Определение № 2198 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 319/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на М. М. С., чрез адвокат П. Х. от АК – София, срещу решение № 5372/02.10.2024 г. по в. гр.д.№ 11580/2022 г. на Софийски градски съд в частта, в която се потвърждава решение № 9018 от 08.08.2022 г. по гр.д № 60039/2021 г. на Софийски районен съд, се уважават исковете по чл.422, ал.1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД против М. М. С., да се признае, че съществува вземане за сумата 6556,68 лева - доставена топлинна енергия в периода 08.06.2018 г. - 30.04.2020 г., вкл. и сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до изплащането, както и мораторна лихва в размер на 807,79 лева, за периода от 15.09.2019 г. до 26.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 32542/2021 г. на Софийски районен съд. Според касатора въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „Следва ли въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, като обсъди доказателствата и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?“ и „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да разгледа и обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и да основе решението си на фактите, установени от събраните по делото доказателства?“. От „Топлофикация София“ЕАД, чрез юриск. Г. И., е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира юрисконсултско възнаграждение. За да потвърди решението, въззивният съд е приел, че по делото се оспорва основанието за възникване на задължение за заплащане цената на топлоенергия, тъй като не се установява ползвателя на топлоснабдения обект, във връзка с който са исковите претенции на ищеца. Направеното възражение е отхвърлено като неоснователно, с оглед приетите писмени доказателства за правото на собственост на имота по наследство от М. и Е. К.. Доводите за несъответствие в адреса на имота също са приети за несъстоятелни /според удостоверение от ГИС София, адресът на имота по нотариалния акт е идентичен с този на топлоснабдения обект. При тези релевантни за спора факти и липсата на доказателства за друг ползвател в имота, съдът е достигнал до извод, че претенциите са основателни, тъй като ответникът е подписал протокол за отчет на уредите за дялово разпределение от 05.05.2019г., като клиент на дружеството, респ. страна по договора за продажба на топлинна енергия при Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения: Отговор на процесуалноправните въпроси се дава с дадените разяснения в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. С формираната съдебна практика на ВКС - напр. решение № 512 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1082/2009 г., І г.о., решение № 183 от 23.07.2012 г. по гр.д.№ 1387/2011 г., ІІІ г.о., решение № 150 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 5017/2016 г., І г.о. и др., се приема последователно, че съдът дължи произнасяне по правния спор в рамките, очертани от ищеца с изложението и петитума на исковата молба, и от доводите и възраженията на ответната страна. Те определят спорните факти и обстоятелства подлежащи на доказване в процеса и въз основа на тях се извършва разпределянето на доказателствената тежест между страните. Въззивният съд не може с решението си да се произнася по невъведени доводи и възражения или обяви за недоказани факти, които не са били спорни между страните пред първата инстанция и за които не е указана доказателствената тежест, тъй като по този начин нарушава правото им на защита. В случая, при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е взел отношение по всички релевантни обстоятелства от значение за крайния извод, че са налице всички предпоставки да бъде ангажирана отговорността на ответника за стойността на доставена топлинна енергия в периода 08.06.2018 г. - 30.04.2020 г., вкл. за сумите за дялово разпределение със съответните лихви за забава. Доводите и възраженията на страните са обсъдени подробно в решението и в този смисъл, даденото разрешение на поставените въпроси е в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с т.19 та ТР № 1/04.01.2001г., ОСГК, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Предвид изложените съображения, оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение не кореспондират на действително зададената фактическа и правна рамка на делото. Изводите на въззивния съд в случая са в съответствие с практиката на ВКС, която приема, че съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, т.е. всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици. Направените възражения от ответната страна са отхвърлени като несъстоятелни, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото и в този смисъл, въззивният съд обосновано е достигнал до извод, че ответницата е длъжник за част от претенциите на ищеца. Предвид изложените съображения, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а с оглед изхода на спора, в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт, в размер на сумата 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение