Определение № 297 от 29.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 293/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощника адв. Д. Д. за отмяна на решение № 1416/27.07.2011г., постановено по в.гр.д. № 212/2011г. на Софийския апелативен съд, като неправилно. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В отговор на касационната жалба ответникът [фирма], чрез адв. Л. Д. излага подробни съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Съдът е сезиран с иск по чл.92 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу [фирма] – [населено място], на основание т.6 от договор за наем с клауза за изкупуване от 12.01.2001г. В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Съгласно т.9 на договора, след изтичането на срока страните са се задължили в 30-дневен срок да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота по нотариален ред. В т.10 на същия договор е предвидено, че в случай на предсрочно изплащане на задължението на [фирма] към държавата, респ. Министерството на икономиката страдите ще слючат окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху имота и преди изтичане на срока на наемния договор. Ищецът твърди, че [фирма] е придобило собствеността върху ндв. Имот с договор за продажба на дружествени дялове от [фирма], дотговор за приватизационна продажба от 26.06.2003г. и нот.акт № 159 том V, рег. №5611 н.д. №776 от 2004г. Дружеството ответник не е изпълнило задължението си по т.10 на договора от 12.01.2001г. да прехвърли собствеността върху недв. имот и поради неизпълнение на това задължение дължи неустойка от 50 000 д.м. Поради неизпълнение на задължението дружеството търпи и вреди, поради това, че е лишено от възможността да получава доходи чрез отдаването му под наем. При условията на евентуалност е предявен иск за вреди на основание чл.79 във връзка с чл.82 ЗЗД. Исковете са предявени за сумата от 50 000 лв. С решение №25 от 29.10.2010г., постановено по гр.дело № 369/2008г. Видинският окръжен съд е отхвърлил двата иска като неоснователни. По иска по чл.92 ЗЗД съдът е приел, че ответникът не дължи уговорената в т.9 на договора неустойка, тъй като към датата на подаване на исковата молба падежът на този срок не е изтекъл, а по отношение на срока по т.10 няма представени доказателства дали е възникнало задължението за прехвърляне на собствеността, което е уговорено под условие – предсрочното изплащане на задълженията от [фирма] по приватизационен договор от 28.01.1999г. Евентуалният иск е отхвърлен като недоказан. САС с решение № 1416 от 27.07.2011г. по т.д. № 212/2011г. е отменил решението на Видинския окръжен съд и вместо него е постановил решение, с което е уважил иска за неустойка по чл.92 ЗЗД за сумата от 50 000 лв. по т.6 от договора от 12.01.2001г. За да уважи главния иск САС е приел, че в хода на съдебното производство е изтекъл срока за прехвърляне на собствеността, считано 30 дни от прекратяване на действието на договора за наем – 28.01.2009г. Вземането за неустойка е станало изискуемо от 28.02.2009г., факт който е трябвало да бъде взет предвид от Видинския окръжен съд на основание чл. 235, ал.3 ГПК. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност по съображения, че искът по чл.92, ал.1 ЗЗД е предявен преди да стане изискуемо вземането за неустойка. Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от ГПК. Според указанията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от посочените от касатора основания за достъп до обжалване, ВКС е длъжен да допусне обжалваното решение до касационен контрол, ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е релевирал процесуалноправни въпроси във връзка с допустимостта на атакувания съдебен акт. Независимо от тях, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и т.10 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради съществуваща вероятност то да е процесуално недопустимо. Останалите въведени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправни и материалноправни въпроси са обусловени изцяло от преценката за допустимост на решението, поради което произнасянето по тях следва да се извърши с решението по чл.290 от ГПК в зависимост от произнасянето по основния обуславящ въпрос. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение