Определение № 4997 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2512/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител държавен инспектор В. П. против решение № 73/24.03.2025г. постановено по в.гр.д. № 640/2024г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 279 от 09.05.2024г., постановено по гр.д. № 606/2020г. по описа на ОС – Велико Търново, с което на основание чл. 153, ал. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против М. А. Д. с ЕГН [ЕГН], М. П. Н. с ЕГН [ЕГН] и Г. М. П. с ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител М. П. Н. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с обща цена 50212 лева, както следва:

1/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 3 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от Г. М. П. с ЕГН [ЕГН], действащ чрез законния си представител М. П. Н. с ЕГН [ЕГН]:

• недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ дворно място с площ 345 кв.м., съставляващо ................... в кв. 29 по плана на кв. Калтинец, [населено място], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м., състоящ се от първи етаж, в който са разположени кухня, столова, ход коридор, баня и тоалетна и втори етаж, в който са разположени три стаи и килер, пристройка със застроена площ 25 кв.м., състояща се от две стаи и гараж със застроена площ 30 кв.м., стопански постройки и външна тоалетна, при граници: от две страни улици,................. и ................... в кв. ..., придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., том....., рег. №......., дело № .................г., по описа на нотариус № ............ на Нотариалната камара, вписан в СВ Горна Оряховица, акт № ..............., том ............., дело ...............г., вх. рег. № 5060/04.10.2018г., с пазарна стойност към момента на внасяне на исковата молба 44 800 лв.;

2/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от М. А. Д. с ЕГН [ЕГН]:

• лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. [рег.номер на МПС], № .......................... на рама, № .................. номер на двигател, дата на първа регистрация 01.07.1998г., придобит с договор за покупко-продажба от 24.11.2018г. с пазарна стойност към момента на внасяне на исковата молба 1 206 лв.;

3/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от М. П. Н. с ЕГН [ЕГН]:

• лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525Д“, рег. [рег.номер на МПС], № ...................... на рама, № ....................... номер на двигател, дата на първа регистрация 24.11.2004г., придобит с договор за покупко-продажба от 16.03.2015г. с пазарна стойност към момента на внасяне на исковата молба 4206 лв.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че общата стойност на придобитото в периода и налично в края му имущество трябва да е над 150 000 лева. С този подход съдът е въвел допълнителна материалноправна предпоставка за основателност на предявения иск, каквато не е уредена в закона. Поддържа, че законът не поставя изискване за минимална стойност на имущество, като предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество. В дефиницията на „значително несъответствие“ акцентът е поставен върху разликата между нетен доход и имущество, а не върху абсолютната стойност на имуществото. Несъответствието над 150 000 лева е предвиденият в закона праг за преценка на пропорционалността на намесата на държавата в индивидуалните права на проверяваните лица, чрез запазване на справедливия баланс между индивидуалните права и обществения интерес. Сочи, че въвеждането на такъв праг за стойността на самото имущество по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ противоречи на целите на закона, създава неравноправност между субектите и не съответства на законодателната воля. Поддържа, че нетният доход на проверяваното лице може да е положително или отрицателно число, като в последния случай лицето се е издържало от източници с неустановен и предполагаемо незаконен произход. Счита, че фокусът следва да бъде поставен върху анализа на паричните потоци, с оглед преценка на тяхната законност или не, а не върху стойността на придобитото имущество, налично в края на проверявания период. Тогава към отрицателния нетен доход следва да се прибави наличното имущество и така да се образува несъответствието, което е значително, ако надвишава 150 000 лв. На отнемане в полза на държавата ще подлежи наличното имущество, независимо от неговата стойност, защото се предполага, че е незаконно придобито.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът М. А. Д., изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Останалите ответници не са подали отговор на жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: ответникът М. А. Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 281/2019г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗОНПИ, за това че на 27.02.2019г. в [населено място], в съучастие като извършител с В. М. П. и Й. Б. Й., последните двама като помагачи, с цел да набави за себе си и за помагачите имотна облага възбудил и поддържал у М. И. М. заблуждение, че трябва да съдейства на полицията за залавяне на телефонни измамници и трябва да предаде сумата от 3700 лв. и с това й причинил имотна вреда. Със споразумение от 23.10.2019г., одобрено от съда по НОХД № 4660/2019г. по описа на РС – Варна М. А. Д. е признат за виновен в извършване на описаното престъпление, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

На 10.04.2019г., ТД на КОНПИ – Велико Търново е била уведомена за образувано досъдебно наказателно производство от РП – Варна. С Протокол от 08.05.2019г. е образувана проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ срещу обвиняемия за установяване значително несъответствие в имуществото на М. Д.. Проверяваният 10-годишен период е определен от 08.05.2009г. до 08.05.2019г. В този период М. Д. е бил във фактическо съжителство с М. П. Н., като от съвместното си съжителство имат две деца: А. М. П. с ЕГН [ЕГН] и Г. М. П. с ЕГН [ЕГН]. Въз основа на констатациите от извършената проверка и въз основа на взето решение № 570/17.03.2020г. е инициирано производството пред ОС – Велико Търново по искова молба на КОНПИ от 20.08.2020г. по реда на чл. 153 от ЗОНПИ срещу М. А. Д., М. П. Н. и Г. М. П., действащ чрез своята майка и законен представител М. П. Н. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /след допуснато изменение и частичен отказ от иска/ на обща стойност 50 212 лв.

От заключенията на проведени по делото СТЕ, СИЕ и САТЕ съдът приел за установено, че през проверявания период ответниците са придобили възмездно и притежават към края на периода – 08.05.2019г. следното имущество: един недвижим имот – дворно място с площ 345 кв.м., съставляващо .............. в кв. ........... по плана на кв. Калтинец, [населено място], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м.; пристройка със застроена площ 25 кв.м., състояща се от две стаи и гараж със застроена площ 30 кв.м., стопански постройки и външна тоалетна, с пазарна стойност към момента на придобиване 36200 лева; лек автомобил „Фолксваген Голф“, придобит с договор за покупко-продажба на 22.12.2017г. и отчужден на 19.10.2018г. с пазарна стойност към момента на придобиване 1176 лв.; лек автомобил „Фолксваген Пасат“ придобит на 24.11.2018г. с пазарна стойност към този момент 1566 лв. и лек автомобил „БМВ 525Д“ придобит на 16.03.2015г. с пазарна стойност към този момент 8772 лв. Съобразно заключението на СИЕ /л. 542-559 от първоинстанционното дело/, което въззивният съд е кредитирал като обективно и изчерпателно, за проверявания период доходите на М. Д. и свързаните с него лица, са общо 18386.19 лв., от които: 14895.90 лв. от социални помощи; 2670.29 лв.- платени суми от фирми /чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ/; 820 лв.- продажба на имущество – МПС/. Относно разходите, приел за установено, че същите включват: разходи за издръжка по данни на НСИ за целия проверяван период – 128990 лв.; за задгранични пътувания – 39268.62 лв.; за платени данъци и такси – 1045.50 лв.; за покупка на МПС – 980.00 лв. или общо разходи – 170 284.12 лв. Установеният при това нетен доход е /-/ 151897.93 лв., а имуществото – 44 815 лв.

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че основната предпоставка за отнемане по реда на специалния закон е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Изтъкнал, че отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото /с дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение приел, че подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането обосновал като възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Изтъкнал, че законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи.

От съпоставката на установените по делото доходи, приходи и размера на извършените обичайни и извънредни разходи на ответниците, извел извод, че се получава превишаване на разходите над приходите с 151 897.93 лева, което означава, че нетният доход съгласно § 1 т. 8 от ДР на ЗОНПИ е отрицателна величина /-151 897.93 лв./. Изложил съображения, че наличното имущество в края на проверявания период е в общ размер на 44815 лв., от които – стойност на недвижим имот в [населено място], ул. “Черно море„ № 2 – 36200 лв. и стойност на два броя л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. [рег.номер на МПС] и „БМВ“, модел „525Д“, рег. [рег.номер на МПС] – 8615 лв. Съобразявайки практиката на ВКС по идентични казуси, постановена след приемане на ТР № 4/18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г. на ОСГК, съдът приел, че доколкото нетният доход съставлява имущественото благо, с което патримониумът на проверяваното лице се е увеличил, след приспадане на разходите за придобиване на това благо, то за да е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР ЗОНПИ, т.е. разлика между стойността на това имуществено благо /нетен доход/ и стойността на наличното имущество над 150 000 лв., нетният доход следва да е положителна величина. Когато се установи, че нетният доход е отрицателна величина, при определяне на значителното несъответствие, какъвто е и разглежданият случай, изтъкнал, че той следва да се отчита като нула, като стойността на наличното в края на периода имущество не следва да се прибавя към тази отрицателна величина, защото по същество това означава да се прибавят разходи към имущество, което е в противоречие с дефинициите на § 1, т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ. Обосновал, че в случая имуществото на ответниците в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода – на обща стойност от 44 815 лв., но това увеличение не надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. Предвид липсата на значително несъответствие посочил, че не може да се направи обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ за неговото отнемане в полза на държавата. Ето защо заключил, че предявените искове са неоснователни, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.

Касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК по формулирани материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1/ Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?

Въпросът се сочи от касатора като решен в противоречие с Решение № 95/19.02.2025г. по гр.д. № 704/2024г. на ВКС, III ГО.

2/ Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?

3/ Възприетият от съда подход за изключване на установения недостиг на парични средства от анализа за определяне на несъответствието, съответства ли на легитимната цел на специалния закон – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него?

Въпросите се поставят като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа също очевидна неправилност на въззивното решение с доводи, че е основано на приложение на несъществуваща правна норма или на приложение на нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ в нейния противоположен смисъл и грубо нарушение на формалната логика на специалния закон. Поставя на тази плоскост и въпроси:

4/ Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е допустимо, само ако то е на стойност над 150 000 лева в края на проверявания период?

5/ Съществува ли норма в приложимия закон, съгласно която размерът на нетния доход има значение за определяне размера на несъответствието, само ако е положителна величина?

6/ Съществува ли норма в приложимия закон, съгласно която при установен недостиг на средства /отрицателен нетен доход/, същият да бъде приравнен на нула и едва тогава да бъде съпоставен със стойността на имуществото, придобито и налично към края на проверявания период?

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

Всички въпроси са поставени в контекста на оплакванията в касационната жалба, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон - § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, при отъждествяване на притежаваното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“; при неотчитане на установения нетен доход на ответниците през проверявания период, който съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ може да е отрицателна или положителна величина и който не е съпоставил със стойността на имуществото, както и че при отрицателен нетен доход незаконният произход на източниците за издръжка на лицето следва да се основе на предположение, въз основа на което да се отнеме установеното имущество независимо от наличието или липсата на значително несъответствие.

С оглед тези доводи, въпросите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и по тях не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК обосноваващи в съвкупност приложно поле на касационно обжалване. Съобразно залегналите в обжалваното решение решаващи мотиви, в случая не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. За да обоснове този извод, въззивният съд не е приел, че е налице тъждество между придобитото и наличното в края на проверявания период имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на закона, а с оглед установеното по делото имущество на ответниците налично в края на проверявания период и неговата стойност, обосновал, че законовото несъответствие е изключено.

Принципни са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по тълк.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, че релевантното имущество е наличното такова – по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респ. не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него. Не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието е също, че предмет на отнемане е незаконно имущество /за което не е установен законен източник на доходи/, налично към датата на проверката и формиращо стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Под несъответствие законът има предвид целия патримониум на проверяването лице към определен момент /началото и края на проверявания период/, като съвкупност от оценими в пари /според придобиваната им стойност/ активи и пасиви. Когато придобито имущество е отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение, доколкото е налице разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при отчуждаването е доказан законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска, само полученото при отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на последващо имущество или разходвано за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство. Разяснено е още, че "стойността на т.нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване, чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.

Съгласно даденото в практиката на ВКС разрешение /Решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. № 5134/2021г., IV ГО; Решение № 732 от 12.12.2024г. по гр.д. № 2652/2023г., III ГО; Решение № 50116 от 3.04.2024г. по гр.д. № 3698/2021г., IV ГО; Решение № 95 от 19.02.2025г. по гр.д. № 704/2024г., III ГО/, нетният доход по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 8 от ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите /т.нар. "брутен доход"/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Евентуален "нетен доход" в отрицателен размер не съставлява "имущество" и не следва да се "прибавя" към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е "имущество" по смисъла на ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023г., в сила от 06.10.2023г./. По тази причина не може към стойността на наличното имущество да се добавят разходи на проверяваното лице, превишаващи брутните му приходи, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т. 3, т. 4 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие с трайно установената практика на ВКС.

В конкретния случай, видно от мотивите на въззивния съдебен акт, за да достигне до решаващ краен извод за неоснователност на исковете, въззивният съд в съответствие с установената практика на ВКС съобразил установеното по делото, че стойността на цялото придобито от ответниците имущество през проверявания период и налично в края му е равна на 44815 лв., т.е. не е налице увеличение на имуществото на проверяваното лице и лицето, с което то фактически съжителства и общото им дете в процесния период, надхвърлящо законоустановеното от 150 000 лв. След като такова превишение и релевантно несъответствие не е установено, обосновал, че не може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Въззивният съд в случая е преценил, че доколкото нормативната цел на закона, уреждащ т.нар. гражданска конфискация, е насочена към отнемане на незаконно придобито имущество, което значително да надвишава нетния доход, т.е. презюмира се, че проверяваното лице обективно не е имало достатъчно законни доходи за придобиване на имуществени права на значителна стойност, което трябва да възлиза общо /за целия проверяван период/ над 150 000 лв., то обстоятелството че придобитото имущество от ответниците през целия проверяван период е под тази сума /44815 лв./, е основание да се отхвърлят предявените от Комисията конститутивни искове, без да се изследва дали конкретните имуществени блага, включени в имуществото на проверяваното лице, са придобити от законни източници. В заключение и въз основа на установените факти извел решаващ извод, че след като стойността на наличното имущество на ответниците по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от същия закон.

Разрешението е съобразено с установената практика на ВКС и не противоречи на даденото в нея правно разрешение. Наличието на установена задължителна практика, както и такава по реда на чл. 290 от ГПК от друга страна изключва специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ето защо по поставените въпроси настоящият състав на касационната инстанция приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е обоснована от касатора с довод за приложение на несъществуваща правна норма, респ. за приложение на нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ в нейния противоположен смисъл и нарушение на формалната логика на специалния закон. Касационната инстанция не установява директно от съдържанието на въззивното решение такива пороци. По същество оплакването е за неправилност поради нарушение на материалния закон и е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, което не може да обуслови извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. По неправилността на въззивния акт касационната инстанция се произнася по съществото на касационната жалба, с решение, а настоящото производство по чл. 288 от ГПК има за предмет извършване на предварителна селекция за допускане на касационно обжалване. Очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК под формата на приложение на несъществуваща разпоредба или при грубо нарушение на правилата на формалната логика, което е довело до очевидна необоснованост на крайния акт, настоящият съдебен състав също не установява.

Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по касация има право на реализирани разноски. Такива не следва да се присъждат доколкото с искане в този смисъл съдът не е сезиран.

Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение