Определение № 1215 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 632/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 8174 от 18.11.2024 г. на С. Г. С. срещу разпореждане № 1451 от 29.10.2024 г. на Апелативен съд – Варна по в. ч. т. д. № 291/2024 г., с което, на основание чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, е върната подадената от С. С. частна касационна жалба с вх. № 6275 от 02.09.2024 г. срещу определение № 431 от 15.07.2024 г., постановено по същото дело. С последното определение е била оставена без уважение частна жалба с вх. № 10361 от 10.04.2017 г. срещу определение № 952 от 28.03.2017 г. по т. д. № 1555/2012 г. по описа на Окръжен съд – Варна за оставяне без уважение молбата на С. за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК по частна жалба срещу разпореждане № 809 от 19.01.2017 г. по същото дело. В частната жалба се поддържат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на обжалваното определение и се моли за неговото обезсилване или отмяна. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 254 ГПК съдът не е мотивирал определението си. Според частната жалбоподателка не са налице неспазени от нея срокове, като всички необходими справки относно данните за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК са достъпни служебно и безплатно за съда. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателката, приема следното: Частната жалба е допустима, като насочена против подлежащ на обжалване пред ВКС акт на въззивен съд, подадена от легитимирана страна и депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка за недопустимост на обжалваното разпореждане. Същото е допустимо, доколкото съдът се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 262 ГПК да следи за редовността на подадена срещу неговия акт частна касационна жалба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 431 от 15.07.2024 г. по в. ч. т. д. № 291/2024 г. на Апелативен съд – Варна е оставена без уважение частна жалба на С. С. с вх. № 10361 от 10.04.2017 г. срещу определение № 952 от 28.03.2017 г. по т. д. № 1555/2012 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на С. за освобождаването ѝ от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК по частна жалба срещу разпореждане № 809 от 19.01.2017 г. по същото дело. Срещу това определение е подадена частна касационна жалба с вх. № 6275 от 02.09.2024 г. С разпореждане № 1266 от 10.09.2024 г. съдията – докладчик е оставил жалбата без движение, поради констатирана нередовност, като е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да приведе частната касационна жалба в съответствие със законовите изисквания, а именно – да бъде представено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК, доколкото подадената жалба е такава по чл. 274, ал. 3 ГПК, като в противен случай жалбата ще бъде върната. Указанията са съобщени лично на страната на 08.10.2024 г. и до 15.10.2024 г., когато е изтекъл определеният от съда едноседмичен срок, нередовностите на жалбата не са били отстранени – страната не е предприела никакви действия в изпълнение на дадените ѝ от съда указания, нито е поискала продължаване на срока за изпълнението им на основание чл. 63 ГПК. С оглед изложеното, постановеното от Апелативен съд – Варна разпореждане за връщане на подадената от С. С. частна касационна жалба с вх. № 6275 от 02.09.2024 г. срещу определение № 431 от 15.07.2024 г. по в. ч. т. д. № 291/2024 г. на Апелативен съд – Варна е правилно. Обжалваното разпореждане не е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 254, ал. 1 ГПК. Същото е мотивирано и съдържа изложение на фактите и обстоятелствата, които съдът е отчел и съобразил, за да постанови акта си. Съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 – 4, чл. 260, чл. 261, чл. 262 и чл. 273 ГПК. Според чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК частната касационна жалба се връща от администриращия съд, когато не са отстранени в срок допуснатите нередовности, при условие че страната е предупредена за негативните последици от неизпълнение на указанията на съда в определения за това срок. Приложение намират и изискванията за редовност на касационната жалба по чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ГПК, като обстоятелството, че нито инкорпорирано в жалбата, нито като приложение към нея, страната не е представила изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съставлява нередовност на частната касационна жалба. Частната жалбоподателка е била изрично предупредена за последствията от неизпълнение в срок на дадените с разпореждане № 1266 от 10.09.2024 г. ясни, конкретни и недвусмислени указания, но въпреки това не е предприела процесуални действия за изпълнението им в указания от съда срок. При тези обстоятелства по делото изводите на съдията – докладчик по в. ч. т. д. № 291/2024 г. на Апелативен съд – Варна за неизпълнение в срок на дадени указания за отстраняване на нередовности на подадената частна касационна жалба и за прилагане на последиците по чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК се явяват законосъобразни. Наведените в частната жалба твърдения за служебен и безплатен достъп на съда до информацията относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК са относими към основателността на искането за освобождаване на страната от задължението ѝ за заплащане на държавна такса, поради което не са релевантни към предмета на настоящото частно производство за проверка при условията на пълен въззив дали са били налице процесуалните предпоставки подадената частна касационна жалба да бъде върната на страната. Предвид обстоятелството, че дължимата държавна такса не е била събрана предварително, на основание чл. 77 ГПК и с оглед изхода на делото, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати сумата от 15 лв. в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение