Определение № 5294 от 18.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2548/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от С. Д. Н., действаща чрез адвокат Р. Д., касационна жалба срещу въззивно решение № 1415 от 16.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2099/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2710/15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 15132/2022 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е осъдил С. Д. Н. да заплати на М. Т. Д., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сума в размер на 11 149 лв., представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга, сключен на 05.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане; осъдил е С. Д. Н. да заплати на М. Т. Д., на основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 2 195 лв., представляваща обезщетение за вреди от развален, поради неизпълнение предварителен договор, сключен на 05.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано. Претендира за пълна отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предложение 3 ГПК като формулира следните въпроси:

1. При установено неизпълнението на задължението за плащане на уговорената цена от страна на купувача, тоест виновното нарушение на клаузите на предварителния договор относно срок и размер на продажна цена, основателна ли е претенцията за връщане на даденото по договора, съответно и исковете за обезщетение за вреди?

Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е очевидно неправилно и противоречи на практика на ВКС, обективирана в решение № 71/09.07.2010 г. по т. д. № 726/2009 г. на ВКС, I ТО и решение № 198 от 17.01.2020 година по гр. д. № 661/2019 г., Г. К, III Г. О.

2. Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?

Сочи се противоречие с решение № 50076/25.05.2023 г. по гр. д. № 527/2022 г. на ВКС, ГК, решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 660171/15.07.2021 г. по гр. д. № 3277/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50054/16.05.2023 г. по гр. д. № 2023/2022 г. на ВКС, ГК, III г.о.

3. В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на член 12 ГПК, член 235, ал. 2 ГПК и член 236, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение, и в тази връзка длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти?

Сочи се противоречие с решение № 60011/16.06.2021 г. по д. № 2852/2019 г. на ВКС, решение № 105/14.01.2021 г. по д. № 2939/2019 г. на ВКС, решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 51/16.04.2015 г. по гр. д. №5299/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 96/18.06.19 г. по т. д. № 1962/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. Как следва да цени въззивният съд неподписан документ, изходящ от ищеца, който е оспорен с отговора на исковата молба относно съществуването му и удостоверените с него факти и обстоятелства и допустимо ли е съдът да го кредитира като годно доказателствено средство, въз основа, на който да промени волята на подписан между страните предварителен договор?

5. Как се прилагат критериите на чл. 20 от ЗЗД?

Сочи се противоречие с решение № 50223 от 16.01.2023 г. по гр. д. № 574/2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; решение № 75 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 2712/2021 г.

Касаторът моли касационната инстанция да прецени и вероятната недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и е разрешил спора въз основа на фактически твърдения, различни от въведените от ищеца в обстоятелствената част на молбата.

Касаторът моли касационната инстанция да извърши преценка дали не се касае и до хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на член 280, алинея 2, предложение 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че обжалваното решение почива на извод за факт от решаващо значение за крайния изход на спора, който е неубедителен и поставя под съмнение обосноваността на съдебния акт като цяло.

Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна - М. Т. Д., действаща чрез процесуален представител П. В. Д., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е частично недопустима в частта й, в която се обжалва посоченото по-горе въззивно съдебно решение в частта му, в която е потвърдено решение № 2710/15.07.2024 г., постановено по гр. д. № 15132/2022 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е осъдил С. Д. Н. да заплати на М. Т. Д. на основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 2 195 лв., представляваща обезщетение за вреди от развален поради неизпълнение предварителен договор, сключен на 05.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане. Ищцата е предявила две искови претенции в условията на обективно съединяване като претенцията за осъждане на ответницата за причинени имуществени вреди е с цена под 5 000 лева, поради което въззивното съдебно решение, постановено по повод на тази претенция, не подлежи на касационно обжалване. В тази й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

В останалата й част касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивният съд e констатирал, че производството пред РС-Варна е образувано по предявени от М. Т. Д. срещу С. Д. Н. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска С. Д. Н. да бъде осъдена да заплати на М. Т. Д. сумата в размер на 11 149 лв., представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга от 05.07.2022 г., който е развален, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно плащане, както и сума в размер на 2 195 лв., представляваща обезщетение за вреди при развален договор, съставляваща 2 000 лева - платена комисионна на търговско дружество „Х.Т.Ю.“, за посредничество и съдействие по сключения предварителен договор и сумата от 195 лева, представляваща заплатена на 28.06.2022 г. на банка „ДСК“ такса за оценка на процесния недвижим имот във връзка с кандидатстване за банков кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно плащане.

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга е видно, че същият е сключен на 05.07.2022 г. като страни по договора са „НС Г.“ ЕООД, ЕИК *, в качеството му на изпълнител по договора; С. Д. Н. - в качеството й на продавач и М. Т. Д. в качеството й на купувач. Съдът е отбелязал, че с посочения договор страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на следния недвижим имот, който е изграден на груб строеж, в многофамилна жилищна сграда, съгласно разрешение за строеж № 149 от 21.09.2017 г. на главния архитект на Община В., район „П.“, находяща се в УПИ *, кв. * по плана на жк „Б.“, град В., в имот с идентификатор № * по КККР на град В., с адрес в град В., жк. „Б.“, ул. „И. К.“ *, а именно - апартамент *, находящ се на трети жилищен етаж на жилищна сграда с площ от 39,15 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня и трапезария, баня с тоалетна, тераса и килер, както и 3,3765 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място на жилищната сграда, както и съответните припадащи се идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата.

Отбелязано е, че с посочения договор изпълнителят се е задължил да извърши строителни услуги, водещи до степен на завършеност, съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2, неразделна част от договора, а в точка 2 от договора - „Цена и начин на плащане“ е уговорено, че цената на апартамент 12 е в размер на 111 483 лева и ще бъде изплатена от купувача на продавача както следва: сумата в размер на 11 149 лева ще бъде изплатена в срок до два дни от деня на подписване на предварителния договор; сумата в размер на 55 741 лева ще бъде изплатена чрез банков кредит след прехвърляне на собствеността в нотариална форма; сумата в размер на 44 593 лева ще бъде платена в срок до десет дни от уведомлението за издаден протокол образец 15, чрез плащания към продавача с банкови преводи по посочена банкова сметка. Съдът е отбелязал, че страните са се задължили в срок до 45 дни от датата на подписване на договора да се явят пред нотариус и да сключат окончателен договор, а владението на недвижимия имот се предава на купувача след изплащане на последната дължима вноска по договора, но не по-рано от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Посочено е, че съгласно точка 11 от раздел 3, продавачът се е задължил да не извършва каквито и да било прехвърлителни сделки с правото на собственост или с ограничени вещни права върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор в полза на трети лица, както и да не извършва сделки, които обременяват имота с тежести, за периода от подписването на предварителния договор до прехвърлянето на правото на собственост на купувача.

Отбелязано е, че договорът влиза в сила в деня на подписването му и се прекратява със сключване на окончателен договор за продажба на процесния апартамент и прилежащата част от земята като страните са уговорили неустойки при неизпълнение на договора, като в р.VI, т.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на поетите с договора задължения, изправната страна има право да иска от съда обявяването на настоящия договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Посочено е, че при забава от страна на купувача за плащане на уговорена вноска, същият дължи неустойка, а при забава за плащане над 30 дни, продавачът и изпълнителят имат право едностранно да прекратят договора, като удържат като неустойка направените до момента на прекратяване плащания.

Въззивният съд е приел за установено, че от платежно нареждане от 07.07.2022 г. става видно, че ищцата е превела по банкова сметка на ответницата сумата от 11 149 лева, с посочено основание „капаро за покупка на имот“. Според въззивния съд страните няколко пъти с анекси към предварителния договор са предоговаряли датата за сключване на окончателен договор като от анекс от 24.10.2022 г. става видно, че страните са се договорили, че окончателният договор ще бъде сключен до 04.11.2022 г., като останалата част от договора остава непроменена. Съдът е посочил, че от платежно нареждане от 07.07.2022 г. става видно, че ищцата е превела по банкова сметка на „Х.“ сумата от 2 013,36 лева, с посочено основание плащане по фактура № 1989/07.07.2022 г. като гаранция за закупуването на процесния недвижим имот, представен на възложителя от „Х.Т.Ю. Б.“ АД срещу задължението на „Х.Т.Ю. Б.“ АД при приемане на офертата от продавача и при писмено договорени условия за покупка с продавача на имота, да прекрати огледите с други купувачи на имота и да организира подписването на предварителен договор. Посочено е, че при непостигане на посочените условия „Х.Т.Ю. Б.“ АД се задължава да върне на възложителя сумата, предадена като гаранция, а при подписване на предварителен договор или на нотариален акт за покупко-продажба, параметрите по договора за гаранция се считат за постигнати.

Въззивният съд е установил, че от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, *, рег. № *, дело № * от 2022 г. на Е. Д. - нотариус, вписан под № * в НК, с район на действие РС-Варна става видно, че на 03.11.2022 г. С. Д. Н. е продала на „В.К.“ ЕООД процесния недвижим имот - апартамент с идентификатор № *.*** по КККР на град В., заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за сумата в размер на 19 430 евро.

Въззивният съд е констатирал, че от представена по делото нотариална покана, вписана под *, в *, общ регистър № ***/04.11.2022 г. става видно, че М. Т. Д. и В. П. Д. са отправили нотариална покана до С. Д. Н., чрез нотариус Ж. Т., с която я уведомяват, че във връзка със сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга от 05.07.2022 г. в качеството си на купувачи по договора настояват С. Н. да изпълни поетото си задължение, като се яви пред нотариус Ж. Т. за сключване на окончателен договор в четиринадесет дневен срок от получаване на поканата. Отбелязано е, че нотариалната покана е връчена на 08.11.2022 г. на сина на С. Н., за което е изготвена разписка.

Въззивният съд е констатирал, че по делото е представен и договор за ипотечен кредит от 01.11.2022 г., сключен между „Банка ДСК“ АД в качеството и на кредитор и М. Т. Д. и В. П. Д. в качеството им на кредитополучатели като е договорено кредиторът да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 87 400 лева, като срокът за издължаване е 120 месеца, считано от датата на първо усвояване; кредитът се усвоява на етапи в срок до 12 месеца, считано от датата на първо усвояване на сума от кредита ,както следва: първи етап – 58 000 лева след учредяване на обезпечението и изпълнение на останалите изисквания, предвидени в общите условия и втори етап – 29 400 лева на акт 15 като от платежно нареждане от 28.06.2022 г. става видно, че ищцата е превела по банкова сметка на банка „ДСК“ сумата от 195 лева, с посочено основание - „такса оценка на имот“

Въззивният съд е отразил в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели. Отбелязал е, че св. С. Ш. О0, служител в компания „Х.Т.Ю.“, е представлявала купувача по време на преговорите за сключване на договора за покупко-продажба на процесния имот и същата е заявила, че при посещението при нотариуса за сключване на окончателния договор за покупко-продажба страните са се скарали и не се е стигнало до подписване на окончателен договор като купувачът по договора е имал готовност да плати сумата по предварителния договор, защото сумата му е била предвидена за отпускане с банков кредит, който се плаща на траншове. Въззивният съд е посочил и показанията на разпитания по делото свидетел Р. Н. М., заемал длъжност консултант експресни поръчки - брокер към агенция „Х.Т.Ю.“, представлявал продавача в сделката, който е заявил, че към момента на водене на преговори между страните процесният имот е бил в степен на завършеност „груб строеж“; че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот като първата вноска от продажната цена на имота е следвало да бъде платена в деня на подписването на предварителния договор, втората вноска е следвало да бъде платена в деня на нотариалното изповядване на сделката, а третата вноска е следвало да бъде платена при подписване на акт образец 15 на сградата, в която се намира процесния недвижим имот; че при посещение при нотариуса купувачката се отказала и окончателен договор в нотариална форма не е бил сключен.

Съдът е посочил, че от показанията на разпитания по делото свидетел Д. И. Ж., син на С. Д. Н., чиито показания съдът е преценил по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че по време на посещението при нотариуса за сключване на окончателен договор за покупко- продажба на процесния имот, продавачът по договора е констатирал, че сумата, представляваща продажната цена на имота, посочена в нотариалния акт е по- малка от уговорената продажна цена по предварителния договор с около 17 000 евро или лева. Отразени са и показанията на разпитания по делото свидетел С. Г. С., на длъжност юрисконсулт в банка „ДСК“, която е присъствала при посещението при нотариуса за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, като представител на банката кредитор, и същата е заявила, че е имало сключен договор за банков кредит, но не се е стигнало до усвояване на сумата по кредита като свидетелката няма спомен от събитията, които са се случили по време на посещението й при нотариуса за сключване на окончателния договор.

При така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, същият е изложил своите правни изводи в следната насока:

Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД и е приел, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален като предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Съдът е посочил, че кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време; че развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение като кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Съдът е посочил разпределението на доказателствената тежест в процеса, а именно - че в тежест на ищеца по делото е да докаже пълно и главно, че преминаването на сумата от 11 149 лв. от имуществото му в патримониума на ответника е на отпаднало основание - надлежно развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга сключен на 05.07.2022 г., а в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото.

Съдът е отбелязал, че за да възникне преобразуващото право да се развали един договор, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1. между страните да е сключен договор, който да не е прекратен на друго основание; 2. да има неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора - пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 3. неизпълнената част от договора да е значителна; 4. неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5. кредиторът трябва да бъде изправен.

В решението си въззивният съд е анализирал разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и уредените в нея три фактически състава като се е спрял на фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е посочил, че същият изисква съществуване на основание при получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила, например при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение, при настъпване на предвидено прекратително условие – т.е. фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото разместване.

Въззивният съд отново е посочил какво е съдържанието на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга от 05.07.2022 г. като е приел, че ищцата е превела по банкова сметка на ответницата сумата от 11 149 лева, с посочено основание капаро за покупка на имот. Съдът е наблегнал на това, че посочената сума безспорно е платена от М. Д. в изпълнение на задължението й по предварителния договор и в този смисъл, платената сума е заплатена като част от продажната цена на процесния апартамент. Позовал се е на анекс от 24.10.2022 г. като е приел, че страните са се договорили, че окончателният договор ще бъде сключен до 04.11.2022 г., като останалата част от договора остава непроменена.

Съдът е обосновал крайния си извод с това, че с нотариална покана, вписана под *, в *, общ регистър № */04.11.2022 г. С. Н. е била поканена да изпълни поетото си задължение като се яви пред нотариус Ж. Т. за сключване на окончателен договор в четиринадесет дневен срок от получаване на поканата, но е видно, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, *, рег. № *, дело № * от 2022 г. на Е. Д. - нотариус, вписан под № * в НК, с район на действие РС-Варна на 03.11.2022 г. тя е продала на „В.К.“ ЕООД процесния недвижим имот, поради което е заключил, че С. Н. не е изпълнила задължението си по сключения предварителен договор - да не извършва каквито и да било прехвърлителни сделки с правото на собственост или с ограничени вещни права върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор в полза на трети лица. Въззивният съд е приел, че С. Н. не е изправна страна по сключения предварителен договор и следователно М. Д., с оглед обстоятелството, че процесния имот вече не е собственост на С. Н., и изпълнението на предварителния договор е станало изцяло невъзможно, е разполагала с правото да развали предварителния договор без предупреждение.

Съдът е коментирал, че ако С. Н. е счела, че М. Д. е била неизправна страна по предварителния договор, същата е разполагала с възможността да иска от съда обявяването на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, каквито действия тя не е предприела. Посочил е, че разпореждането от страна на С. Н. с процесния имот, предмет на сключения предварителен договор, е основание за разваляне на предварителния договор на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, с оглед невъзможността за изпълнение на задълженията й по договора, тъй като тя не е собственик.

С оглед изложените съображения, съдът е приел, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ГПК, за осъждане на С. Н. да заплати на М. Д. сумата в размер на 11 149 лв., представляваща дължима на отпаднало основание сума, заплатена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга, сключен на 05.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г. до окончателното плащане, е основателен.

Въззивният съд е приел за основателна и претенцията с правно основание чл. 88, ал.1 от ЗЗД за осъждане на С. Н. да заплати на М. Д. сума в размер на 2 195 лв., съставляваща: 2 000 лева, платени от М. Д. на „Х.Т.Ю.“ по договор за гаранция с купувач, сключен на 28.06.2022 г. между М. Т. Д. - като възложител от една страна и „Х.Т.Ю. Б.“ АД, и 195 лева, платени от М. Д. на банка „ДСК“ на основание - такса за оценка на процесния имот. Според въззивния съд претендираната сума в общ размер на 2 195 лева е действително платена от М. Д. и представлява сторени разходи, които са в пряка връзка със сключения предварителен договор, който впоследствие е развален, следователно посочената сума й се дължи като обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнението на предварителен договор, сключен на 05.07.2022 г.

При тези свои изводи съставът на Варненския окръжен съд е потвърдил обжалваното пред него съдебно решение.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на вероятна недопустимост на обжалваният съдебен акт, на очевидна неправилност на същия и отделно поставя въпроси, които счита, че са разрешени в противоречие със съдебната практика.

В настоящата фаза на касационното производство съдът не констатира вероятна недопустимост на въззивното съдебно решение като такова, което е постановено по нередовна искова молба. Преценени във взаимната им връзка, обстоятелствената част и петитумът на исковата молба индивидуализират в достатъчна степен спорното материално право, за защита на което са предявени исковете.

Не е налице очевидна неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт. Очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК под формата на приложение на несъществуваща разпоредба или при грубо нарушение на правилата на формалната логика, което е довело до очевидна необоснованост на крайния акт, настоящият съдебен състав не установява директно от съдържанието на въззивното решение.

Що се отнася до поставените в изложението на касатора въпроси, настоящата касационна инстанция съобрази следното:

Първият въпрос, поставен от касатора, е въпрос по фактите и за да бъден даден отговор на същия е необходимо обсъждане и преценка на доказателствата по делото, което в тази фаза на касационното производство по предварително селектиране на касационните жалби е недопустимо – респ. не е налице общата предпоставка за допускане на въззивното съдебно решение на касационен контрол по този въпрос. Същото разрешение е относимо и по отношение на четвъртия въпрос на касатора.

Поставените от касатора въпроси № 2 и № 3 са взаимносвързани и касаят дейността на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора и правомощията й да събира доказателства, поради което касационната инстанция приема, че въпросите следва да бъдат обобщени и сведени до въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. По така уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, процесуалноправен въпрос е налице както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение на касационно обжалване. По този въпрос е налице многобройна съдебна практика, включително и задължителна такава, цитирана от касатора в изложението му, като въззивното решение следва да се допусне на касационно обжалване по този въпрос за проверката му за съответствие с тази съдебна практика.

Доколкото е налице непротиворечива съдебна практика по този въпрос, соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се обосновава.

Обжалваното въззивно решение следва да се допусне на касационно обжалване по посочения обобщен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение