Определение № 939 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Д. срещу решение №30/09.01.2023г. по в.гр.д.№1121/2023г. на Апелативен съд – гр.София в частта, с която е потвърдено решение № 260193 от 26.01.2023 г., поправено с решение № 262684 от 03.05.2023г. и двете постановени по гр. д. № 5150 по опис на СГС за 2020г., с което искът на Ц. Н. Д., [ЕГН], срещу КПКОНПИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в публикуването на 12.02.2020г. на интернет страницата на комисията след постановяване на Решение № РС-852-19-021/12.02.2020г., с което е установен конфликт на интереси спрямо нея, като бивш директор на РИОСВ Шумен, на невярна информация, а именно: под заглавие - „КПКОНПИ установи наличие на конфликт на интереси на три лица заемащи висши публични длъжности“ - че Ц. Д., бивш директор на РИОСВ Шумен, е утвърдила изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „директор на РИОСВ“ така, че на условията да отговаря самата тя, вместо правилното - че Ц. Д., бивш директор на РИОСВ Шумен, е утвърдила изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжност „началник отдел“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност“, отдел „Контрол на околната среда“ в РИОСВ Шумен и издала заповед за обявяване на конкурс за длъжността така, че на условията да отговаря самата тя, е отхвърлен за разликата над 5000 /пет хиляди / лева до претендираните 50 000 /петдесет хиляди/ лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. В изложението към касационната жалба се навеждат доводи за наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Поставят се следните въпроси: 1/Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на акта си всички правнорелевантни факти, възражения и доводи на страните и нарушава ли принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако не основе решението си на тях. Решението е постановено в противоречие с т.2 от ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т.19 от ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС. 2/За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, необходимо ли е съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в имуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка. Изводите на въззивния съд са в противоречие с т.11 от ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК, ППВС№4/1968г., решение по гр.д.№4316/2019г., ІІІ г.о. и гр.д.№1642/2016г., ІІІ г.о. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба КОНПИ изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Срещу въззивното решение в осъдителната му част е постъпила жалба от КОНПИ.Навеждат се доводи за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, което е постановено срещу ненадлежна страна.Съдебното производство е образувано по искова молба на Ц. Д. срещу КПКОНПИ, но впоследствие с ДВ, бр.84 от 06.10.2023г., е обнародван ЗПК, с който е създадена Комисия за противодействие на корупцията, а на основание §6, ал.10 от ПЗР на закона КПКОНПИ е преименувана на КОНПИ.Съгласно §5, ал.1 неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията.Такова е и настоящото дело, в което се претендират вреди от неточна публикация по повод установен конфликт на интереси. В условията на евентуалност са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Касаторът счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника, а в условията на евентуалност, че присъденото обезщетение е прекомерно.Прави се довод и за неправилно определена правна квалификация на предявения иск. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Ц. Д. изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е предявен осъдителен иск за сумата от 50 000 лева, претендирани като обезщетение за нанесени неимуществени вреди, в следствие на противоправно деяние изразяващо се в оповестяване на невярно обстоятелство в официалния сайт на КПКОНПИ със следния текст: „КПКОНПИ установи наличие на конфликт на интереси на три лица заемащи висши публични длъжности“ - че Ц. Д., бивш директор на РИОСВ Шумен, е утвърдила изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжността „директор на РИОСВ“. Прието е за безспорно по делото, че на 12.02.2020г. текстът е публикуван на официалната интернет страницата на КПКОНПИ като на същата дата е постановено и решение № РС-852-19-021/12.02.2020г. на КПКОНПИ, с което е установен конфликт на интереси за ищцата, която в качеството си на Директор на РИОСВ - Шумен във връзка с утвърждаване на изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжност „началник отдел“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност“, отдел „Контрол на околната среда“ в РИОСВ Шумен и издаване на заповед за обявяване на конкурс за длъжността е действала в свой, частен интерес.Оповестеното от КПКОНПИ решение е било обжалвано и е влязло в законна сила, след като е потвърдено от ВАС. Въззивният съд е приел, че от тази публикация е засегната професионалната чест на ищцата, във връзка с внушението в публикацията, че тя сама определя условията за заеманата от нея длъжност, а не тези, които представляват изисквания за друга по-ниска длъжност, каквато е „Началник отдел“.По делото са установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, в частност неправомерността на деянието.Тя се изразява в невярна, публично отразена информация, чиито източник е официален - решение № РС-852-19- 021/12.02.2020г. на КПКОНПИ.Публикуваната информация не съответства на съдържанието на този документ. Потвърденото от ВАС решение има свое самостоятелно правно значение, но всяко неправилно интерпретиране или цитиране, представлява неправомерно деяние.Прието е още, че негативните преживявания, които са безспорно установени от представените по делото доказателства, са в голяма степен следствие от решение № РС-852-19-021/12.02.2020г. на КПКОНПИ, в неговия автентичен вид.Върху тези негативни преживявания, са ескалирали други такива във връзка с неправилното отразяване на този документ в сайта на издателя му.Последният дължи обезщетение само за тези негативни преживявания на ищцата, които не са следствие от издаване, обявяване, обжалване и стабилизиране на решение № РС-852-19-021/12.02.2020г. на КПКОНПИ в автентичния му вид. Затова на ищцата се дължи обезщетение за всички негативни емоции свързани с внушението, което публикацията съдържа, че тя е извършила неправомерно деяние, което е свързано пряко с изискванията за длъжността, която тя е заемала, но не дължи обезщетение за вредите от решението на ищцата да напусне града, за несгодите свързани с преместването и за всички съпътстващи това решение затруднения, тъй като се обезщетяват само преките и непосредствени вреди.Предвид, че противоправното деяние на ответната страна е извършено с действие, мултиплицирано в множество медии и не е било коригирано своевременно и в съответствие с официалния документ, представляващ източник на вярна информация, присъденото с обжалваното решение обезщетение се явява несъобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.Въззивният съд е приел, че незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на КПКОНПИ имат за резултат публичното внушение, разпространено в обществото, че е наличен порок в процедурата по назначаването на ищцата на заеманата длъжност към датата на публикацията.В този смисъл вредата, която ищцата е претърпяла, е свързана със сриване на авторитета. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи за сумата от 5 000лв., а за разликата до пълния претендиран размер отхвърлен като неоснователен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК, тъй като е налице вероятност същото да е процесуално недопустимо.Към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд е приет Закона за противодействие на корупцията/06.10.2023г./, с който е създадена Комисия за противодействия на корупцията, която съгласно чл.7, ал.3 от закона е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.Съгласно §5, ал.1 от ЗПИ - неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията.В процесния случай като страна във въззивното производство е участвалата КПКОНПИ /преименувана на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество с §6 от ЗПИ/, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за преценка дали въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.227 от ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение