Определение № 81 от 24.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7146/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по постъпила частна жалба от М. П. Б.,чрез процесуалните му представители адв.М. Д. и адв.В. В., срещу разпореждане № 488/10.04.2013 г. по гр.д.№604/2011 г. на Ловешкия окръжен съд. Жалбоподателят прави оплакване ,че неправилно въззивният съд при преценката си за допустимост на касационната жалба, е имал пред вид данъчните оценки на процесните имоти към датата на предявяване на иска- 2005 г.С допълнителна жалба уточнява,че цената на иска е определена въз основа на експертна оценка за пазарната им стойност.Прилага доклад за оценка към юни 2006 г., според който тя възлиза на 5 275 лв.Счита за незаконосъобразно приложението на чл.280 ал.2 ГПК .Иска отмяна на разпореждането. Ответниците по касационната жалба Б. Д. С., Р. Д. С. и В. Б. В. ,в писмен отговор, подаден чрез процесуалния им представител адв.Г. Г. ,изразяват становище за неоснователност на същата.Не претендират разноски. Настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. установи по делото следното: С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба, подадена от жалбоподателя в настоящото производство срещу решение № 294/07.12.2012 г. по гр.д.№604/2011 г. на Ловешкия окръжен съд.С него е отменено изцяло решение № 117/31.03.2006 г. по гр.д.№773/2005 г. на Троянския районен съд и вместо това спорът е решен ,като е отхвърлен предявения от жалбоподателя и още четири ищци иск с правно основание по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено спрямо първите двама ответници по частната жалба,че Бона Б.,починала 2006 г., е била собственица на земеделски земи, подробно описани и на които понастоящем съответстват други недвижими имоти. Оставен е без разглеждане предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСППЗ, за признаване за установено спрямо третия ответник по частната жалба, че към момента на образуване на ТКЗС Бона Б. е била собственица на същите имоти и е прекратено производството в тази част.Отхвърлен е като неоснователен предявения иск по чл. 108 ЗС спрямо третия ответник по частната жалба за същите имоти и е оставен без разглеждане иск по чл. 431 ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49,т.VІ, н.д.№1239/2003 г.на Троянския районен съд, като производството в тази част е прекратено.За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел,че данъчната оценка на имотите към датата на предявяване на иска е била съответно 470 лв. и 1490 лв. и че въззивни решения по искове с цена под 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че обжалваното разпореждане е правилно. Исковата молба е подадена на 24.11.2005 г., при действието на ГПК/отм/. С нея са предявени искове, които впоследствие са квалифицирани по чл.108 ЗС и чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, с предмет земеделски земи, представляващи съответно имот №150002- друга селищна територия, с площ от 1 569 кв.м. и имот № 150003-ливада, с площ 4 968 кв.м. по плана за земеделски земи на [населено място],на които съответстват понастоящем други имоти. В исковата молба е посочено,че цената на иска е 1 960 лв. по пазарна оценка.Към нея са приложени две експертни оценки /л.5 и л.6 от гр.д.№773 /2005 г. на Троянски районен съд/, според които текущите пазарни цени на имотите,предмет на исковете, са съответно с 470 лв. и 1490 лв. към датата на оценяването им-04.11.2005 г. Според чл.55 ал.1 б.”б” ГПК /отм./цената на иска за собственост се определя в размер на ¼ от данъчната оценка или ако няма такава-от пазарната стойност на имота,т.е. тя възлиза на 490 лв.По тази цена е внесена и дължимата д.такса. Спор за цената на иска е било възможно да бъде повдигнат според предвиденото в чл.56 ал.1 ГПК /отм./най-късно в първото заседание, което е проведено на 22.12.2005 г. Касационната жалба е подадена на 11.02.2013 г. по пощата. Според предвиденото в чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2010 г.,не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела.Това е приложимият ред в случая, по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. на Държавен вестник /. Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения, в зависимост от цената на иска.В случая касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на касационен контрол решение с оглед цената на предявения иск. Като необжалваемо, то е влязло в сила на датата на постановяването му.Обжалваемостта на съдебните актове се определя с императивни разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани от съда.Поради това неправилното посочване в диспозитива на решението на въззивния съд, че то подлежи на касационно обжалване, не може да създаде такава процесуална възможност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,