Определение № 2065 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4544/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. К. Б., чрез адвокат Т. Д., срещу въззивно решение № 4179 от 10.07.2024 г., постановено от Софийския градски съд по в.гр.д. № 4728/2022 г. Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Институт за исторически изследвания при Българската академия на науките не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Жалбата е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е насочена срещу решение на Софийски градски съд, с което е обезсилено решението на първостепенния Софийски районен съд, като е прието, че предявеният от ищеца против Института иск за отмяна на извършеното със заповед от 08.06.2020 г. на директора на Института преместване на ищеца от секция “История на българския национален въпрос“ в секция “Съвременна история и геополитика“ е недопустим. Предмет на делото е трудов спор, по който се атакува заповед за преместване на служител от едно работно място на друго (по-конкретно – от една секция на Института в друга). С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК законодателят е изключил от касационно обжалване въззивни решения по определени спорове, в това число и трудовите спорове, за които е предвидил изрични изключения: исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Случаят не попада в нито едно от изключенията за трудовите спорове, за които е допустимо касационно обжалване. При тези съображения касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде върната, а производството по настоящото дело – прекратено. Мотивиран от горното, съдът