Определение № 1407 от 08.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 228/2023 г.

Производство по делото е образувано по протест на прокурор в Софийска градска прокуратура срещу Правилника за дейността на Столична библиотека, подаден до Административен съд-София-град (АССГ) С определение № 9997/20.12.2022 г., постановено по адм.д. 11386/2022 г. по описа на АССГ делото е изпратено по подсъдност на Върховния административен съд. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение при извършената служебна проверка относно редовност и допустимост на протеста, намира че не е компетентен да разгледа спора, който подлежи на разглеждане от административен съд като първа инстанция по следните съображения: Атакуваният Правилник за дейността на Столична библиотека не представлява нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл.1а от ЗНА. Регионалните библиотеки съгласно чл. 25 от Закон за обществените библиотеки (ЗОБ) са регионални културни институти по смисъла на чл. 9 от Закон за закрила и развитие на културата. Съгласно чл.30 от ЗОБ министърът на културата утвърждава правилник за дейността на регионалната библиотека след съгласуване с кмета на общината, на чиято територия се намира седалището на съответната библиотека. Този правилник не съдържа общи правила за поведение, които да се прилагат към неопределен кръг субекти. Оспореният правилник не отговаря на кумулативно изискуемите критерии за подзаконов нормативен административен акт по чл. 75 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 1а от ЗНА. За правилниците на общинските библиотеки (чл.36 от ЗОБ) и правилниците на читалищните библиотеки (чл.40 от ЗОБ) не е предвиден специален ред за обнародване. Атакуваният правилник представлява ненормативен вътрешнослужебен акт, попадащ в хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 3, предл. първо от АПК доколкото с него се регулира организацията и управлението работата на библиотеката в съответствие с чл. 1 от ЗОБ. Правилникът като вътрешнослужебн акт не засягат права, свободи или законни интереси на граждани и юридически лица и не съдържа общи правила за поведение, които да рефлектират извън този кръг, поради което не се включва в изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3, предложение второ от АПК. По изложените съображения се налага извод, че спорът относно действителността и законосъобразността на атакувания правилник не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд като първа инстанция, а от административен съд, които дължи произнасяне по редовността и допустимостта на протеста, с който първоначално е сезиран АССГ. В същия смисъл е определение № 11906/21.12.2022 г., постановено по адм.д. 11205/2022 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, и определение № 1326/07.02.2023 г., постановено по адм.д. 146/2020 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 6 АПК Върховен административен съд,