Определение № 188 от 02.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 488/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. М. К. [населено място], представлявана от своята майка и законен представител – М. А. К., чрез адв. Д.А. –САК, против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 259 от 19.11.19 г., по в.т.д.№ 403/19 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Търговищкия окръжен съд № 36 от 16.05.2019 г., по т.д.№ 140/2018 г. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ(отм.) срещу ЗК “ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, за сумата 150 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сестра й –б.ж. на [населено място] И. Д... С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че претърпените морални болки и страдания не надвишават обичайните такива при загуба на близък родственик. Счита, че в нарушение на съществените съдопроизводствени правила въззивният съд в недостатъчна степен е съобразил,в тяхната съвкупност, ангажираните по делото доказателства – силната привързаност приживе между починалата и ищцата, независимо от значителната разлика във възрастта им, обусловена както от съжителството им в едно домакинство и от полаганите майчински грижи към последната от страна на по- голямата й сестра, така и от липсваща в семейството бащина фигура и често наложително отсъствие на майката от дома. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284,ал.1, т.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1. “ Длъжен ли е въззивният съд са обсъди всички събрани по делото доказателства относно естеството на връзката и поддържаните отношения между пострадалия и ищцата, като предпоставка за определяне принадлежността й към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за вреди?“; 2. “ Фактите на съжителство между непълнолетни, съответно малолетни сестри, полагането на грижи от починалата сестра за претендиращата сестра в семейна среда без баща и честото отсъствие на тяхната майка, наличието на близки емоционални и духовни отношения между тях и преживяването на интензивни душевни страдания от преживялата сестра в следствие на смъртта на загиналата сестра в своята съвкупност представляват ли житейски обстоятелства и ситуации, които са станали причина между починалия и лицето да се породи особената близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претъпрени неимуществени вреди по см. на ТР на ОСНГТК на ВКС № 1/2016 г. от 21.06.2018г.?“; 3 .“ Кои житейски обстоятелства обосновават привързаност толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка по см. на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС?“; 4 .“ Кои обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД?“. Като израз на визираното противоречие – допълнително селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поддържано по отношение на формулирания процесуалноправен въпрос, са цитирани: задължителното за съдилищата ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и формирана казуална практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: № 222 от 30.01.2015 г., по т.д.№ 3466/2013 г. на І т.о.; № 14 от 03.05.2019 г., по т.д.№ 937/2018 г. на І т.о.; №1106/2010 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 823/2010 г. на ІІ т.о.; по т.д.№ 866/2012 г. на І т.о.; по т.д.№ 1368/2016 г. на ІV г.о.; по т.д.№ 606/2018 г. на І т.о. и № 160 от 26.07.2017 г., по гр.д.№60244/16 г. на ІV г.о. Позовавайки се на грубо нарушаване правилата на формалната логика касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Насрещната по касационната жалба страна – ЗК“ОЛИМПИК ЛИМИТИД“АД - Кипър, чрез ЗК “ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, не представя отговор в срока по чл.287, ал.1ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. За ноторно, по силата на чл.7, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ,обаче, следва да се приеме, че по отношение на застрахователя - ЗК“ОЛИМПИК ЛИМИТИД “ АД, чийто регистриран в България клон (КЧТ) е настоящият ответник, е открито производство по ликвидация на територията на неговото седалище – Р Кипър от компетентен кипърски съд (принудителна съдебна ликвидация, поради неплатежоспособност/ несъстоятелност) и са назначени постоянни ликвидатори, вписани и по партидата на клона на ЮЛ в ТР при АВ( № 20190926145744). Съобразно законовото правило на чл.624, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО решението за откриване на производство по принудителна ликвидация на кипърското застрахователно дружество поражда действие и на територията на Република България, а по силата на чл. 220 от Закона за дружествата на Р Кипър, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство срещу дружеството в ликвидация не може да продължи или да бъде започнато, освен, ако няма разрешение на съда. Действащото българско законодателство - чл.637 ТЗ, също изисква арбитражните и съдебни производства по имуществени граждански и търговски дела, образувани срещу търговец, за когото е открито производство по несъстоятелност да бъдат спрени и да се даде възможност на ищеца да предяви вземането си ( парично или подлежащо на трансформиране в парично) пред синдика. Сочените обстоятелства са от значение за допустимостта на касационното обжалване, предвид предмета на настоящия правен спор, поради което и на основание чл. 229, т.7 ГПК във вр. с чл.624, ал.1 КЗ, чл. 273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО производството по настоящето дело следва да бъде спряно. В случая, като допълнителен аргумент за спиране на производството по делото се явява и определянето на международно компетентния съд да установи вземанията на ищеца срещу дружеството -длъжник ЗК “ОЛИМПИК ЛИМИТИД“АД - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, за което е открито производство по принудителна ликвидация на територията на Р Кипър. В тази вр. настоящият съдебен състав съобразява служебно известния нему факт, че с определение от 27.05.2019 г., по гр.д.№ 45834 / 2018 г. на Софийски районен съд, с ответник по същото “ОЛИМПИК ЛИМИТИД“АД чрез КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С- 427/19 г., включващо и следния, относим към допустимостта на предприетото касационно обжалване пред ВКС, въпрос: „ Ако правото на Държавата-членка, където се намира седалището на застраховател, чийто лиценз е отнет и за който е назначен временен ликвидатор предвижда, че при назначаване на временен ликвадитор се спират всички съдебни производства срещу това дружество, следва ли тези правила да се прилагат от съдилищата на други Държави-членки, ако това не е предвидено изрично в техния национален закон, по силата на чл.247 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност („Платежоспособност ІІ“ ). Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.229, т.7 ГПК във вр. с чл.624, ал.1 КЗ, чл. 273, т. 1 и т. 2 от Директива 2009/138/ЕО и във вр. с чл.631, ал. ТЗ, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС