Определение № 1008 от 09.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 356/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна Прокуратура София срещу решение №.1212/10.10.22 по г.д.№.969/22 на Софийски апелативен съд, ГО, VІІс., с което е потвърдено решение №.266357/3.11.21 по г.д.№.3839/17 на Софийски градски съд, І-12с., за осъждане на Прокуратурата на РБ да плати на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.03.17 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. Ответникът по касационната жалба З. Н. Х. я оспорва; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, тъй като по повдигнато срещу ищеца от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършването на престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 НК /държане на наркотично вещество/ е постановена влязла в сила оправдателна присъда. По делото е безспорно, че: на 8.12.22 З.Х. е бил арестуван и привлечен като обвиняем; наложена му е била мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „парична гаранция 3000лв.“ на 21.02.12; на 22.11.13 в СРС е бил внесен обвинителен акт и образувано нохд.№.5346/13; по същото е била постановена оправдателна присъда на 10.02.15, влязла в сила на 22.04.16 /след като, след изготвяне на мотивите, подадената от Прокуратурата жалба е била оттеглена/. Установено е и, че незаконното обвинение е причинило на З.Х. неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания-в ареста отслабнал с 10кг, бил виждан от адвокатката му да плаче; след освобождаването изпитвал страх да не му подхвърлят пак наркотици в колата, спрял да кара други хора в автомобила си и да кара кола; близки и познати започнали да го отбягват; много се променил, затворил се в себе си, не бил предишният жизнерадостен човек, готов да помогне на всекиго; криел от майка си за делото, за да не се притесни, защото бил от малък град и тя живеела там; сестра му и до ден днешен не разговаряла с него, защото считала, че е уронил доброто име на семейството; делото провалило кариерата му-преди задържането работел в Пътна полиция като автоконтрольор, но бил уволнен и възстановен едва след решение на ВАС през 2013; оставането без работа затруднило обслужването на задълженията му /наем, вноски по кредит и др./ и се наложило да продаде притежавани от него идеални части на безценица; приятелката му го изоставила по време на делото; знаел за медийните публикации /св.Л. Г./. По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като е съобразил - продължителността на наказателното производство /около пет години/, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищецът /тежко престъпление от общ характер/, наложената мярка за неотклонение /най-тежката – „задържане под стража“ - за период от около два месеца и половина, впоследствие променена на „парична гаранция“/, интензитета на преживените негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката, служебното качество на ищеца към момента на повдигане на обвиненията - автоконтрольор в СДВР-ПП - макар и престъплението, в което е бил обвинен, да не е било свързано със службата му, медийната разгласа на случая /във вестник „24 часа“ бил посочен като „Катаджията с коката“, „дишал ацетон и гълтал виагра преди секс“; в останалите медийни публикации били отразени инициалите му или не бил посочен поименно/, социално-икономическата ситуация в страната към периода 2011-2016, а от друга страна липсата на отражение на претърпения стрес върху физическото здраве и протичане на производството в разумен срок, съдът е приел, че обезщетение от 10000лв. е достатъчно да репарира претърпените вреди. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и задължението на съда да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди, както и по материалноправния въпрос за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се противоречие по възприетото от въззивната инстанция по тези правни въпроси със задължителна съдебна практика – т.ІІ от ППВС №.4/1968г., т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г. на ОСГК на ВКС, т.19 от ТР №.1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и реш.№.12/30.04.20 по г.д.№.1513/19, ІІІ ГО, реш.№.38/27.02.20 по г.д.№.2720/19, ІV ГО, реш.№.311/14.03.18 по г.д.№.300/17, ІV ГО. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, сам се е позовал на горецитираната практика, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, наложената най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от около два месеца и половина, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца /тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК/, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката му, обществения му и професионален статус, като следва да се има предвид, че при определени професии, каквато е процесната, за които изискванията за почтеност и съблюдаване на закона са завишени, едно незаконно обвинение се отразява тежко върху емоционалната и психическа сфера на засегнатото лице /реш.№ 344/24.11.14 по г.д.№.2378/14, IV ГО/, засиления медиен интерес и компрометиране в широк обществен кръг, икономическите условия в страната към периода на наказателното преследване, липсата на отражение на претърпения стрес върху физическото здраве - т.е. отчетени са както обстоятелства, които обосновават присъждане на по-високо по размер обезщетение, така и такива, които водят до намаляването му. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от жалбоподателя задължителна практика на ВКС и не е налице соченото противоречие. Доколкото е налице позоваване на противоречие с т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г., касаещи намаляне на отговорността на държавата при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и хипотеза на частично оправдаване, касаторът не е формулирал конкретен въпрос, който да е разрешен в противоречие именно с ТР №.3/2005г. Оплакването за наличие на противоречие с т.19 от ТР №.1 от 4 януари 2001г. на ОСГК - съгласно която мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, също не е конкретизирано. Налице е бланкетно позоваване на липса на мотиви. Дори да се приеме, че е посочено общото основание за допускане на касационното обжалване, подобно противоречие не се наблюдава. Мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора. В случая съдът е приел, че е налице причинно-следствена връзка, тъй като съответните вреди са причинени именно в резултат на незаконното обвиняване в престъпление - т.е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че е налице такава причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. С въпроса относно обществения критерий за справедливост касаторът цели да постави проблема за съдържанието на понятието "справедливост" според чл.52 ЗЗД и оттам - за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, в това число цитираната, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр. № 532/24.06.2010 по г.д №.1650/2009, III ГО, реш. №.377/22.06.2010г. по гр. д №.1381/2009, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г.д. № 951/2010, III ГО, реш. №.149/2.05.2011 по г.д.№.574/10, III ГО, реш. №.643/15.11.2010г по г.д.№ 1916/2009, IV ГО/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики - които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/17.03.2014 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика, в това число цитираната. От друга страна сочените решения не съставляват такива по сходни случаи по смисъла на реш.№.830/20.12.10 по г.д.№.1898/09 на ВКС, ІV ГО /различни са както обстоятелствата във връзка с повдигнатите обвинения и протичането на наказателното производство, така и търпените вреди/. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответника по касационната жалба разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,