Определение № 464 от 02.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2641/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима частна касационна жалба вх.№ 8472 от 27.03.2025 г., подадена от А. Б. М. чрез адвокат А. Г. от САК, която е насочена срещу Определение № 537 от 21.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 2118/2024 г. на АС - София, ІІІ търг.състав.

С първата част от атакуваното определение, като процесуално недопустима, е оставена без разглеждане подадената от А. Б. М. частна жалба в частта, с която е обжалвано Определение № 4837 от 02.04.2024 г. по гр.д.№ 14455/2023 г. на СГС, ГО, I-12 състав. С това определение СГС не е приел за съвместно разглеждане в производството предявения с уточнителна молба от 01.04.2024 г. иск срещу В. А. В. за осъждането му да заплати на А. Б. М. сума в размер на 210 000 лв. – имуществена вреда от незаконно придобиване на 1/2 дял от апартамент на ет. 5, [улица], изразяваща се в паричната стойност на процесния имот. В тази му част атакуваното определение, макар и постановено от въззивен съд в производство по чл. 274 – чл. 279 ГПК, по своя характер е първоинстанционно, доколкото с него за първи път е разрешен спорен по конкретното дело въпрос – дали е допустимо обжалването на определение, с което не се приема за съвместно разглеждане последващо предявена претенция. Ето защо в частта й, с която се обжалва частта от Определение № 537 от 21.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 2118/2024 г. на АС - София, ІІІ търг.състав, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу Определение № 4837 от 02.04.2024 г. по гр.д.№ 14455/2023 г. на СГС, настоящата частна жалба се основава на чл. 274, ал. 2 вр.ал. 1, т. 1 ГПК и разглеждането й по същество не е предпоставено от наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С втората част от атакуваното определение е потвърдено Определение № 8494 от 03.06.2024 г. по гр.д.№ 14455/2023 г. на СГС, ГО, I-12 състав, с което е върната исковата молба в частта й по претенцията на А. Б. М. срещу „Рентал хаус и яхт“ ООД дружеството да бъде осъдено да й заплати сумата от 25 000 евро – причинени имуществени вреди за периода от 11.02.2022 г. до 28.12.2023 г. във връзка с 1/2 дял от апартамент на ет. 5, [улица], ведно с мазе № 3 и производството е прекратено в тази му част. В тази част Определение № 537 от 21.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 2118/2024 г. на АС - София, ІІІ търг.състав се явява въззивен акт и попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което разглеждането по същество на настоящата частна жалба в частта й, с която се обжалва потвърждаването на Определение № 8494 от 03.06.2024 г. по гр.д.№ 14455/2023 г. на СГС, е предпоставено от наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК не е извършвано връчване на препис от разглежданата частна жалба.

Сезиран с предявената частна жалба, въз основа на данните по делото и по приложението на закона настоящият състав на ВКС намира следното:

Производството по гр.д.№ 14455/2023 г. на СГС е образувано по искова молба вх.№ 121650 от 28.12.2023 г., предявена от А. Б. М. срещу „Рентал хаус и яхт“ ООД, с която са заявени следните искания: да се признае за установено, че е нищожен апорт на 1/2 ид.част от апартамент № 21, ет. 5 на [улица], извършен на 11.02.2022 г. от В. А. В. в полза на „Рентал хаус и яхт“ ООД и вписан на 17.03.2022 г., както и на основание чл. 108 ЗС да бъде осъден приобретателя на апорта „Рентал хаус и яхт“ ООД да върне на ищцата владението на 1/2 ид.част от процесния апартамент.

С Допълнение вх.№ 29868 от 14.03.2024 г. към исковата молба А. Б. М. е заявила и искания „Рентал хаус и яхт“ ООД да бъде осъдено да й заплати обезщетения по чл. 45 ЗЗД, както следва: 25 000 евро – за имуществени вреди за периода от 11.02.2022 г. до 28.12.2023 г. и 15 000 евро – за неимуществени вреди за периода от 11.02.2022 г. до 28.12.2023 г.

След постановени седем отвода на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК в периода от 02.01.2024 г. до 20.02.2024 г., при спазване на принципа по чл. 9, ал. 1 ЗСВ за докладчик е определен председателят на I-12 гр.състав на СГС.

С Разпореждане № 6487 от 15.03.2024 г. СГС, I-12 състав е дал указания на ищцата по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, включително: да насочи иска си за нищожност на апорта и срещу другата страна по сделката - В. А. В., а относно допълнително предявените искове за вреди – да посочи в какво се изразява противоправното поведение на „Рентал хаус и яхт“ ООД; в какво се изразяват претърпените имуществени вреди и защо възлизат на сумата 25 000 евро, респ. какви са търпените неимуществени вреди и във връзка с какви действия на ответника. Отправено е предупреждение за последицата по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК при евентуално неизпълнение на указанията в определения 1-седмичен срок, чието начало е поставено със съобщаването им на 26.03.2024 г.

С молба вх.№ 37511 от 01.04.2024 г., в отговор на Разпореждане № 6487 от 15.03.2024 г., ищцата на първо място е изразила удовлетворението си, че „след поредицата от отводи на магистрати от участие по настоящия процес, най-сетне се намери магистрат, който прояви нужната отговорност, смелост и почтеност и не се отведе от разглеждане на делото“. Направила е коментар по повод начина на процедиране по други водени от нея дела, както и изявления, които според нея съставляват изпълнение на дадените й с Разпореждане № 6487 от 15.03.2024 г. указания. Посочила е данните по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, касаещи заявения за конституиране ответник В. А. В. по иска за нищожност на апорта, наред с което е формулирала искане този ответник да бъде осъден да й заплати 210 000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД – причинена имуществена вреда от незаконно придобиване на процесната 1/2 ид.част от апартамента на ет. 5, [улица].

Последвало е постановяването на Определение № 4837 от 02.04.2024 г. по гр.д.№ 14455/2023 г. на СГС, ГО, 12 състав, с първата част на което СГС е постановил, че не приема за съвместно разглеждане в производството по гр.д.№ 14455/2023 г. предявения с уточнителната молба от 01.04.2024 г. иск срещу В. А. В. за осъждането му да заплати на А. Б. М. сума в размер на 210 000 лв. СГС изрично е указал, че актът му не подлежи на обжалване, което (при липсата на други уточнения) се отнася за неговата цялост. Както така даденото указание, така и Определение № 537 от 21.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 2118/2024 г. на АС - София, ІІІ търг.състав в частта му, с която като недопустима е оставена без разглеждане подадената от А. Б. М. частна жалба в частта, с която е обжалвано Определение № 4837 от 02.04.2024 г. по гр.д.№ 14455/2023 г. на СГС, ГО, 12 състав, са правилни.

Определението на СГС, с което не е приет за съвместно разглеждане с първоначално предявените искът срещу В. А. В. за осъждането му да заплати на А. Б. М. сума в размер на 210 000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада сред подлежащите на самостоятелно обжалване определения по чл. 274, ал. 1 ГПК. Отказът на съда за разглеждане на новия иск не прегражда развитието на делото по първоначално предявените искове, което изключва хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Ищцата не се лишава от право на защита за разрешаването на спора по новия иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи в образуваното исково производство по първоначално заявените искове. Отказът да се приеме за съвместно разглеждане в производството по гр.д.№ 14455/2023 г. на СГС, ГО, 12 състав не прегражда правото на ищцата да предяви претенцията си в отделен процес. Не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като процесуалният закон не съдържа разпоредба, предвиждаща възможност за обжалване с частна жалба на определение, с което се отказва приемането за съвместно разглеждане на нов иск. След като не отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, Определение № 4837 от 02.04.2024 г. по гр.д.№ 14455/2023 г. на СГС, ГО, 12 състав не подлежи на обжалване с частна жалба. Подадената частна жалба срещу това определение е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от въззивния съд, поради което в обсъжданата му част Определение № 537 от 21.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 2118/2024 г. на АС - София, ІІІ търг.състав следва да бъде потвърдено.

Относно указанията, касаещи исковете за вреди, предявени срещу „Рентал хаус и яхт“ ООД, молбата на ищцата с вх.№ 37511 от 01.04.2024 г. не обективира пояснения в изискания с Разпореждане № 6487 от 15.03.2024 г. смисъл. Констатирайки отсъствието на надлежно изпълнение, независимо от наличието на основание да се произнесе с разпореждане по чл. 129, ал. 3, т. 1 ГПК и да върне исковата молба в тази й част, с втората част на Определение № 4837 от 02.04.2024 г., в т.т. 4 и 5 СГС, I-12 състав, е дал нови детайлизирани указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК с нов 1-седмичен срок за изпълнение, чието начало е поставено със съобщаването им на 08.04.2024 г.

Последвало е постановяването на Определение № 8494 от 03.06.2024 г. по гр.д.№ 14455/2023 г. на СГС, ГО, 12 състав, с което е върната исковата молба в частта й по претенцията на А. Б. М. срещу „Рентал хаус и яхт“ ООД дружеството да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 25 000 евро – причинени имуществени вреди за периода от 11.02.2022 г. до 28.12.2023 г. във връзка с 1/2 дял от апартамент 2, ет. 5 на [улица], ведно с мазе № 3 и производството е прекратено в тази му част. СГС е изложил, че въпреки дадените на два пъти конкретни указания да се уточни в какво се изразяват претърпените имуществени вреди за ищцата и защо възлизат на 25 000 евро, то същите не са изпълнени, поради което исковата молба в тази й част следва да бъде върната. Посочено е, че с уточнителната молба от 12.04.2024 г. указанията не са изпълнени, като за съда остава неясно в какво се изразяват търпените имуществени вреди от ищцата и защо същите възлизат на претендираната сума. Заверено ксерокопие на въпросната молба с вх.№ 42777 от 12.04.2024 г. се намира на л.л. 19 – 31 от в.ч.гр.д.№ 2118/2024 г. на САС, ІІІ търг.състав.

Сезиран с частната жалба срещу частичното връщане на исковата молба, САС е приел, че с Разпореждане от 15.03.2024 г. СГС е дал ясни указания на ищцата, че следва да посочи, в какво се изразява противоправното поведение на ответника „Рентал хаус и яхт“ ООД, както и в какво се изразяват претърпените от това имуществени вреди и защо възлизат на сумата от 25 000 евро. В разпореждането изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната. В срока по чл. 129, ал. 2 ГПК е постъпила от ищцата молба с вх.№ 37511 от 01.04.2024 г., в която на стр. 13 са развити разбиранията й, че налице е в пълнота фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, предвид деянията на ответника с криминален характер, да присвои чужда съсобственост с непозволени от закона средства, като не само е присвоил незаконно процесния дял, но е започнал незаконно преустройство и рушене на имота от м. април 2023 г. извън допустимото, при наличие на съдебни спорове между страните и срещу вносителя на апорта от 17.03.2022 г. Прието е, че от изложеното е видно, че указанията на съда не са изпълнени. Липсва необходимата яснота относно елементите от фактическия състав на деликта, не са посочени конкретни деяния и конкретни вреди от виновните действия на ответника, кои конкретно посочени претърпени загуби (или пропуснати ползи) формират вредите и на каква стойност е всяка една от тях. Посочено е, че неотстраняването на констатираните от съда нередовности съобразно чл. 129, ал. 3 ГПК е основание за връщане на исковата молба, поради което и като е върнал същата в процесната част, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Искането за допускане на касационното обжалване на Определение № 537 от 21.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 2118/2024 г. на АС - София, ІІІ търг.състав в тази му част се поддържа по следните въпроси:

1. „Налице ли са условия за самоотвод на 1-12 състав от повторното участие по гр.д.№ 14455/23 г. поради опорочаване и съсипване правото на ищцата за въвеждане на законността в процеса по предявените искове с пр. осн. чл. 490 ГПК вр. чл. 185 б от ЗЗД, заявени по предходно гр.д.№ 9960/22 г., завършило с негативен правен резултат за ищцата и в полза на ответника В. В., с което решение, доверието към безпристрастността на съдебния състав е нарушено“ – с довод, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 50 от 29.04.2022 г. по гр.д.№ 3559/2021 г. на ВКС, I г.о. и Определение № 50189 от 24.11.2022 г. по гр.д.№ 1228/2022 г. на ВКС, II г.о. - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

2. „Следва ли въззивният съд, при преценката си дали исковата молба отговаря на изискванията за редовност, да съобрази доколко първоистанционния съд е дал точни, ясни и конкретни указания за отстраняване на сочените нередовности и до колко възз. съд е длъжен да следи за правилността на актовете, преграждащи хода на процеса? вкл. с оглед на прилагането на чл. 129, т. 3 ГПК, която разпоредба задължава съда да я приложи само и единствено, ако съдът е дал на ищеца ясни, пълни и изчерпателни указания, каквито в сл. липсват изобщо към претенцията срещу ответника В.В., а указанията към претенцията срещу Рентал Хаус и Яхт се явяват непълни, неразбираеми и объркващи за ищеца ?“ - с довод, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 619 от 15.03.2024 г. по т.д.№ 200/2024 г. на ВКС и Определение № 3 от 06.01.2017 г. по гр.д.№ 5389/2016 г. на ВКС, IV г.о. - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касаторката се позовава също на противоречие с Определение № 307 от 20.06.2018 г. по гр.д.№ 404/2018 г. на ОС – Пазарджик, в която връзка следва да се обърне внимание, че считано от изменението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обнародвано в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., противоречие с практиката на съдилищата по смисъла, разяснен с т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, не съставлява селективен критерий за допускане на касационното обжалване.

3. „Липсата на самостоятелна преценка от въззивните съдии по отношение на правната същност и предмета на спора, който разполага с правомощия за формулиране на правния интерес, но е проявено бездействие, което противоречи на ТР № 1/2001 г. по т.д.№ 1/2000 г. и реално липсва въззивен контрол върху преценката на първоистанционния съд по отношение на съвместимостта на исковите претенции, обуславя ли порок, водещ до нарушение на съдопроизводствените правила и до ограничен въззив?“ - с довод, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр.д.№ 5488/2013 г. на ВКС, IV г.о. - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касаторката се позовава също на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и трето ГПК – вероятна нищожност и очевидна неправилност, включително с твърдение в частната жалба, че е налице отказ от достъп до правосъдие.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни актове, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран материално- или процесуалноправен въпрос, който е обусловил формираната правораздавателна воля.

Първият от поставените въпроси няма изискваното съобразно посочената задължителна практика обуславящо значение за постановения въззивен акт. В нито един момент преди постановяването на първоинстанционното определение касаторката не е отправяла към съдебния състав искане за отвод на което и да е от основанията, предвидени с чл. 22, ал. 1 ГПК, нито се е позовавала на съществуването на факти, налагащи отвода на председателя на СГС, I-12 състав. Напротив – с молбата си с вх.№ 37511 от 01.04.2024 г. на първо място е изразила удовлетворението си от професионалните и лични качества на съдебния състав, определен на принципа на случайния подбор. Въпрос за отвода на съдебния състав не е стоял на вниманието нито на първата инстанция, нито на въззивния съд, поради което не е обсъждан с атакуваното определение и не се е дължало обсъждането му, което от своя страна означава, че първото питане не обективира общо основание за селектиране на разглежданата частна касационна жалба. Това прави безпредметно да се изследва дали е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в контекста на това питане.

Останалите два въпроса касаят задължението на въззивния съд да извърши проверка дали поначало исковата молба е била нередовна, както и дали дадените указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК са били правилни и изчерпателни, респ. за обхвата на въззивната дейност при произнасяне по частни жалби. Съгласно Определение № 4397 от 09.12.2022 г. по ч.гр.д.№ 3856/2022 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 99 от 09.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 749/2017 г. на ВКС, І г.о., Определение № 81 от 09.02.2017 г. по ч.т.д.№ 1982/2017 г. на ВКС, І т.о., при произнасянето си по частна жалба, подадена срещу връщането на нередовна искова молба, въззивният съд е длъжен да извърши собствена преценка дали исковата молба е била нередовна и в този смисъл дали дадените указания са били законосъобразни. Обжалваният акт обективира извод на въззивния съд, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като „от изложеното е видно, че указанията на съда не са изпълнени. Липсва необходимата яснота относно елементите от фактическия състав на деликта, не са посочени конкретни деяния и конкретни вреди от виновните действия на ответника, кои конкретно посочени претърпени загуби (или пропуснати ползи) формират вредите и на каква стойност е всяка една от тях. Неотстраняване на констатираните от съда нередовности съобразно чл. 129, ал. 3 ГПК е основание за връщане на исковата молба”. Изводът е резултат от действие на въззивния съд, свеждащо се именно до проверка за съответствието между текста на самата сезираща искова молба и процесуалните правила, регламентиращи предявяването й, което мотивира настоящия състав да приеме, че отсъства противоречие между обжалваното определение и релевантната практика на ВКС. В случая първоинстанционният съд двукратно е дал надлежни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК – съответни на констатираната нередовност и достатъчно ясни, за да е в състояние страната да отстрани недостатъка на исковата молба, като е отчетено и достигането на съобщението с указанията на съда до знанието на ищцата, включително с предупреждението за неблагоприятните последици от неизпълнение им. В този смисъл е налице несъмнено доказателство за извършена инстанционна проверка не само относно преценката за редовността на исковата молба, но и относно законосъобразността на процесуалното действие по чл. 129, ал. 2 ГПК. В случая от прочита на допълнението на исковата молба, депозирано с вх.№ 29868 от 14.03.2024 г. (независимо от обема му като изложение) действително не става ясно в какво конкретно се изразява противоправното поведение на ответника, за което се търси присъждането на сумата 25 000 евро и как е формирана тя. В такава ситуация за първоинстанционния съд не е било възможно да изиска по-детайлни уточнения от формулираните в т.т. 4 и 5 от втората част на Определение № 4837 от 02.04.2024 г., съответно – изводът на въззивния съд за съответствие между указанията и изискванията на процесуалния закон не влиза в противоречие с релевираната от касаторката практика. Цитираните от нея актове на ВКС, включително Определение № 619 от 15.03.2024 г. по т.д.№ 200/2024 г. на ВКС, II т.о., не обективират друго тълкуване по приложението на чл. 129, ал. 1 – 4 ГПК, а различният краен резултат се дължи на специфичните обстоятелства по отделните дела.

Констатацията, че причина за връщането на исковата молба е неизпълнението на надлежно дадените указания на ищцата, поради което е налице точно приложение на правилата, установени с чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, изключва извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК по отношение на потвърдителното определение на въззивния съд. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на въззивния акт – нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила (ограничаване на правото на участие на страната в процеса, липса на мотиви на обжалвания акт) или наличие на явна необоснованост.

Твърдението, че е налице отказ от достъп до правосъдие по смисъла на чл. 2 ГПК, е невярно. В най-общия случай отказ от правосъдие е налице, когато страната е лишена от достъп до съд в защита на свое право. В случая страната е предявила претенцията си пред съд, а последвалото частично прекратяване на производството е резултат на нейното процесуално поведение. Правосъдието е осъществимо само при стриктно спазване на процесуалните правила, които са установени като гаранция за равнопоставеност на страните. Неспазването на правилата е обвързано от последици, приложими към съответната страна по силата на правната норма. Регламентирането на тези последици в закона и прилагането им в отделните производства съставляват законоустановена санкция, а не произволен отказ от правосъдие. Такъв би бил налице при връщане на искова молба, отговаряща на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК, какъвто настоящият случай не е. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, той е длъжен ясно и точно да посочи в какво се изразява тя и да даде установения в чл. 129, ал. 2 ГПК срок за отстраняването й. Когато това е направено (както е процедирал СГС), ищцовата страна е тази, която дължи изпълнение на дадените й указания. Съдът няма задължение да дава неограничено във времето нови и нови указания, а съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК дължи да прекрати производството. Отказ от правосъдие няма, защото в предоставения й от съда срок страната не е изпълнила изрично дадените й указания, по установения за това ред. Производството се прекратява, защото задължението за индивидуализиране на спорния предмет е на ищцовата страна и когато тя – въпреки дадената й възможност - не го е изпълнила, нито за другата страна би било възможно да организира защитата си, нито за съда е възможно да разгледа и да се произнесе по спора. В обобщение – регламентираната с чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК процедура е гаранция за равнопоставеност на страните, която в случая е проведена при стриктно спазване на закона, а това изключва извод за наличие на отказ от правосъдие, респ. – препятства допускане на касационното обжалване.

Касаторката се е позовала и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК - вероятна нищожност. Легално определение на понятието „нищожност” на съдебен акт няма нито в ГПК, нито в друг закон. В съдебната практика и в правната теория се приема, че нищожно е произнасянето, което е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, неизготвено в писмена форма или неподписано, както и такова, което е толкова неясно и неразбираемо, че волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване. Нито един от тези пороци не е налице по отношение на атакуваното определение. Съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, разрешаването на който е в кръга на компетентност на българския граждански съд. Определението е постановено в надлежен състав, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава. Волята на съда е обективирана ясно и разбираемо.

Последващо постъпилите по делото молби с вх.№ 14540 от 04.08.2025 г., вх.№ 22798 от 08.12.2025 г. и вх.№ 885 от 16.01.2026 г. са депозирани извън срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и обсъждането им по същество в настоящото производство е процесуално недопустимо.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение