Определение № 50410 от 03.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1695/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№1186/23.02.2022г. (изпратена чрез куриер на 21.02.2022г.), подадена от М. Ц. Ц. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Л. от АК-Л., срещу решение № 8, постановено на 17.01.2022г. от Окръжен съд – Ловеч, III състав по в.гр.д.№423/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Ц. Ц. против М. Н. Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на 689 кв.м. от ПИ (овощна градина) с идентификатор ............по КККР на [населено място], Л. област, с площ от 4534 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – овощна градина, при съседи: имоти с идентификатори ................., .................., ............, ................., ............. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивото решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставя следните материално-правни и процесуално-правни въпроси, по които моли да бъде допускано касационно обжалване: 1.Може ли да се приеме, че е налице присъединяване на владение на частен праводател към владение на частен правоприемник относно части от чужд поземлен имот, в случай че праводателят се е разпоредил с имота си чрез покупко-продажба (частно правоприемство) в граници, в които не попадат спорните части от чуждия имот и липсва акт за предаване на владението на правоприемника в други граници, различни от тези по нотариалния акт и по КККР? Допустимо ли е да има присъединяване на владение на частен праводател към владение на частен правоприемник без да има извършване на действия по предаване на владението върху имота от досегашния владелец на новия владелец? Поддържа, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение №33 от 19.06.2018г. по гр.д.№1931/2017г. на I г.о. на ВКС. Навежда доводи, че въззивният съд е приел за допустимо да се придобие по давностно владение част от съседен имот, която се владее от праводателите на ответницата, а впоследствие и от нея до предявяването на иска, въпреки че имотът е придобит от ответницата на правно основание покупко-продажба в границите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че не е изразена воля на прехвърлителите-продавачи да предадат владение на купувача (ответницата) в граници, различни от възстановените им с решение на ПК, като в случая ответницата се позовава на частно, а не на универсално правоприемство. Поддържа, че не е установено и извършване на действия по предаване на владението върху спорните части от праводателите на ответницата. 2.Допустимо ли е да се приложи разпоредбата на чл. 82 ЗС и да се приеме, че има присъединяване на владение от праводател в случай, когато този праводател се е разпоредил с правото си на собственост чрез покупко-продажба в граници, различни от претендираните от правоприемника за придобити на основание давностно владение? Поддържа, че така поставеният въпрос е от значение за разрешаването на правния спор, както и че има значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото. Навежда довод, че въззивният съд не е обсъдил, че ответницата е придобила собствеността и се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба №........., том ...., рег.№............., дело №............/2017г. и че тази сделка прехвърля върху нея правото на собственост върху имота, възстановен по ЗСПЗЗ както е придобит, при което волята на продавачите е била да се прехвърли правото на собственост върху имота, възстановен по ЗСПЗЗ в тези негови граници и обем. Поддържа, че в подобна хипотеза не може да се предполага, че продавачите са имали воля, различна от изразената в нотариалния акт и че реално са предали владение в други граници, различни от тези на продадения от тях имот. 3.Може ли да се приеме, че има присъединяване на владение на праводател към това на правоприемника, когато праводателите са повече от един, а давностно владение е осъществявано само от един от праводателите и праводателите са се разпоредили с правото на собственост чрез частно правоприемство в граници, различни от владяните от един от тях? Поддържа, че така поставения въпрос липсва практика на ВКС, поради което го поставя като основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като въпросът е обусловил решението по делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Навежда довод, че по нотариалния акт за покупко-продажба, с който ответницата се легитимира като собственик, съсобственици-продавачи са лицата Н. М., Д. Н. и Л. Н., а по делото са събрани гласни доказателства за установяване владението върху спорните части от имота само от страна на Л. М. и неговия син Н. М., докато по отношение на Д. Н. и Л. Н. не е провеждано каквото и да било доказване, че са упражнявали владение-държане (корпус) и намерение за своене (анимус) спрямо спорните части от имота. 4.Допустимо ли е частен правоприемник, който е придобил право на собственост върху имот чрез валидна правна сделка, да претендира и доказва придобиване на имота по давност? Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС – решение №80 от 25.06.1965г. по гр.д.№58/1965г. на ОСГК на ВС и решение №172 от 12.10.2016г. по гр.д.№1424/2016г. на I г.о. на ВКС, според която е недопустимо собственик да придобие правото на собственост на друго основание, след като вече го е придобил. Навежда довод, че в настоящия случай М. Л. е придобила правото на собственост върху два неурегулирани поземлени имота в м.“Т.“, землището на [населено място], [община], възстановени по реда на ЗСПЗЗ, по силата на договор за покупко-продажба и следователно тя не може да придобие собствеността върху същия имот по давност. Позовава се и на обстоятелството, че волята на праводателите е била да се разпоредят в полза на ответницата с покупко-продажба и сделката е действителна, поради което счита, че правоприемникът е станал собственик по силата на покупко-продажба, а не по силата на давностно владение. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Н. Л., чрез процесуалния си представител адв.М. З. от САК, изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: М. Ц. Ц. е предявил срещу М. Н. Л. по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване владението върху 689 кв.м. от ПИ с идентификатор ..............по КККР на [населено място], Л. област, с твърдението, че тази реална част попада в имоти в землището на [населено място], които той е придобил по договор за покупко-продажба (н.а.№......, том ........., рег.№..........., дело №...........от 05.07.2017г.), а именно неурегулиран поземлен имот с площ от 2.714 дка, находящ се в м.“С.-Т.“ и съставляващ имот №............по картата на землището и с идентификатор ............., неурегулиран поземлен имот с площ от 5.130 дка, находящ се в м.“Т.“ и съставляващ имот №...........по картата на землището, както и едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 32 кв.м. Твърди, че около една година след като закупил тези имоти установил, че границите на имота с ответницата от източната и южната страна не са съгласно приложените скици, като спорната площ се ползва от нея и съпруга ѝ, както и че изградената преди време телена ограда от ответницата навлиза неоснователно в неговия имот от източната и южната страна, при което ответницата ползва неоснователно тази част, като я коси и е засадила овощни дръвчета. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Н. Л. оспорва така предявения иск с твърдението, че границите на имотите са съобразени с възстановителните решения на ОСЗ-гр.Т.. При условия на евентуалност прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност като заявява, че присъединява и владението на праводателите си Н. Л. М., Д. П. Н. и Л. П. Н.. Твърди, че владее имотите от датата на покупката – 20.03.2017г., а преди това повече от 80 години имотите са били владяни от нейните праводатели именно в тези граници, което владение има за последица придобиване на собствеността, тъй като намерението на владелците е било манифестирано по отношение на собственика чрез засаждане на овощни дървета по границите на имотите, ограждането на имотите, плащането на данъци и такси за тях, благоустрояването им и ползването от 1999г., т.е. повече от 20 години след възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 05.07.2017г. (н.а.№............, том ................, рег.№.............., дело №..............) М. К. М. е продал на М. Ц. Ц. недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], а именно неурегулиран поземлен имот (овощна градина) с площ от 2.714 дка в м.“С.-Т.“ и съставляващ имот №............по картата на землището и неурегулиран поземлен имот (овощна градина) с площ от 5 130 кв.м. в м.“Т.“, съставляваща имот №...............по картата на землището, а М. К. М. и съпругата му В. Д. М. са продали на М. Ц. Ц. придобитите по време на техния брак в режим на СИО постройки – едноетажна жилищна сграда, заснета под №.......със застроена площ от 67 кв.м. и стопанска постройка, заснета под №..........със застроена площ от 32 кв.м., находящи се в имот №................ Прието е за установено също така, че на 29.03.2017г. (н.а.№........., том ...., рег.№.........., дело №..........) Н. Л. М., Д. П. Н. и Л. П. Н. са продали на М. Н. Л. наследствените си от Л. М. Н. (Л. М. Н.) недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ.Т., а именно неурегулиран поземлен имот (ливада) с площ от 2.377 дка, в м.“Г.-Т.“ и съставляваща имотг №.............и неурегулиран поземлен имот (овощна градина) с площ от 4 534 кв.м. в м.“Т.“, съставляваща имот №..............по картата на землището, като към документите, послужили за издаване на този нотариален акт продавачите са представили решение № ГЖ175/30.04.1999г. на ОЗС-Т. за възстановяване право на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници измежду които в т.7 е посочен имот – овощна градина от 4.534 дка в м.“Т.“ (имот №............по КВС) при посочени съседи №..............(овощна градина на М. К. М.), ............(овощна градина на н-ци на Т. Х. П.), ...........(овощна градина на Т. Х. П.), .............(овощна градина на н-ци на Л. М. Н.) и .............(овощна градина на М. К. М.). Посочено е, че от заключението на изслушаната по делото съдебно-агрономическа експертиза се установява, че в процесния имот има стари и млади ябълки, като старите са 7 на брой и са на възраст над 40 години, а младите са 2 на брой и са на възраст около 15 години. Взето е предвид, че според заключението на изслушаната по делото СТЕ, процесните имоти представляват земеделски земи и не попадат в регулацията на [населено място], като построената на място ограда не съответства на имотните граници по кадастралната карта на селото – площта, заета между оградата и имотната граница по КККР на [населено място] е общо 689 кв.м., от които в имот ............площта е 469 кв.м., а в имот .............площта е 220 кв.м. Посочено е, че вещото лице е изготвило и комбинирана скица на имотите, където е нанесена и оградата, а в съдебно заседание е пояснило, че дърветата са посадени в една линия, която почти съвпада с имотната граница между имот ..............и ............., но в южната част на тази граница между двата имота разликата между оградата и имотната граница е по-малка и дърветата попадат в имота на ответницата, а в северната част разстоянието е по-голямо и там някои дървета попадат в имота на ищеца. Въззивният съд е взел предвид също така, че по делото са изслушани показанията на свидетелите И. М., В. К. и В. М., като е посочил, че от показанията им се установява, че спорният имот, собственост понастоящем на М. Л., е бил на нейния дядо Л., а след това на нейния баща, който починал и сега имотът е на М.. Посочил е, че всички свидетели са заявили, че дядото е посадил овощните дървета, гледал е седем-осем овце, като имотът е бил заграден със стари колове, железни, ръждясали-бетонни и не е местена оградата. Взел е предвид също така, че най-възрастният свидетел И. М. е заявил, че процесните имоти не са внасяни в ТКЗС и са ползвани от собствениците им. Посочено е също така, че според свидетеля В. К., който живее на съпружески начала с ответницата и чиито показания са ценени в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК, оградата е била направена от съседа чичо М., праводател на ищеца, тъй като овцете на дядо Л. прескачали в имота му. Въз основа на така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен. Изложени са съображения, че за да бъде уважен този иск ищецът следва посредством пълно и главно доказване да установи, че е собственик на процесните имоти, както и че ответницата ги владее. Съобразено е, че в случая ответницата е въвела възражение, че частите от имотите, предмет на спора, са нейна собственост, която е придобила чрез давностно владение, което е присъединила към владението на своите праводатели Н. Л. М., Д. П. Н. и Л. П. Н.. Прието е, че възражението за изтекла в полза на ответницата придобивна давност е основателно. Съобразено е, че спорните имоти са неурегулирани, находящи се извън урбанизираната територия на [населено място], като в съответствие с практиката на ВКС е прието, че доколкото се касае за земеделски земи, по отношение на които е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ, изтеклата преди влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността придобивна давност не се зачита, тъй като тя се прекъсва съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Поради това е прието, че на изследване подлежи дали придобивната давност е изтекла след 30.04.1999г. Прието е, че свидетелските показания са непротиворечиви и достоверни, като се подкрепят и от останалите доказателства по делото, и от тях се установява, че праводателите на ответницата са владяли спокойно и без да бъдат препятствани, процесните реални части от недвижимия имот, по отношение на който ищецът претендира собственост. Взето е предвид, че на място е изградена стара ограда, за да не навлизат животните на дядото на ответницата в имота на ищеца; засадени са овощни дървета, които са на повече от 10 години (съответно 40 и 15 годишни) от праводателя на ответницата, при което фактът на засаждането на дърветата не се оспорва от ищеца. Взето е предвид, че до закупуването на имотите от ищеца на 05.07.2017г. не са съществували спорове за границите между съседните имоти – споровете са възникнали една година след това по повод трасирането на имота. Съобразено е, че дотогава ответницата, а преди нея нейните праводатели, са владели имота непрекъснато и необезпокоявано от възстановяване на собствеността до 2018г., когато ищецът признава, че са започнали споровете помежду им. Въз основа на тези факти и обстоятелства е направен извод, че от 30.04.1999г. до 30.04.2018г. е изтекла 10-годишната придобивна давност по отношение на процесните части от имотите в полза на М. Л., като е съобразено, че според практиката на ВКС реална част от неурегулиран поземлен имот, находящ се извън границите на населеното място, може да бъде придобита по давност. По направеното от ищеца възражение, че имотът на ответницата е възстановен по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници и тя го е придобила в същите размери и граници с нотариален акт за собственост и е недопустимо да се позовава на друго придобивно основание, въззивният съд е взел предвид, че имотът не е внасян в ТКЗС, а е ползван от праводателя на ответницата, който е пасъл овце, садил овощни дървета, както и че между двата имота е била построена ограда, която съществува и понастоящем (стара, ръждясала и с бетонни колове). Съобразявайки тези обстоятелства, въззивният съд е приел за допустимо придобиването по давност на тази част от съседен имот, който е владян от праводателите на ответницата, а впоследствие и от нея, повече от 10 години преди предявяването на иска, оградена е, залесена е и не е имало противопоставяне от страна на праводателите на ищеца. Прието е, че не е установено това упражняване на фактическа власт да представлява само ползване, тъй като реалните части са оградени с трайна ограда, видима на място, по който начин е било манифестирано своенето им. При така установените релевантни за спора факти и обстоятелства и като се вземат предвид изложените от въззивния съд съображения по приложението на материалния закон, следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. На първо място следва да се отбележи, че ответницата в подадения по реда на чл. 131 ГПК отговор изрично е уточнила, че владее имота на правно основание като придобит по договор за покупко-продажба, а при условията на евентуалност – като придобит въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Не е поддържано едновременно осъществяване на две правни основания за придобиването. Именно поради тази причина въззивният съд, като е установил, че процесната реална част не попада в границите на имота, който ответницата е придобила по силата на сключения през 2017г. договор за покупко-продажба, т.е. приемайки, че правото на собственост не е било придобито въз основа на това придобивно основание, е разгледал и заявеното като евентуално придобивно основание, а именно изтекла придобивна давност. В подобна хипотеза разрешението, съдържащо се в сочената от касатора практика на ВС и ВКС (решение №80 от 25.06.1965г. по гр.д.№58/2965г. на ОСГК на ВС и решение №172 от 12.10.2016г. по гр.д.№1424/2016г. на I г.о. на ВКС) не може да намери приложение. В тези решения е разгледана хипотеза, при която надарен се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност при заявена срещу него претенция за възстановяване на запазена част от наследството на дарителя, за която се твърди, че е накърнена с извършването на дарението. Прието е, че в подобна хипотеза надареният е придобил правото на собственост въз основа на дарението и при предявяването на иск за намаляване на дарението, който е конститутивен, и възстановяване на запазената част не може да се позове на придобивна давност за същия имот. В настоящия случай обаче подобна хипотеза не е налице, тъй като ответницата не е въвела възражение за придобиване по давност на реална част от имот, която вече притежава въз основа на договора за покупко-продажба. Възражението за изтекла придобивна давност е въведено за онази реална част, която не попада в границите на описания в договора за покупко-продажба недвижим имот според представените скици, за която не съществува пречка да се поддържа, че е придобита на заявеното при условията на евентуалност придобивно основание. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване и по въпросите, обединени от касатора в първа точка от изложението – в соченото от касатора решение №33 от 19.06.2018г. по гр.д.№1931/2017г. на I г.о. на ВКС са разгледани две хипотези, при които е прието за допустимо присъединяване на владението на праводателя към това на правоприемника по реда на чл. 82 ЗС. Разгледана хипотеза, при която е налице сключен договор за прехвърляне на собствеността върху спорната част, т.е. извършване на действително придобивно основание, годно да прехвърли собствеността, при което праводателят не е собственик на така разпоредения недвижим имот, както и предаване на владението на спорната част от праводателя на приобретателя по сделката. Именно в такава хипотеза е прието, че за да има присъединяване на владението по смисъла на чл. 82 ЗС е необходимо не само осъществяването на действителното придобивно основание, годно да прехвърли собствеността, но и извършване на действия по предаване на владението от досегашния владелец на новия владелец. Настоящата хипотеза обаче е съвършено различна – установено е, че спорната част не попада в границите на прехвърлените през 2017г. на ответницата недвижими имоти, но попада в границите на имот, върху който е била упражнявана фактическа власт с намерение за своене от нейния баща, който е получил този имот от своя баща (дядо на ответницата). В настоящата хипотеза е налице универсално, а не частно правоприемство по отношение на упражняваното владение върху спорната реална част, в която хипотеза и според посоченото решение №33 от 19.06.2018г. по гр.д.№1931/2017г. на I г.о. на ВКС, присъединяването на владението е допустимо – прието е, че ако универсалното правоприемство е основано на наследяване, наследникът по закон получава владението в деня на откриване на наследството, без да има действия по предаването му, а продълженото от наследника владение винаги е еднородно с това на наследодателя. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил и като е установил, че не е налице прекъсване на валдението както на праводателите, така и на правоприемника, е приел, че поддържания от нея придобивен способ, представляващ основанието, на което упражнява фактическата власт върху процесната реална част, се е осъществил. Следва да се отбележи също така, че в практиката си (на която ответницата се позовава в подадения отговор на касационната жалба) ВКС е разглеждал предаването на владението като квазиправодаване, определяйки го като фактическо състояние, което може да се осъществи изрично чрез словесно изявление или с конклудентни действия, а не като строго формален акт, особено в отношенията между родители и деца (решение №32 от 08.02.2016г. по гр.д.№4591/2015г. на I г.о. на ВКС; решение №3 от 25.02.2016г. по гр.д.№3973/2015г. на I г.о. на ВКС; решение №60 от 07.06.2018г. по гр.д.№2420/2017г. на I г.о. на ВКС; решение №20 от 23.07.2018г. по гр.д.№1377/2017г. на II г.о. на ВКС). Освен това в посочените по-горе решения на ВКС в съответствие с трайно установената практика на ВКС се приема, че приложение следва да намери и установената в чл. 69 ЗС презумпция, като оборването ѝ е в тежест на оспорващата правата на владелеца страна (в случая на ищеца), а доказателства опровергаващи тази презумпция в настоящето производство не са били представени, което е посочено и в обжалваното решение. Приема се също така, че съществуващата уговорка на наследодателя с някой от близките му, а след смъртта му наследници по закон, съставлява не само действието по предаване на фактическата власт, но и предоставяне възможността да се позове на презумпцията, че от този момент упражняващият фактическата власт на чуждия имот владее за себе си. И както е прието в решение №3 от 25.02.2016г. по гр.д.№3973/2015г. на I г.о. на ВКС, възможно е предаване на владението от предишния собственик, или владелец (квазиправодаване). То не е формален акт – може да стане с конклудентни действия, или да се изрази словесно. Когато владението е установено по този начин, или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС – приема се, че имота се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по втория въпрос, който касаторът поставя в изложението си, тъй като така поставеният въпрос не съответства на данните по делото – ответницата не твърди, че се позовава на изтека придобивна давност върху такава част от имота, с която нейните праводатели по договора за покупко-продажба са се разпоредили с този договор. Напротив, поддържа, че ако посоченото в договора за покупко-продажба придобивно основание не се е осъществило, то правото на собственост върху спорната част е придобита по давност. Позоваване на воля за разпореждане с процесната реална част чрез договора за покупко-продажба при заявеното при условията на евентуалност възражение за изтекла придобивна давност в отговора на исковата молба не се съдържа. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по третия въпрос, който касаторът поставя в изложението, отново по съображения, че същият не съответства на данните по делото. Както беше отбелязано, ответницата се позовава на придобиване по давност на правото на собственост върху спорната реална част, при условията на евентуалност, в която хипотеза поставеният въпрос може да бъде отнесен само към праводателите по договора за покупко-продажба. По отношение на евентуално заявеното основание обстоятелството дали всички лица, посочени в отговора като праводатели (лица, чието владение е било присъединено и продължено) са осъществявали фактическата власт върху спорната част, е ирелевантно – достатъчно е да се установи, че фактическата власт е била упражнявана само от някои, вкл. и само от едно от тези лица, доколкото двете основания (договор и придобивна давност) са съвършено различни – договорът е деривативен, а придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на вещни права върху недвижим имот. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение