоредби, които нямат общо с тези, във връзка с които касаторът формулира своите правни въпроси. При липса на наведени от касатора обуславящи изхода по конкретния спор правни въпроси не е налице първата предпоставка за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК и не е налице възможност за преценка по останалите критерии за допускане до касация. Ето защо в този случай не следва да се допуска касация/ в тази насока се е произнесъл ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР1/19.02.2010 г./. В полза на ответното дружество, с оглед представеното с отговора на КЖ пълномощно следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с Наредба 01/09.07.2004 г. на ВАС в размер на 2 686,53 лева. С оглед изложеното, съдът