Определение № 403 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2328/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение24.06.2013 г.докладчик Боян Цонев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], подадена срещу определение № 352/03.02.2013 г., постановено по частно гр. дело № 193/2013 г. на Варненския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 2328/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК – по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 352/03.02.2013 г., постановено по частно гр. дело № 193/2013 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено разпореждане № 59854/17.12.2012 г. по гр. дело № 15411/2012 г. на Варненския районен съд (ВРС), с което са върнати, подадените от същия жалбоподател, частна жалба с вх. № 29317/16.11.2012 г. и частна жалба с вх. № 30447/27.11.2012 г. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Върнатите от първоинстанционния съд частни жалби са с предмет на обжалване, както следва: С частната жалба с вх. № 29317/16.11.2012 г., по реда на чл. 419 от ГПК е обжалвано разпореждане № 49929/24.10.2012 г. за незабавно изпълнение на заповед № 8401/24.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по същото първоинстанционно гр. дело № 15411/2012 г. на ВРС. С частната жалба с вх. № 30447/27.11.2012 г., по реда на чл. 420, ал. 3 от ГПК е обжалвано, постановеното по същото първоинстанционно дело, определение № 16416/19.11.2012 г., с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за спиране на изпълнението на посочената съдебна заповед. Претенцията за паричното вземане, за което е издадена тази съдебна заповед за изпълнение, е в размер 2 950 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по тази претенция, – заявена с установителен иск по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, с цена 2 950 лв. (определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК), не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение