Определение № 561 от 25.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2162/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Г Г. К. и Д. Д. К. срещу определение № 451 от 27.06.2019г. по в. ч. т. д. № 393/ 2019г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено разпореждане № 118 от 07.05.2019г. по в. гр. д. № 54/2019 г. на Окръжен съд - Търговище за връщане на касационната жалба на Г Г. К. и Д. Д. К. срещу постановеното по делото въззивно решение. В частната касационна жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Съобразно дадените с тълкувателно решение по т.д. №2/2018 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд, като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване. Същевременно в цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че даденото разрешение не се отнася до разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба, тъй като, съгласно приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба и не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. С оглед изложеното, разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба подлежи на директен контрол от касационна инстанция и в този смисъл АС - София не е бил компетентен да се произнесе по правилността на обжалваното пред него разпореждане, а определението му като недопустимо, след допускане на касационно обжалване, следва да бъде обезсилено. С оглед компетентността на Върховен касационен съд по предмета на частната жалба срещу разпореждането на ОС, същата следва да се разгледа в настоящото производство, по реда на чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.286, ал.2, вр. ал.1, т.3 ГПК. Частната жалба срещу разпореждането на ОС е неоснователна. В случая са предявени от жалбоподателите насрещни искове за нищожност / унищожаване на договор за кредит при цена на иска по чл.69, ал.1, т. 4 ГПК от 20 000 лева - стойността на договора, като при условията на евентуалност, при условие, че се уважи някой от главните искове – иск за нищожност да договор за ипотека. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2019г. по тълк. д. № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, ако с ъобразно предмета на материалноправния спор, делото е търговско, преди приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн., ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./ касационно обжалване на въззивното решение е допустимо при цена на иска над 20 000 лв. Изложени са мотиви, че с изменението на чл.113 ГПК е създадено ново процесуално правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. В тълкувателния акт изрично е посочено, че от тази норма следва, че за посочените дела е приложим предвиденият в чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лв., когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК ДВ бр.100/2019г. В настоящия случай се иска прогласяване на нищожност, съответно унищожаването на абсолютна търговска сделка по см. на чл.286, ал.2, вр. чл.1, т.1, т.7 ТЗ, като въззивното решение е постановено на 29.03.2019г. преди приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн., ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./, поради което делото се явява търговско, независимо, че насрещните исковете са предявени от потребители, като при цена на исковете от 20 000 лева и изискуем праг за касационно обжалване на въззивното решение към момента на постановяването му от цена на иска над 20 000 лева, въззивното решение е влязло в сила като неподлежащо на касационно обжалване /по отношение на евентуалния иск за нищожност на ипотека не е възникнало процесуалното условие за разглеждането му - уважаване на някой от главните спрямо него искове/. Предвид изложеното, разпореждането на окръжния съд за връщане на касационната жалба следва да бъде потвърдено като правилно.. Водим от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,